/Поглед.инфо/ Първоначално изгледах интервюто на Диана Найденова с отцепницата от ББЦ Анна Баракова като пилотен епизод от нов ситком. Рядко друга фигура в българската политика ме е забавлявала толкова. От историята за това как се е опитала да обучи котенцето си на възпитание и принципи, до откровението, че харесва София заради магазините за дрехи, защото е фен на модата, Баракова просто кърти мивки и кътници. В нея отсъства абсолютно политически пласт. А пък дори и да го има, Диана Найденова съвсем не успя да стигне до него. Русото създание от Пловдив се ширна в цялата си прелест пред нас, пресъздавайки напълно убедително какво щеше да представлява Атанаска от Павликени, ако един ден вместо да прави видеоклипове, в които да кряска за любовта си към фолкзвездите, бе решила да прави политически коментари по актуални теми, а след това да потърси път към парламента.

Баракова обаче е невинна. Сега всички ще стоварят върху главата й три тона павета от ирония, но блондинестата дама наистина не носи вина. Тя е това, което е. Един продукт на всички виновни години на времето след 1989 година. Баракова е резултат на естествен подбор - създание от поколение, което знае, че шансът в проклетата България каца един път на рамото под формата 13/13 и е абсолютно грехота да го пропилееш с разни хълцания и размисли. Все пак това е България - страната, която съществува от ВИП-брадър до ВИП-брадър и с медийна атмосфера, която цени скандала повече от всичко друго. Точно в тази разядена, отровена и отвратителна атмосфера русата дама се вписва перфектно, дори изглежда драматично невинно на фона на останалата порочност. Нейният грях се състои в абсолютното неосъзнаване, че трябва да смени ролите, както и в приемането на нелепия факт, че медиите са неин приятел. Нищо подобно. Медиите са неин режисьор и като такъв, те държат да я покажат единствено от комерсиалната страна - тоест като някакво ходещо посмешище, което ще зададе настроение на народа в мрачните консултативни времена. Нямам никаква представа каква е истинската Анна Баракова, но медийният продукт Анна Баракова вече се оформя като сюрреалистичен герой на политиката и имам предчувствието, че историята за нейното котенце тепърва ще й бъде връщана в лицето отново и отново, защото точно това ще се котира оттук поне до края на 43-ия парламент.

Изумително за мен беше друго. Попаднах на информация за това, че ръководството на ББ в Пловдив подава оставка, отвратено от действията на отцепницата. В своето възмущение те казват: "В същото време наблюдаваме как в очите на Баракова Народното събрание е принизено до моден подиум, а в съзнанието й липсват каквито и да е политически възгледи".

Когато прочетох това, се превих от хилени и за малко щях да припадна от кикот. Очевидно и най-вярната констатация, поставена в комедиен контекст, може да звучи като ебаси култовия лаф. Някой от ББЦ обвинява друг, че няма политически възгледи. Това е вицът на сезона, братче. Все пак говорим за партията, чийто лидер само за седмица успя да забрави, че предизборният му лозунг беше: "България без цензура е България без ДПС и ГЕРБ" и се прероди като дясноцентристки политик, който на всяка цена желае да се коалира с Бойко Борисов. Един жокер за пловдивското ББЦ - това поведение на Бареков също не издава съдържание на политически възгледи. Да не говорим и за друго. Ако сега с възмущение разбират какво е попаднало в тяхната листа, в задачата се пита - защо изобщо Баракова е попаднала там? Изобщо колкото повече наблюдавам Бареков, толкова повече Баракова ми изглежда симпатична.

От поне 10 години насам се знае, че рано или късно поколението на русата учителка по биология все пак ще попадне в политиката. Аз чаках с нетърпение този миг, защото съм наясно, че купонът тепърва предстои. Това е поколението, което е формирано вън от политиката, защото политиката е била нещо, което се е случвало по телевизията и заради това в очите на новата депутатка парламентът не е нещо свято, сакрално или почетно, а просто място, където можеш да взимаш добра заплата и да разходиш модерните рокли. Заради това трябва да се приеме закон Баракова да бъде доживотна депутатка - тя е ходещ пример за това докъде бе докарано българското общество. Най-лошото изобщо не е това, че затъпяването е повсеместно. Най-лошото е, че хората, които могат да разберат това, стават все по-малко и по-малко. Най-накрая тези като Баракова ще минават за интелектуални титани. Има един филм "Идиокрация" в който процесът е описан достатъчно занимателно и комедийно.

Но пак ще повторя - русата учителка е невинна. Тя е странична жертва на един много сбъркан живот. И заради това има някаква справедливост в нейното попадане в парламента, както и нещо много холивудско. Все пак кинологиката на живота изисква в някакъв момент лузърът да получи своя реванш и да попадне сред елита, дори и за кратко, дори и във вид на комедия. Колкото да покаже, че тия другите са същите като нея, но просто са се научили да се преструват. Както се казва - сега това лесно може да се види.