/Поглед.инфо/ Само 15 минути след като встъпи в длъжност, Георги Близнашки настъпи първата мина от протестърското си минало и сега не ми е ясно как ще се оправя с последствията от взрива. Първо - ни в клин, ни в ръкав той обяви, че репресии нямало да има. Ти да видиш! Нима някой някога е мислил, че ще има репресии? Каква психика на средновековен инквизитор трябва да носиш, че първата ти работа е да тръгваш да успокояваш с липсата на репресии. Живеем в свободна страна, но се оказа, че някои още носят товара на 18-ти век.
Истинският гаф на Близнашки обаче дойде след като той обяви буквално следното: "Няма да има чистка в администрацията. Ще се разделят с постовете си само онези, които проявяват политически пристрастия".
Това изявление е достатъчна причина новият премиер да бъде даден на прокуратурата. Нека да припомним - през ноември 2013 година Пламен Орешарски обяви, че ще уволнява държавни служители, които ходят по протести. Леле, какъв лай избухна тогава. "Демократичните съвести" ореваха света, че фашизмът настъпва и че свободата е нагло изнасилена. Някаква си "Асоциацията за европейска интеграция и права на човека" дори подаде сигнал в прокуратурата. Моля, обвинителите да четат заедно с мен мотивите: "Заплаха за уволнение на протестиращи държавни служители от страна на г-н премиера сама по себе си създава основателен страх и пречи за свободно упражняване на правата на мирно събиране и изразяване на мнение, защитени от чл. 43 ал.1 и чл. 39 ал. 1 от Конституцията на Република България". Нещо повече, в чл. 169 "б" и 169 "в" от Наказателния кодекс се определят 5 години затвор за длъжностните лица, които чрез насилие и заплахи пречат на хората да упражняват политическите си права.
Ясно ми е, че овластеният протест ще мълчи. Всички знаем, че тяхното възмущение съвсем не беше искрено, защото ако беше - сега същата асоциацията щеше да търчи да пише нов сигнал срещу служебния премиер. Заради това трябва да наречем тази мина "протестърска". Тя показва двуличието, което е станало основен български демон. Изведнъж политическите пристрастия се оказаха голям проблем за новата власт. И заради това пуснаха големия камшик от думи. Подлото е, че основен носител на камшика става човек, който имаше претенциите да се самонарича левичар и идеалист, преди да оглави кабинет с хора, които напълно отричат идеите му от миналото. Въпросът е, че целият морален смисъл на това, което се наричаше протест, започна да изчезва. Това е тъпото на властта. Тя е привлекателна, но винаги оголва истинското лице.
