/Поглед.инфо/ От много време насам слушам как разни виртуални десни въздишат патетично и кълнат протестно неслучилата се модерна левица в България. Вярно е, в мечтите няма цензура (както казваше един съвсем немодерен очевидно, но много истински човек и комунист), но все пак политиката е изкуство на възможното, а не хълцане по романтичния розов свят на клиширания и лишен напълно от възможности да види света в неговата цялост български десен човек. И само да уточня нещо. Напоследък почвам да разбирам, че в България има и смислени десни, които формулират разбиранията си за света без да са водени от разплюнчен реваншизъм и безидейна истерия, хора, които се опитват да бъдат алтернатива както на лудостта в техните редици, така и на метастазите на абсолютното нищо, които са си сложили маска на десни и които познаваме в ежедневния живот като партия ГЕРБ. Така че вече няма как моята ирония да е насочена колективно към всички десни, а към онази снобска, превзета, псевдоелитарна и злобееща част от тях, които са окупирали обществените пространства като банда от орки и смятат, че като си размятат срамотиите във въздуха, демонстрират някаква душевна свобода.

Понеже като последен мохикан се опитвам да вникна в стерилния свят на тази дясна омраза, от време на време попадам и на някое смислено мнение, което се опитва да се извиси над потока от бесовщина и да се опита да формулира различна критика. Заради това си струва, в името на едното политическо усилие за по-добър свят, да се опитам да отговоря на част от по-смислените критики. Десницата, в нейната истерична част, няма понятие какво представлява българската левица, което обаче не й пречи често да се опитва да дава акъл какви трябва да бъдат социалистите у нас.

И така стигаме до опорна точка номер 1: "Проблемът на България е, че у нас няма антикомунистическа левица".

О, даа, проблемът на България е също така, че не съществува фея на зъбчетата, която да бута кинти на децата за падналите им зъби, защото току-виж така сме вързали платежния баланс в края на годината.

Това за антикомунистическата левица е пълна утопия по българските земи. Все едно е да си мечтаеш за монахиня, която играе в порнофилми. С което не казвам, че не може да няма некомунистическа левица, а че антикомунизмът тук бе превърнат в истерична пародия. С други думи, припознаването ти като левичар и антикомунист е невъзможно, това в България ще е нещо като уникален хермафродитизъм.

Тоест такава левица, помнете ми думата, никога няма да има. Няма да има такава левица. Не и по "антикомунистическия" начин. Защото левицата не съществува сама за себе си. В смисъл, че левицата срещу себе си няма нещо модерно и извисено, а има бригади за боядисване на паметници. Преоценката на комунистическото минало от страна на левицата изисква като минимум някаква форма на преоценка и от страна на десницата. С други думи - появята на модерна левица е свързана с конструирането на модерна десница. Десницата обаче е разградена до мрежа от десни НПО-ата, чиято цел не е да модернизират мисленето, а да поддържат статуквото в интелектуален смисъл. Заради това се хващам на бас, че няма да има левица, каквато ти си представяш. Много по-лесно ще възникне радикална комунистическа левица.

Опорна точка номер 2: "БСП не е достатъчно социалдемократизирана и трябва да стане модерна европейска социалдемократическа партия".

В България дясното е в толкова разграден вид, че вероятно заради това е възможна коалиция между остатъчни християндемократи, неопазарни талибани, черни религиозни фундаменталисти с апокалиптични блясъци в очите и градски либерали, чиято идея за модерност се свежда до повече молове на глава от населението като признак на озападняване, оставяйки настрани факта, че с голяма вероятност повечето стоки в тези музеи на капитализма са произведени я в Китай, я в Индонезия, я в Тайван.

Всъщност в Европа разлика между социалисти и социалдемократи може и да няма, но в нашата историческа традиция това са два отделни подхода. Сори, братчета, нямам нищо против социалдемокрацията, но тя почива на разбирането, че социалната промяна е възможна в рамките на зададената система, а всичките ми сетива на социалист знаят, че това изобщо не е така. Проблемът изобщо не опира до правилата на играта, а до самата игра. Тя трябва и може да бъде променена. Възможен е друг свят и социалистите трябва да го търсят постоянно. Иначе са само някаква имитация. Дори смятам, че проблемите на БСП се дължат на това, че тя се социалдемократизира твърде много, докато хората, които гласуват за нея, са истински социалисти. Подобна връзка можеше да издържи известно време и двете страни да се самоубеждават, че не са това, което са, но в крайна сметка подобна политическа шизофрения нямаше как да продължи много дълго. Левите избиратели се ядосаха и изригнаха с мълчание и негласуване. Заради това днес се намираме в тази парадоксална ситуация - левият простор е необятен и се пълни с все повече хора, а пък БСП се свива и трудно разширява влияние. Заради това левицата не бива да слуша съветите на десните. Пък и хайде да си го кажем честно, те десните изобщо не са прокопсали. Те са в състояние да правят залози дали изобщо ще влязат в парламента. Да взимаш съвет за победа от лузъри - ето това го наричам наистина губеща стратегия.

Опорна точка 3: "БСП не знае каква партия е".

Тук ще признаем известна правота на критиката. Европейската левица е в криза и заради това БСП нямаше как да остане встрани от този процес. Отделно в момента в Европа, казвам го с кървящо сърце и с протест на всичките ми политически клетки, разделението не е по оста ляво и дясно, а по-скоро хора, които искат да делегират всички отговорности на потенциалната свръхдържава Европейски съюз и хора, които настояват за някаква форма на национална държава, която да има правото само да формулира своите интереси. И едните и другите лъжат като разпрани. Федералистите правят така, че ЕС да функционира единствено и само в полза на две държави в ЕС, а антифедералистите така се опияняват от националистическата реторика, че понякога говорят като лунатици. В крайна сметка обаче, когато тази лудост отмине, ЕС отново ще се нуждае от смислена левица, защото десницата винаги довежда нещата до хаос. Това е аксиома, която е защитена от толкова много социални революции.

В България, която се намира малко назад и доста встрани от световните процес, си има и отделно развитие на проблема. Липсата на бъдеще подсигурява у нас една безкрайна битка за историята, която не може да бъде спечелена, защото миналото се е случило, а войната на интепретации по-скоро прилича на спор в лудницата, отколкото на стратегия за смислен живот. А проблемът на политиката е, че се случва днес, а не преди 60 години или след 15. С други думи, спорът е важен, но в крайна сметка на избори се работи с реалности. В този смисъл проблемът на БСП не е, че не е дала оценка на миналото, нито пък, че няма план какво ще прави след 15 години, а че трудно се ориентира какво трябва да прави днес, какви идеи да защитава, кои хора да представлява. Това е проблем на всички останали партии. И заради това всеки да си гледа градинката и да си даваме акъл, когато дойде времето за това. Какво ще кажете, а?