/Поглед.инфо/ Признавам си доброволно. Харесвам много карикатурите на "Шарли Ебдо". Не бях виждал произведенията на това списание преди кървавия атентат, но от няколко дни не спирам да им се наслаждавам. Тези карикатури са шедьовър. Те са веселяшки, брутални, цинични, нарисувани от опиянието на това да няма никакви граници, рушат табута, разритват йерархии и в тях сияе вечната искра на анархистичния волтериански дух, който не приема някакви скучни, дръпнати и вечно намръщени хора да определят правилата в този свят. Изчетох много критични мнения срещу френските карикатури. Честно, не ги разбирам.
Да, карикатурите им не са в рамките на добрия вкус.
Да, цинични са.
Да, не са за всеки.
Да, нетолерантни са.
Да, могат да бъдат възприети като обидни.
И какво от това?
Сатирата не е пансион за благородни девици, моралистични чистофайници и експерти по геополитическа етикеция. Светът е развратен от риалита, новговор и много други простотии и заради това истината трябва да се казва с крясък в лицата на хората.
Истината не е универсално явление.
Карикатуристите на "Шарли ебдо" са казвали своята истина.
Неподправена.
Истинска.
Брутална.
И нарушаваща жестоко границите на добрия вкус.
Да не би обаче да са вързали някого да им се възхищава?
Не, не са!
Заради това тяхното убийство е истинска траегедия. Те са виновни заради това, че са били свободни. Виновни само за това, че искали да кажат своята истина, и наблюдавайки анархистичния дух на списанието, едва ли им е дремело от критиките. Били са безпощадни към всички, а най-вероятно и към себе си.
От друга страна, обаче, като гледам кои хора в България първи сложиха надписа "Аз съм Шарли" на профилите си във фейсбук, ми става ясно, че тази кампания (няма да коментирам света, говоря за България) е нечиста в своята основа. Първи крокодилски сълзи срещу насилието и терора заляха хора, които умират да бъдат вербално агресивни и изпитват канибалска страст, когато трябва да разкъсват моралистично някого. Фалшивият патос на половината протестърство, които са ментално десни, не търпят чуждо мнение, и ако бяха видели карикатурите преди терора, щяха да пищят до небесата, че е отвратителен. Българската грантова прослойка е в състояние да олигави всяко истинско събитие и да го превърне в неговата противоположност. Точно заради това много хора у нас не поискаха да разберат жертвите във Франция - защото тези, които първи надигнаха глас, са сред най-големите лицемери, които отечеството признава. И да, точно тези, които посрещаха със скандиране руските жертви в Донбас, днес да леят сълзи за жертвите във Франция - това е чудовищна перверзия. Тези, които бяха готови да обявят, че жертвите в Одеса са се самозапалили, сега да се държат като оплаквачки. Това е морален фалит. Но френските карикатуристи не са виновни за своите псевдоподдръжници у нас.
Ако тези защитници на свободата бяха истински, сега сърцето им щеше да кърви за това, че големите американски вестници не пуснаха карикатурите на "Шарли Ебдо". Нали само преди месец Обама критикуваше компанията "Сони пикчърс", че не пуска филма "Интервюто", след като сайтът им бил хакнат от нещо, което се твърдеше, че били северкорейски хакери. Къде беше сега Обама, за да скастри пресата в своята страна? Защото май всички знаят, че Северна Корея е един илюзорен, измислен и преувеличен враг, докато онези там с автоматите са реална опасност и могат да се появат всеки момент от световната мъгла.
Няма да приема за Шарли днес слюнки да пръскат всички господари на омразата в България, които са обсебени от комунисти, Путин, пети колони, и които под път и над път истерясват за всеки, който има различно от тяхното мнение. Тези са псевдошарли и никога няма да бъдат на висотата на онези свободни карикатуристи, които със своя живот платиха за вътрешната си свобода.
Този контраст - "Шарли ебдо" и българските най-шумни шарлита не ми дава мира. Това показва подмяната в нашето общество - фалишивите европейци, проповедниците на фалшивите атлантически ценности се опитват да монополизират тази кауза. Но няма да им се получи. Защото, ако бяха живи, карикатуристите първи щяха да бъдат безпощадни към тази сива маса от грантаджии, които се опитват посмъртно да ги залеят със своята собствена помия.
"Да" на "Шарли ебдо", "не" на парфюмираните шарлита...
