/Поглед.инфо/ За да живееш в България са ти необходими огромни запаси от чувство за хумор, защото иначе ще си като слепец в минно поле - никога няма да си наясно откъде ще дойде взрив, който ще те захвърли нагоре към небето с блясък, подобен на спецефект от холивудски филм. Но човек, дори и да е от стомана и да има нервите на закален фен на Буги Барабата, пак щеше да се потресе от арогантното и вманиачено поведение на контрачовека Иван Портних, изжвяващ се като кмет на Варна. Когато в нощта на бедствието, докато все още дъждът плющеше по земята с невиждана ярост, го чух как с неадекватен глас се оплаква, че държавата я няма, ако бях наоколо щях да му перна един за врата. Абе, братче, държавата - това си ти. Хората заради това са гласували за тебе. Не за да дефилираш като спиртосана миска от екран на екран, а защото са ти поверили висшата отговорност да бъдеш първата защитна стена срещу всички проблеми, които имат. Това е ролята на кмета. Той е най-близкото лице на държавата и когато видях как един псевдополитик реши да дезертира в ефир от поста си, и то по време на бедствие, ми идваше направо да строша телевизора.
Никога няма да разбера защо нито един журналист не закова Портних с въпросите, които трябваше да му зададе. Едва ден по-късно, когато официално бе пусната хронограмата от това какви действия са предприети, стана ясно, че кметът не е бил на нито едно от важните места. Него все едно просто го е нямало. В най-важния си миг като град, Варна се оказа без градоначалник, защото той ги предаде пред лицето на трагедията. И това е тъжната истина. Всичко останало са заигравки по темата. Или пък бясно пръскащи интелектуални слюнки, които се опитват да защитят незащитимото. Да, вярно е, такава трагедия не трябва да се политизира. И всъщност ще се постарая да не го правя. Но предателството стои над политиката. То е толкова върховен акт на мерзост, че, описвайки го, ние не политизираме абсолютно нищо, а просто се стараем да обрисуваме моралния проблем.
Чак е чудно как нищо човешко не бе останало в кмета на Варна, който нито за миг, ама нито за миг не помисли, че първо трябва да си свърши работата, а след това да се оплаква и жали пред камерите. И всеки, който е тръгнал като Матросов с гърдите си да брани гледката на един неадекватен гербаджия в една луда и страшна нощ, просто трябва да си провери главата. Или да отиде да каже същото на пострадалите. Защото най-важният глас за това какво се случи в онази страшна нощ е на самите варненци, а те колективно усетиха, че бяха предадени от своята местна власт в лицето на Портних. Ако приемем, че това, което направи той, е нормално, то означава да приемем, че от кметовете изобщо няма никаква нужда. Защото той избра да не реагира, избра да води телевизионен живот, избра да говори глупости и да не свърши никаква работа. неговите реплики за липсата на държава не само изумяват, те трябва да ви хвърлят в умопомрачение. Как така един кмет се разграничи от държавата? Той какво - същество от друго измерение ли? Да не би да е извънземно, случайно появило се на морския бряг?
Разбира се, че един кмет не е супергерой и когато бедствието се случи, той не може да го спре. Но можеше с поведението си да покаже, че е съпричастен към хората, а не към своето свръхего. Отвратително е да видиш как един човек търси начини за своето политическо оцеляване, когато вече са умрели хора и то по един удивително брутален начин. И за този начин местната власт има своята вина, защото с години е наблюдавала как алчността, в името на застрояване, незаконна сеч и всякакви начини за печалба, е взимала връх. Всички трябва да си спомняме за нощта в квартал "Аспарухово", когато следващият път позволим да си мислим, че алчността е добродетел. И всеки кмет, който е гледал спокойно всичко това, е съучастник. Не изключвам разбира се и правителствата. Няма невинни.
Попитайте някого от старото поколение дали си спомня времена, когато дъждовете са били проблем. Не бяха. Най-тъжната диагноза на българския преход е, че днес едно предприятие като "Напоителни системи", например, има за основна дейност нарязването на тръби от стари съоръжение. Същото се случва и с отводнителните системи. Ние сме поколение от идиоти, което наследи играчки, които не знае дори как да ползва. И бедствията се случват заради 25 години постоянна кражба и постоянна липса на мисъл за живота на обикновените хора. Заради това дори не си позволих да слушам телевизионните хълцания за лошото управление у нас, които някакви отправяха по телевизията. Разбира се, че управлението е лошо. Зададената система е лоша, тя просто смята, че печалбата е измерител за всичко, а където печалбата е издигната в ранг на божество, обикновените хора напълно изчезват. Ние сме жертви не само на олигархията, а на системата, която рано или късно произвежда олигархия. И заради това не слушам хълцукания. Никога не бих повярвал на никого, който иска да смени ръждясалата клетка с луксозна такава.
Една страна, в която проливен дъжд може да се превърне в бедствие заради безкрайните години на егоизъм, кражба, престъпления и страст към бързо забогатяване, е трудно да бъде определена като държава. Смазващои обаче всеки път са политическите приказки. Едни и същи. Това не е първото бедствие от дъжда, което преживява България в последните 10 години, но нищо, ама нищо, абсолютно нищо не е направено. Горите пак се изсичат, реките се оставят непочистени, шахтите са задръстени. Това е все едно да играеш на руска рулетка с природата. Но ми е още по-тъжно като видя как едни и същи хора всеки път мелодраматично почват да кършат пръсти и да викат: "къде е държавата!". А, значи, когато трагедията се случи, се сетихте, че държава трябва да има. Иначе държавата все е тикана в ъгъла, все е обвинявана, че пречи, все е удряна през пръстите, но когато стане драмата, изведнъж - къде е държавата. Ами няма я. Изчезна в мрака на прехода и в ненаситния стремеж към печалба.
Вечна памет на жертвите! Те са невинни.
Поклон доземи за куража да останат в една страна, която не дава пет пари за тях.
Поклон пред паметта им!
