/Поглед.инфо/ Лицемерието е основният демон на българската десница. Приемете това като основна политическа аксиома. Десницата у нас щеше да е невъзможна като розов еднорог, ако не бе изградена върху тонове лицемерие и ужасяващи лъжи за самата себе си. С други думи - тя (десницата) прилича на крайпътна секструженичка, която чете уроци по морал на някоя елитна компаньонка. Съжалявам за крайното сравнение. Отдавна обаче е време да си говорим истините и стига толкова с тази политическа коректност. Само за протокола - в последното си твърдение за политическата коректност цитирам не друг, а бардът на театралното дясно, почетният носител на маската на Волен Сидеров Найо Тицин, който, за да защити фашисткото изстъпление на Петър Москов, сътвори цял текст за непоносимата тежест на политическата коректност и за това как тя се отразява негативно на музикалните импулси на реформаторската му душа.

Едва ли щях да се сетя за тази статия на Тицин, ако не бях налетял на един негов друг текст тези дни, който носи дзен-заглавието: "В страната на вечния комунизъм винаги има място за малко фашизъм". И, о, богиньо на лицемерието, в него Тицин надава вой срещу репликите на Валери Симеонов за ромите. Нека да припомним какво каза един от лидерите на патриотичния фронт - според него, ромите са се превърнали в: "нагли, самонадеяни и озверели човекоподобни, изискващи право на заплати, без да полагат труд, искащи помощи по болест, без да са болни, детски за деца, които играят с прасетата на улицата, и майчински помощи за жени с инстинкти на улични кучки"...Дори не искам да коментирам съдържанието на тази фраза. В други страни за подобно възкресяване на най-демоничната лексика на омразата се лежи в затвора и заради това за мен оставането на Валери Симеонов на свобода е най-голямото доказателство, че България не е правова държава. Мястото на фашагите е в панделата.

Интересно обаче къде беше съвестта на Тицин, когато с абсолютно подобна лексика за ромите говореше Петър Москов. Нека да припомним - реформаторът нарече ромското население "популация", каза, че когато някой е избрал да живее като скот, има правото да бъде третиран като скот. Аз не виждам никаква разлика в озъбеното лице на Москов/Симеонов. Дори виждам във фашисткия плонж на лидера на ПФ опит за позакъсняло кеширане на националистически гласове, страх, че някой друг игра по-добре на този терен на перманентната омраза, направо панически ужас, че патриотите са избутвани с реформаторски лакти от тяхната обичайна кочинка на битовата ксенофобия. И нека да отида една крачка по-надалече. Лексиката на Симеонов е отвратителна, груба, пошла и заради това бих казал, че тя е простовата и следователно не е въздействаща. Москов беше по-префинен - той се опита да издигне своята омраза до ранг на житейска философия, до цялостна концепция за остраняване на неравния, на омразния. С други думи - разликата между Симеонов и Москов е като разликата между Херман Гьоринг - самодоволен театрал, нагло безгръбначно, което е готово да приема всяка чужда мисъл за своя и Алфред Розенберг, студен, хладен и античовешки ум, въздигнал своята лудост до ранг на философия.

С което не искам да правя пряка аналогия между фигурите от третия райх и нашите доморасли тесногръди кръчмари, просто искам да ви обясня, че това е един и същи човек, който говори едно и също, просто единият е по-зализан и принадлежи към партия, която би простила пускането на атомна бома с обяснението, че така от планетата се заличават веднъж завинаги гадните комуняги.

Така ли стоят обаче нещата според Тицин. Разбира се, че не. Атакаджията срещу политическата коректност изведнъж си слага маската на човеколюбив самарянин и, разбира се, изкарва фашизма аналогичен на комунизма, понеже мразел различните. Ето това е истинско лицемерие. Хвърляме се да браним с голи гърди нашия фашист, а чуждия веднага изкарваме сроден с комунистите. Трябва ли да се учудваме тогава, че политическата сцена на страната е родила толкова много перверзии? При такова ниво на лицемерие е живо чудо, че България още не се е самовзривила.

Като гледам какво ниво на възмущение се опитва да хвърля сега дясната интелигенция, се питам удивено - те с кого си мислеха, че подписват коалиция, с майка Тереза, която реве за сирачетата ли? Нима реформаторите не знаеха, че влизат в коалиция с дявола, а? Нека да ви припомня - именно Реформаторския блок настояваше за участието на ПФ в управленската формула. Именно заради тях Валери Симеонов е част от четворната коалиция и живее с усащането за политическа безнаказаност. Точно заради това ми е трудно да приема възмущението на Тицин, както и позицията на американското посолство. Ако бяха наистина честни, щяха първо да посекат Москов. Виж за БХК си променям мнението. Те показаха принципност. Спасиха душите си. Но това е лоша новина за всички останали реформатори - вашият танц с дявола досега се оказа не само зловещ, вие се оказахте по-голям дявол от всички останали. При това лицемерие, при системното възкресяване на фигурите на стари фашаги, представявани ни като горди борци с комунизма, беше съвсем естествено кафявите люспи на РБ да лъснат зловещо.

Едва сега обаче разбирам каква дълбочина и невероятна съвременност съдържат прословутите думи на Юлиус Фучик "Хора, бдете!". Умирайки, той е бил наясно, че фашизмът ще възкръсне, без да се представя за фашизъм. Че фашизмът е една статия, която заклеймява единия фашизъм, а позорно мълчи за другия. Фучик е знаел, че възкресяването на злото ще стане от най-кресливите моралисти, от тези, които са такива пленници на своето лицемерие, че с широко затворени очи отново ще пуснат кафявите ризи в света. Заради това е поръчал на будните да бдят и да се оглеждат. Фучик преди нас е знаел как политическото зло ще се опита отново да дойде тук сред нас. Той сякаш е предвидил двуглавия монстър Москов/Симеонов и това нагло лицемерие, което може да ни унищожи като държава, защото самодоволните нарциси винаги първи са готови да целунат нацистката кубинка, ако тя следва техния измислен снобски дневен ред.