Президентът Росен Плевнелиев превърна създаването на служебен кабинет (една обикновена конституционна процедура) в особен вид пиар-оргия. Обявяването на кабинета на Марин Райков (запомнен с това, че външният министър Марин Райков предложи на премиера Марин Райков да назначи Марин Райков за посланик в Рим) бе просто суха тренировка за голямото консумиране на медийно и обществено внимание, получила своя епикурейски връх при обявяване на състава на правителството на Георги Близнашки. Плевнелиев се държа като тийн-актьор на парти с много дрога. Очевидно е, че човекът не искаше да изпусне шанса да се направи на загрижен баща на нацията, особено докато го снимат камерите. Заради това бе подбрал внимателно не само обстановката, но и другите актьори. Очевидно за режисьорския екип на "Дондуков" 2 бе важно биографиите на министрите да звучат изящно, европейско, космополитно, за да дадат знаци, че държавният глава не е някакъв обикновен съпруг под чехъл, ами загрижен държавник с неспокойна душа, който търси мястото на България в световната нощ. Но само за една седмица съществуване инженерният продукт "кабинет Близнашки" сътвори толкова много гафове, че стана ясно - поредният опит за имитация на политика се проваля с гръм и трясък. Овластяването на протестите, в лицето на новото правителство, се оказа опасен експеримент, защото показа каква бездна зее между красиви думи и драматични реалности. Заради това пиар-оргията се превърна в най-банално медийно изнасилване на обществото, но дори и то не сполучи, защото очевидността на дефектите е много по-силна от упоителната лъжа на политическите мошеничества. И така целта на този текст е да преброим гафовете на кабинета дотук и това се прави не с разрушителна, а с възпитателна цел. Всяка власт трябва да бъде мачкана докрай, за да се научи да не лъже и да бъде честна поне в миговете, в които остава със самата себе си.

И само за протокола - не слагам назначението на Ваньо Танов като гаф. Това не е гаф. Това е добре замислена атака срещу демокрацията, демонично проявление на силата, ясен знак за това кой дърпа конците. Тоест тази тема е обект на друг текст.

1.  Задачи за 2 мандата напред

Първият гаф бе сътворен от автора на правителствто - президентът Росен Плевнелиев. В речта при неговото обявяване той раздаде толкова много задачи на кабинет, който ще съществува около два месеца, че на всички зрители това им се видя повече от абсурдно. Опиянен от присъствието на публика, държавният глава започна на едро да поставя цели - анализ на състоянието на бюджета, подписването на споразумение с ЕС, създаването на Енергиен борд, работа по електронното правителство, ревизия на фискалния резерв. Строго погледнато това наистина са задачи за два мандата напред. В цялата суматоха почти не се забеляза, че приоритетът "избори" съществува едва някъде в края на списъка. А, ако трябва да цитираме настоящия премиер Георги Близнашки отпреди 20 години (очевидно сега конституционалистът е в опозиция на себе си от миналото), задачата на служебния кабинет може да бъде една-единствена - организацията и провеждането на честни избори. Да не говорим и за друго, че в бързината служебният финансов министър Румен Порожанов издъни и друга пропагандна теза на Плевнелиев - той призна, че фискалният резерв е 8,3 милиарда лева, а не 3,9, както твърдеше държавният глава. Така че поставените задачи почнаха да гърмят като подводни мини още в началото и обещават доста интересни заглавия на вестниците до провеждането на изборите.

2. Близнашки ще уволнява хора с политически убеждения

10 минути след като официално встъпи в длъжност, служебният премиер Георги Близнашки  регистрира и първия си крупен политически гаф като управленец. В реч пред журналисти той обяви, че нямало да има репресии (България демокрация ли е или някаква средновековна инквизиторска диктатура?), но щял да уволнява всички хора с политически убеждения. Всички възприеха тази фраза като евфемизъм за поставената задача - да бъдат уволнявани поголовно всички социалисти. Това, което Близнашки пропусна да спомене, е, че при подобна закана през ноември 2013 година на тогавашния премиер Пламен Орешарски, че ще уволнява всички държавни служители, които участват в протестите, "демократичните съвести" изригнаха в негодувания, откровени псувни и проклятия. Някаква асоциация дори подаде сигнал срещу Орешарски в прокуратурата заради посегателство срещу конституцията и нарушение на членовете 169 "б" и 169 "в" от Наказателния кодекс, където се определя наказание от 5 години затвор за длъжностните лица, които чрез насилие и заплахи пречат на хората да упражняват политическите си права. Оказа се, че е лесно да си протестър на красивите думи на улицата и безкраен демократ в статиите, но е трудно да си настоящ ценител на свободата като министър-председател. Двойният стандарт избожда очите, но очевидно Близнашки бързо ослепя за близкото си минало.

3. Номинацията на Кристалина Георгиева

Още на първия ден от създаването си служебният кабинет проведе първото си заседание. Новината от него беше, че министрите са номинирали Кристалина Георгиева за поста върховен представител по въпросите на външната политика, въпреки миниатюрната възможност това да се случи. Това беше гаф в две посоки. Първо - още преди създаването на кабинета, на консултациите при президента, политическите сили постигнаха договореност да не се бърза с номинацията за еврокомисар и тя да бъде излъчена от редовно правителство, за да има повече тежест в очите на ЕС. Президентът обаче погази всички постигнати договорки, за да наложи своята фаворитка. И второ - на фона на драматичното наводнение в Мизия, последиците от което още не могат да бъдат поправени, да се занимаваш с кариерното развитие на една брюкселска бюрократка е повече от цинично. На всичкото отгоре номинацията на Георгиева трябва да мине през преговори с Партията на европейските социалисти, които искат този пост за свой представител, така че служебният кабинет сам се вкара в капан с необходимостта да преговаря със Сергей Станишев, който едва ли ще е настроен положително след начина, по който бе посочена българката. Изобщо още в първия си ден да демонстрираш цинизъм към бедствието и непоследователност при поемането на ангажименти - това си е класическо определение за гаф, нали?

4. Селфи с протестъри

Веднага след първото заседание Георги Близнашки, заобграден от 4 охранителя на НСО, реши да участва и в първото си пиар-събитие - организираното от протестъри правене на снимка пред освободения от загражденията парламент (новият премиер не успя да скрие своето огорчение, че старата власт го е изпреварила в премахването на загражденията). Самата помпозност на проявата и обществено похотливите желания на протестърите да покажат близостта си до новата власт успяха да вбесят и хора с откровено дясна насоченост. Много наблюдатели определиха това събитие като триумф на пиара, който така или иначе прецака протестите и ги превърна в пародия. Снимките на протестърите с властта напомниха много грубо за тоталитарната епоха, не напразно доста шегаджии почнаха да се бъзикат, че сега ще въведат звания като "активен протестър срещу олигархията" или "активно подскачал в знак на протест". Триумфът на показността изби веднага като петно върху лицето на властта и не може да бъде заличено с никакъв медиен грим

5. Вицепремиер с проблеми

Вицепремиерът и министър на правосъдието Христо Иванов изглеждаше като едно от най-поносимите лица в кабинета, докато не стана ясно, че той има натрупани две големи прегрешения - първо, наказан е с лишаване от адокатски права и второ - неговата организация "Институт за правни инициативи" 4 години не е подавала отчет за своята дейност. Първият гаф беше обяснен с това, че Иванов, заради ангажименти в неправителствения сектор, не намерил време и сили да отиде да си плати членския внос в Българската адвокатска колегия. Това обаче съвсем не намалява силата на гафа. Вторият проблем е още по-голям - липсата на отчет съвсем не е дребно престъпване на закона, особено като си има предвид, че НПО-ото на Иванов е получило крупно финансиране - - 150 483 долара за периода 5 февруари 2010 г. - 4 август 2011 г. и още 697,600 лв. за периода май 2012 - май 2015 г. от "Америка за България". Всяка друга фондация, уличена в подобно укриване, вече щеше да е разследвана, но очевидно това не важи за неправителствения активист, протестър и вицепремиер, който трябва да следи именно за законността.

6. #Кой, кой, кой предложи Красимира Медарова?

Най-големият гаф на кабинета и на президента вкупом бе назначаването на бившата шефка на ЦИК и фанатична гербаджийка Красимира Медарова за министър, който да следи за изборите. Анонсът за това буквално взриви социалните мрежи, а в част от статиите се правеше пряка аналогия между този скандал и избирането на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Медарова беше шеф на ЦИК през 2011 година, която ще се запоми с най-некадърно организираните избори в новата история на България - президентски и местни. Хаосът и съмненията за манипулации бяха толкова големи, че в интернет още могат да се намерят клипчета как хора от софийските секционни комисии, събрани в зала "Универсиада", викат "Мафия!" заради слабата организация, пълния хаос и съмненията за политическа намеса в изборите. Именно тогава двама депутати от ГЕРБ бяха снимани как изнасят чувалче с бюлетини от "Универсиада", в която просто нямат никакво право да се намират. Скандалът стана толкова голям, че само два дни след обявеното назначение Медарова написа открито писмо с желание да се оттеглия от поста. Съмненията обаче остават, защото оттеглянето съвсем не измива гафа - президентът и кабинетът трябва да кажат кой ги натисна да назначат отявлен човек на Бойко Борисов за този пост? Протестърите една година питаха #Кой, сега е време същият въпрос неспирно да бъде задаван на дуото Близнашки/Плевнелиев.

7. Войнстващ атеист се среша с патриарха

Георги Близнашки сътвори още една класическа пиар-издънка. Той отиде на среща с патриарх Неофит, за да могат да го снимат фотографите колко е загрижен за бъдещето и как търси духовна подкрепа за страната в този миг. Случката отново напомни за близкото минало и друга пиар-мина, която бе настъпена от Бойко Борисов. В началото на 2013 година, когато Борисов хвърли оставка под натиска на социалния бунт срещу непосилните сметки за ток, той побърза да се скрие в болница с диагноза "високо кръвно". Тогава в два поредни дни на крака му идваха патриарха и главния мюфтия, а пресцентърът на ГЕРБ разпространяваше активно снимки от срещите. Вероятно разговорът на Близнашки с Неофит нямаше да бъде особено крупен гаф, ако електронните агенции не бяха намерили цитат от Близнашки от 1988 година, в който той казва, че "организираната религия е най-голямата заплаха за развитото социалистическо общество". Пребоядисаният социалист, се оказа и бивш атеист, изобщо хамелеонското минало на служебния премиер очевидно ще го преследва като папарак и няма да го остави на мира.

8. Политически кабинет от 20 души

Още на третия ден Близнашки си назначи политически кабинет от 20 души! Орешарски, който все пак беше редовен министър-председател, имаше такъв кабинет с 16 души. Подобен разгул на един временен премиер веднага възмути хората. Бройката изглежда още по-цинична на фона на изявленията на Плевнелиев, че страната била във финансова катастрофа. Ако думите на президента са верни наистина, какъв е този пир на гърба на кризата? Ако думите на президента не са верни - защо е излъгал за истинското състояние? Съдейки по това обаче как лесно свикна с управленския лукс Близнашки, очевидно нещата съвсем не са толкова трагични. Той не само се обзаведе с многоброен политически кабинет, но и веднага побърза да се премести да живее в "Бояна". Така де - ако сега не капитализира протестърската си година, кога ще успее да го направи изобщо? Това, че страната бедства от наводненията, че много хора в страната се чудят къде ще живеят през зимата заради отнесените им от наводненията къщи, очевидно съвсем не интересува служебния премиер.

9. Вътрешен министър - металург!

Познайте кой е написал това: "„Мокрият сняг е явление, характерно за края на есента и началото на зимата, както и за края на зимата и началото на пролетта”. Или ето това - "„Йерархичността дава определени пълномощия и налага съответните отговорности на стратезите от различните нива на йерархията". Да, това са умотворения на новия министър на вътрешните работи - дългогодишния син депутат Йордан Бакалов, обявен като спец по вътрешна сигурност, но всъщност завършил "металургия". Запознати с неговото житие-битие споделиха, че са получили зъбобол като са чули неговото име, защото отдавна знаят за клишираността на неговата мисъл и неадекватните му проявления. Всъщност Бакалов е една от интересните фигури в кабинета, защото показва ясното желание на Плевнелиев да даде повече власт в ръцете на парламентарно непредставената формация Реформаторски блок. Очевидно се е спрял на металурга като начин да направи това почти безопасно, но пък присъствието на Бакалов в кабинета явно издава, че Плевнелиев никога не си е правил труда да прочете теоретичните му трудове.

10. Отказът на протеста да признае, че е на власт

Един от вестниците, в дните на смяната на властта, излезе със заглавие: "Протестът на власт". После Близнашки с блясък в очите потвърди тази теория. Когато гафовете започнаха да се натрупват обаче, най-видните протестъри с писък започнаха да се отказват от идеята, че наистина са получили власт в ръцете. Антоанета Цонева написа, че протестът не можел да бъде на власт, защото той бил сам Будност. Някакъв друг изпраска, че протестът можел да бъде на власт чрез духа си, но не и чрез лицата си. Тогава интересно защо цяла година те твърдяха, че са алтернатива, след като в мига на голямата отговорност се разбягаха като публика на Веселин Маринов. Солидна част от протестърите получиха постове, но въпреки това протестът отказа да признае, че е дошъл на власт. Това е изключителен гаф, защото показва не само липса на смелост, но отново ни вкарва в темата за болезненото лицемерие, станало такъв печален символ на преходна България.