/Поглед.инфо/ Предварително искам да се извиня за баналното заиграване в заглавието. Опасявам се, че България е стигнала до етапа, когато трябва да си казва най-баналните истини като някакво интелектуално и морално откровение, защото в противен случай рискуваме да загубим завинаги безсмъртните си души из лабиринтите на коварство, интриги, подлост, лицемерие, лъжи, измами и пазарни механизми и никога повече да не намерим изход от тази гъста каша на псевдоинтелектуалците, на зализаните бизнесхищници, които по цял ден проповядват морал, на черните пророци на вечното статукво и на други префинени гадове.

Една рекламна история стана тези дни най-обсъжданата медийна тема. Lafka пусна реклама във вестник "Капитал". Това можеше да бъде една скучна и протяжна като музикално риалити тема, ако не беше противоречието. Lafka в "Капитал"? Все едно да намерите реклама на концерт на Пайнер в списание за опера или анонс за предаване на Соня Колтуклиева в статия на Маргарита Михнева. Та нали именно "Капитал" от година насам обяснява, че Lafka e нещо като пазарен образ на Мефистофел и всички, които купуват от там, продават душите си на борсата на Велзевул. Този сблъсък беше епичен като сблъсъкът на двете чудовища - Годзила и Биоланте в някой стар японски филм на ужасите. Какво се случи? Как така изведнъж противоположностите се сродиха, че даже и започнаха да се рекламират. Около стотина протестъра се задавиха с кафе като видяха как им забиват нож в гърба по този начин, а тези от тях, които не чакат на редичка да се вредят за заместник-министерско място или барем шеф на агенция, дори понаписаха някой и друг тревожен и мелодраматичен статус, пълен с повече драма от любовния интимен живот на Жени Калканджиева. Нали цяла година "Капитал", който успешно се опита да прилича по скука на старото "Работническо дело", но с неолиберален патос и с неотменима вяра в светлото бъдеще и възхода на евроатлантическите ценности, убеждаваше своите читатели, че трябва да заобикалят сергиите на Lafka като член на ДСБ плакат на Меглена Кунева. То не бяха коментари, статии, възгласи, терзания, крякания. Какво се случи, мамка му?

Именно историята на "Капитал" от цялата изминала година превърна рекламата на "Lafka" в казус. Защото моралистичният писък, който се разнасяше от техните статии, окъпан в сладострастната лига на знайни и незнайни протестъри да се правят на възвишени европейски души и покрай проблемите със системната мастурбация да кажат, че се борят с олигархията, е причина днес всички да търсят от собственика на "Капитал" и от неговия кръг поне елементарна последователност. Иначе се получава много патрицианско и подло олигархично - "Капитал" забранява на другите това, което оргаистично позволява на себе си. Зад баналната реклама се видя, че в съзнанието на бизнесимперията всичко може да бъде купено и продадено, а това грандиозно срива патетиката на целогодишното търсене на някакъв светъл капитализъм, с, как беше, правила и законност, където всички просперират, а десните интелектуалци получават паметници и нови грантове в тяхната битка за повече хайвер на масата на зализаните богаташи.

Тази подлост, извършена от небесните и то пред очите на всички, срина всякакви утопични картини на света. И май някъде в края на дългия понеделник Иво Прокопиев схвана какво пиар-бедствие си е причинил и заради това в социалните мрежи пусна една успокоителна конспиративна теория. Според него, пуснатата реклама е коварен план на Lafka - ако вестникът откажел, те можели да спрат да го разпространяват. А иначе бизнесменът се разля в някакви благодарности към своята аудитория, която той обаче така е възпитал в омраза вече, че никакви светли думи не минават. Да не говорим, че неговите думи са по-скоро реакция на кризисна ситуация, защото преди историята да се развърти като лавина и да помете всички светли усещания за империята Прокопиева, съпругата на бизнесмена изсъска (пак в статус), че всички, които много мрънкат, трябва просто да си гледат работата. Да, нейните думи бяха по-обтекаеми, но смисълът беше съвсем този. Убеден съм, че първоначалната й реакция е била да иска да псува публиката, но после е решила, че доброто старо либерално съскане ще свърши същата работа.

Оказа се, че вестник "Капитал" по никакъв начин не може да бъде на заявената от него морална висота, а това, собствено, много хора се опитваха да го кажат от доста време насам. Една голяма част от протестърската журналистика радикално сбърка да приеме каузата на една корпорация за нещо обществено. Ето това е подмяната - да се бориш, фучиш и да се плюнчиш в името на бизнес-интересите на своя издател. Точно заради това като чуя, че именно някой от този кръг почва да бие чело в земята за мястото на България в класациите за свободата на словото, всеки път ми идва да питам къде по целия друг свят е видял журналист, който да става и ляга с това как да разширява политическото и обществено влияние на своя издател като талибан прекалил със забранените препарати и четене на биографията на бин Ладен. Сега пред очите на всички се видя колко е опасна тази подмяна, защото най-гласовите защитници на свободата на словото нещо ги хвана голямата ваканция, когато Lafka се появи на страниците на "Капитал" и особено преди Прокопиев да им зададе опорните точки като спасително въженце, на което да се хванат.

И сега да се върнем към баналната заигравка в заглавието. Това е, братчета, нали това искахте - капитализъм. Всичко е за продан. Това е желязното правило. На тях въобще не им пука за вашите изкряскани принципи, а за продажбата на желязна площ. Не знам по кои книги сте чели в какъв свят живеем, ама е точно такъв. Всичко на lafkata. Беше въпрос на време тази договорка да се случи и зад нея не стои никаква банална конспирация, а просто поредната опашата лъжа и отровната доза лицемерие, която разкапва всички обществени отношения у нас. Аз дори се пошегувах, че очевидно голямата битка на "Капитал" не е била срещу назначението на Пеевски за шеф на ДАНС, а за това най-накрая Lafka да им обърне внимание и на тях, че и те да захлебят бедните в тия кризисни години.

И това всъщност е големият урок, който ви преподаде този гуру на псевдоморала. Всичко е за продан. Ама всичко. Пазарните отношения, изведени като принцип, окачествяват абсолютно всичко като просто една стока. От един вестник до няколко крясъка за морал. Тези пичове ви купиха и продадоха. И то в прекия, а в по-гадния, метафоричния смисъл. Защото зад рекламката на Lafka стои некролога на всичко, което тия обясняваха, твърдяха и остояваха. Всичко е било маркетингова стратегия. И тя им се отплати богато. И ще им се отплаща занапред. Така че - тия повече не ги бройте за умни, красиви и светли. Те избраха да са богати. Отдавна се опитвам да ви обясня, че между тия думи има огромно противоречие.