/Поглед.инфо/ "Основен политически опонент ми е ГЕРБ и десницата". Тези нахъсани думи принадлежат на Ивайло Калфин. Историческата справка показва, че ги е написал на 14.01 2014 година в писмото, с което официално съобщи на БСП, че се отказва да бъде ръководител на нейната делегация в Европейския парламент. Отворете и прочетете отново този документ. В него Калфин държи високо морално горно "до", обяснява грешките на БСП, говори срещу коалициите на всяка цена, изобщо прилича на уличен проповедник, който е видял някаква алтернативна вселена и сега държи да сподели на всички колко различен може да е живота.
Интересно ми е дали Калфин се е сещал за тези свои думи в миговете, в които бе сложен в миманса на "Дондуков" 2 вчера, когато Бойко Борисов обявяваше, че вече има готов кабинет. Гледката беше сюрреалистична - Борисов, до него Радан Кънев, Меглена Кунева, някакви анонимни реформаторчета с алчно блеснали очи за власт и зад тях подреден "социалдемократът" Калфин, финтифлюшката на най-безпринципното правителство, правено някога, поредният скалп в колана на ГЕРБ. Тази картина - Калфин, който всички вляво сме смятали за смислен човек, подреден в психиатрията на новата власт, никога няма да ми излезе от главата. Това е визуална метафора за абсолютната липса на логика в България, за разрушения политически смисъл и за предателството, станало основен феномен на нашите реалности. Този път Калфин не предаде БСП. Той предаде всички онези избиратели на АБВ, които са гласували за нещо ляво, алтернативно на БСП, но едва ли и в най-големите си кошмари са предполагали, че ще клекне на ГЕРБ. И като казвам Калфин, разбирам и Георги Първанов.
Колко съскания съм чул към себе си, когато говорех, че АБВ и ГЕРБ са на практика една партия, но ето, че моите думи се потвърдиха. Без абсолютно никаква логика, без адекватно обяснение АБВ се хвърли в прегръдките на генерала. Това е повече от коалиция (защото формално АБВ се води "подкрепяща" партия), това е политическа перверзия с неизмерим мащаб. Дори родих нещо като каламбур - АБВ вече означава: "Айде, Бойко, Влизаме".
Калфин плюе на всичките си изявления в течение на една година. Той влиза в кабинет, където ще участват всички тези, за които твърдеше, че са му основен противник.
Каква е цената на този компромис? Каква?
В бурната си опозиционна последна година Калфин вилнееше под път и над път за това, че "Атака" подкрепяла негласно предишния кабинет на Пламен Орешарски. Сега обаче новоизпеченият вицепремиер (бивш вицепремиер от кабинета на Станишев) очевидно няма никакъв проблем, че ще е в кабинет, който се подкрепя от националистите от Патриотичния фронт. Кой всъщност е автентичният Калфин? Този, който се правеше на болна съвест на левицата и този, който се нареди в редичката на новия кабинет на задкулисието и с присъствието си там легитимира един нечист компромис.
Пред очите на хората от левицата се осъществи още едно изключително предателство. Бойко Борисов издъни напълно Калфин като каза, че идеята за него е дошла от лидера на Европейската народна партия Жозеф Дол. Значи френският бюргер тук във времето, в което не опипваше колената на Йорданка Фандъкова, е лобирал за Калфин. И този човек, този нов вицепремиер минава за ляв и твърдеше, че ако бе станал евродепутат, ще е от групата на ПЕС?
Думи нямам просто.
С участието на АБВ в кабинета, БСП отново става абсолютен монополист в парламентарното ляво, защото партията на Първанов вече няма никакво морално право да се нарича лява. Тя дори не е партия. АБВ се оказа някакво камикадзе, корпоративно проектче за бързо осребряване на участие във властта. Мисля, че вече е очевидно - там няма идеи. Ако имаше, нямаше да успеят да ги погазят толкова бързо и така телевизионно пред очите на всички.
БСП е в тежка криза, след зашеметяващата си изборна загуба и наистина създава усещането за безпътица, но дори и в толкова трагично състояние, тя не си позволи да пресече политическите граници и да влезе в нечист съюз с ГЕРБ. АБВ го направи. А уж АБВ трябваше да бъдат новото, чистото, различното. Въздух под налягане. Да извадим ли и всички приказки на Калфин срещу ГЕРБ от кампанията му за президент през 2011 година? Какво - успял е да прости ли? Сега какво - вижда в Борисов нещо ново, смислено, светло? Нима е видял разкаяние и промяна в партията на милиционерите?
От журналистическа гледна точка винаги е интересно да видиш как една партия действа с инстинкт за самоунищожение и си мисля, че взривът в АБВ ще бъде много холивудски и зрелищен.
Присъствието на АБВ в кабинета на Борисов е ритник в слабините и на реформаторите. Това разкри абсолютната липса на принципи и последователност у тях. Къде останаха всичките им клетви срещу Първанов? Къде останаха обидните им възклицания, ирониите им, шегичките? Умните и красивите, тъжно ми е да го кажа, се оказаха най-некачествения човешки материал в България. Едни високомерни нарциси със свръхего, които искаха единствено властта, властта на всяка цена. В името й те са готови да преглътнат абсолютно всичко като изпечени порноактриси.
Именно по този път на безпринципността бе създаден този дясно-никакъв политически монстър, който ще трябва да минава за кабинет.
Циркът предстои.
