/Поглед.инфо/ От ден номер 3 на протестите от миналото лято схванах какъв е основният им дефект. Хубаво е да искаме друг тип управление, страхотно е да искаме правила и смисъл, но съскащите гласове на протестърите всеки път, когато някой се опитваше да постави социални теми в центъра на тяхното внимание, трябваше ясно да ни подскаже какво точно става. Никакъв антиолигархичен бунт не беше това. Това беше писък на едната част от олигархията, на която й се стори, че големите пари я отминават. Днес, когато антисоциалната революция дойде на власт, се налага да живеем в променена версия на света.
По телевизията шестват представителите на управлението и ни обясняват как цената на тока трябва да скочи. Забележете - няма никаква разлика в речника на властта и в речника на частните дружества, които искат скъп ток. Олигархия и власт говорят в един глас. И в този наратив напълно отсъстват обикновените хора.
Потребителите изобщо не са фактор при взимането на решения. За властта е важно нейните хора да получат така желаното увеличение, а нова политика по доходите - това е отложено за след 2050 година, когато не е ясно дали на тази територия изобщо ще има хора.
Тия са готови да вложат милиарди в ново въоръжение, но никой никога няма да помисли как пенсионерите ще си платят новите сметки. Новговорът на протеста, който се е просмукал като зараза в речника на новото управление, е пълен диктат на баналното клише. В него няма грам социална загриженост. Усвоителите на грантове никога не са имали проблеми с това да си купят хляб или да си платят тока и заради това за тях никога, ама никога няма да съществуват обикновените българи. За тях е важно да продават антируската си риторика, да се занимават с темите си за имагинерната лустрация, за хиляди простотии, но никога, ама никога няма да проявят загриженост за това как трябва да живеят останалите хора. Очаквах поне премиерът - опасен комунист, нали така беше? - поне за малко да възроди трепетите на левичарското си сърце и поне за миг, поне ей така заради едното име красно, да се опита да постави темата и за потребителите, но не. В прекрасния нов свят съществуват единствено интересите на бизнеса. Единствено тяхното искане за скъп ток. Нищо друго. Това е свят, в който контрареволюцията се е осъществила успешно и всеки опит за социален вопъл ще бъде посрещан със стържене на зъби. Което издава един наднационален опит за тържествуване. Трябва ли да ви припомням, че лицето на киевската хунта - премиерът Арсений Яценюк, нарече "subhumans" (подхора, направо по-долен еволюционен вид) тези, които настояват за социална политика. Такива са и нашите екземпляри. В мига, в който не са гладни те, според тях е нахранен и целият народ.
Някой много, ама много се изплаши от зимните протести през 2013 година. Тогава за първи път българите ясно и открито заявиха социален интерес. Беше неизбежно да се случи. Никога няма да забравя как през януари миналата година видях една пенсионерка да плаче, след като си плати сметката за тока. Пенсията й беше 140 лева, а сметката 110. Нека някой от заместник-министрите да се опита да изкара един месец с 30 лева, нека премиерът да се опита да преживее с толкова пари, а след това да ми обяснява как поскъпването е неизбежно. Но контрареволюционерите не съществуват, за да са загрижени. Смисълът от тяхното пришествие беше веднъж завинаги да се подсигури невъзможността бедните и отчаяните да излизат пак по улиците и да настояват за нещо социално. Олигархията не търпи лозунгите за национализация. Олигархията получава нервен срив, когато й кажат, че трябва да вдига заплати. Защото, ако летните протести бяха наистина истински, водени от желанието за нови правила и нова държава, то тогава трябваше с пълен глас всички лидери на неолибералната мисъл да викат "Национализация!", защото само тя може да изравни уравнението. Ако преходът е наистина сбъркан, то можем да почнем отначало, само ако възстановим собствеността на държавата. Всичко останало е театър. Всичко останало е антисоциален карнавал, пародия на протест.
А сега вече виждаме истинското лице. Както написа една журналистка - те предпочитат да се занимават с някакъв руски дисидент, но не и с антисоциалната политика на кабинета. За какво им е? Тяхната задача бе свършена успешно. Идеята за социални искания е сатанизирана. Синдикатите мълчат нелепо. Партиите са в своите собствени предизборни пространства. Така е в света, в който антисоциалната революция победи. Свят, в който победителите излъчва тежка воня на високомерие. Свят, в който Бойко Борисов се опитва да се отърве и от последните си остатъци от съвест и да твърди, че протестът, който го катурна от власт, е бил платен. Говорим за свят, където няма място за обикновените хора, защото те пречат на клишетата на властта да бъдат истински. Свят, в който човекът е необходим, за да плаща сметки и да си затваря устата.
И точно това високомерие и властово лицемерие ще изиграе лоша шега на всеки говорител на антисоциалната революция. В най-бедната и изстрадала държава от ЕС дясната политика води до колизии, които са непредвидими. Тъпите и грозните си научиха урока и видяха, че могат да свалят ефективно правителства.
Всеки, който си е позволил да го забрави, ще страда.
Ама наистина ще страда.
