Поглед.инфо/ Интервю на Руслан Йорданов с Александър Симов
Да не изхвърляме на боклука постигнатото от Станишев, казва Александър Симов
- Г-н Симов, в каква кондиция социалистическата партия ще се яви на историческия 48-и конгрес на 27 юли?
- Опасявам се, че БСП не е в най-доброто си състояние. Проблемите са много - организационни, политически, но лично за мен най-страшният проблем е, че БСП се намира в морална криза. Ако не си кажем истината на конгреса, няма как да започнем лечението. БСП е в морална криза, тъй като за пръв път от 1990 г. името на нашата партия трайно се свързва с някакви корпоративни и задкулисни интереси, със съмнения за неясни обвързаности. Трябва да признаем моралната криза и да се съсредоточим върху преодоляването й. Ако БСП не излезе от този морален ступор, няма как да тръгнем да отстраняваме останалите недъзи. Тази криза може да бъде решена първо чрез честен разговор за случилото се през последната година и половина. Не става въпрос да посочим с пръст виновните, а да опишем задълбочено процеса.
- Всички кандидати за лидери отбелязват разминаването между думи и дела при червеното ръководство. Има ли начин да се гарантира, че следващото Изпълнително бюро няма да погазва обещанията?
- Нито една партия не може да даде гаранция, че ще осъществи на дело обещанията си. Но оттук нататък на всеки ръководен екип трябва да му е ясно, че хората от ден на ден стават все по-чувствителни на тема изпълняват ли политиците ангажиментите си. Особено при БСП е важен и въпросът: "Верен ли си на принципите, които в крайна сметка те правят социалист?" Смятам, че кабинетът "Орешарски" изпълни немалка част от предизборните обещания. Но те бяха свършени на парче, а и много от изпълнителите на програмата бяха хора, които по никакъв начин не могат да бъдат наречени социалисти или леви, съответно и действията им не бяха приети. Всеки лидер на БСП трябва да застане с името и биографията си и да гарантира, че обещанията ще бъдат изпълнени. В противен случай видяхме какво става - левите избиратели отказват да гласуват и предизвикват тежки политически кризи в БСП.
- Намирате ли за полезна върволицата от претенденти за лидерския пост? Те вече са петнайсетина.
- Радва ме издигането на множество различни кандидатури за лидер на БСП. Никога в партията не е имало многолюдно лидерско състезание. Многообразието от кандидатури не само че не е проблематично, но издава колко дълго е отлагана дискусията за това какво лидерство ни трябва и в каква посока да вървим. Присъстват много кандидати, защото в БСП има много мнения, които досега не бяха чути.
- Според вас какъв профил трябва да притежава бъдещият председател?
- Не бих обсъждал конкретни имена на кандидати за лидери, тъй като искам да чуя какво ще кажат те при представянето си на конгреса, което е най-важно. Спорът дали председателят трябва да бъде биткаджия или технократ е глупав, тъй като измества акцента встрани. БСП се нуждае от морален лидер с огромен авторитет. Темата за морала в БСП ще става все по-важна и напрегната, защото именно чрез нравствената неукоримост на бъдещия председател ние можем да се явим на изборите с чисто лице и да се представим достойно. Морал - това означава не само необвързаност със задкулисия и сенчести интереси, но и последователност между думи и дела, а не красиви приказки, които остават без последствия.
- Къде трябва да се положи чертата между приемственост и промяна на "Позитано"?
- Не може да има лидер, който да смята, че БСП започва с него. Партията е на над 120 г. Добре би било този път да има приемственост - да се оцени правилно постигнатото от Сергей Станишев, а не всичко да бъде изхвърлено на боклука. Той има своите безспорни постижения. От друга страна, робуването на приемствеността също не е правилно. Последните 5-6 години показват, че този механизъм буксува. Трябва да има достатъчна ярка степен на обновление, ако искаме нещата да потръгнат. В противен случай ние можем да заложим на най-красивата приемственост и да се самоубеждаваме, че сме свършили най-велики неща, но резултатът ще бъде, че никой няма да иска да гласува за нас.
- Води се спор дали да се прави коалиция с ГЕРБ, какво е вашето мнение?
- Моето лично мнение е, че всеки разговор за коалиция с ГЕРБ е самоубийствен за левицата. Нямам представа как подобна теза се отразява на ГЕРБ и дали им вреди. Не можем отсега да предпоставяме подобна коалиция, а дори и под натиска на изборните резултати не бива да попадаме в такъв съюз. Разграниченията между ляво и дясно в политиката съществуват, за да има някаква гаранция, че идеите на отделните партии ще бъдат изпълнявани. Влизането в голяма драматично тежка коалиция на БСП и ГЕРБ ще бъде край на всяка идея за политика в България. Най-лошото е, че подобно съглашение ще докаже на много хора, че някакви задкулисни сили се опитват да сближат двете най-големи партии, а това не може и не бива да бъде допускано. Смятам, че БСП не бива да поставя тази тема, независимо как ще гласуват хората. Партията трябва да си постави някакво ограничение, и то опира до ГЕРБ. За левицата е по-добре да се проведат нови избори, отколкото съвместно управление с ГЕРБ.
- Малко внимание се отделя на местните структури, които реално ще изнесат битките на парламентарните избори, а и на местния вот догодина? Не трябва ли БСП да положи извънредни грижи за тяхното укрепване?
- Смятам, че БСП отсега трябва да работи върху разработването на убедителна лява общинска политика и да стегне организациите си. Някои от червените кметове многомандатници си позволяват да отправят послания, че местното самоуправление няма ляво и дясно, което изобщо не е вярно. БСП няма как да си върне доверието, ако остави местните си организации в сегашния вид. Една от големите кризи на партията е, че от 10 г. насам организационното състояние се влошава от ден на ден. На практика централният апарат на "Позитано" 20 дори и да си дава сметка за отслабването на структурите, предпочита да не взима мерки спрямо тях и резултатите стават все по-трагични. Стига се до парадоксални ситуации, в които местни лидери на БСП отказват да разширяват организациите си и да приемат нови членове от страх да не се промени статуквото. Те се стремят да бъдат преизбирани, независимо че губят избори след избори. На евроизборите имаме идеален пример за правилен подход в Монтана, където по-голяма част от старото ръководство емигрира в АБВ. Наложи се организациите на БСП да бъдат изградени наново и там успяхме да победим ГЕРБ. Местните избори догодина са стратегически залог - ако ги загубим или оставим ГЕРБ да вземе големите градове, трудно ще си гарантираме занапред участие в национално управление. Местната власт е най-важна в очите на хората и най-добре показва коя партия какво влияние има сред народа.
