/Поглед.инфо/ Мисля си, че освен прогнозата на времето в телевизиите, трябва да въведат и рубрика, която да бъде кръстена: "Отношението на Реформаторския блок към ГЕРБ днес". Ако влезем за миг в ролята на Емо Чолаков, може направо да я съставим: "Мислехте си, че тъмни бури са затулили синьото небе и атмосферното налягане носи тежки гъсти облаци? Глупости. Днес грее кротко слънце, усмивката на Радан Кънев към ГЕРБ е в интервала от 25 до 30 градуса. Слънчево и много топло. Ей така простичко звучи днешната прогноза. Следобед, в зависимост от това колко бири удари лидерът на ДСБ на свечеряване, градусите може да се променят и отново да удари градушка, но засега розови облачета плуват по политическия хоризонт и любовта тържествува. Това беше прогнозата за отношението на Раформаторския блок към ГЕРБ към този момент и не забравяйте да се обичате и вие".
Повод за тези небрежни мисли ни даде новото откровение на лидера на ДСБ, който в Шумен, след като цяла седмица се бе правил на политически мачо и бе тропал на Бойко Борисов по масата с фрази, написани от някоя пиарка в криза на средната възраст: "Борисов не е вариант за премиер. Нищо лично", изведнъж се обърна на 180 градуса и прочувствено заяви, че единственият партньор на реформаторите към момента е ГЕРБ. Всички сме наясно, че лятото беше тежко, дъждовно и мелодраматично, но дори и този развихрен метеорологичен фон не може да оправдае такъв пирует. Честата смяна на настроенията е признак на някаква подранила менопауза в традиционната десница, но, честно казано, не можем да изключим напълно, че именно този симптом е треснал лидерът на ДСБ в неговите политическо-халюцинаторни пътешествиея. След като две седмици той се опияняваше от славата на пинчера, който е излаял на немската овчарка, днес Кънев е преоценил позициите си и вече приема ГЕРБ за нещо съвсем нормално, за потенциален партньор. В случая обаче нямаме уравнение с много отговори. Уравнението трябва да има само един. И заради това е важно да има постоянна позиция. Някаква яснота. Не объркана прогоноза с пристъпи на лудост, а ясно знание - приема ли РБ полицейщината или не.
Разбира се, дежурната фолкпевица на дясното пространство Даниел Смилов като пайнерска нимфа отново се опита да придаде логичен дух на тази изцепка, въпреки че ролята на зидаромазач на коалицията-монстър ГЕРБ - РБ е изключително противно занимание и съм убеден, че този пич, ако има съвест, нощно време се върти с писъци в леглото си и сънува кошмари за това как Кончита Вурст става лидер на Реформаторския блок и си татуира Бойко Борисов на дясното рамо. Ако питате Смилов, в името на властта, десницата трябва да е готова на всичко, което е макиавелианска позиция, защото нали това беше основна протестърска опорна точка - че в името на властта предишното управление се е сдушило със задкулисните корпорации. Тогава къде остават приказките за принципите и морала в политиката? Може ли да е морален един човек, който се правеше на болезнено обострена съвест, а сега преглъща ГЕРБ като палачинка с течен шоколад? Изобщо има ли десницата граници на своята всеядност?
Проблемът е изключително важен. Тъжно ми е, знам, че всички протестърски нежни душици няма да приемат това мнение и ще го припишат на диктовка на петия астрал, но именно отношението към ГЕРБ дели партиите на нормални или ненормални, на нещо от бъдещото или нелепа останка от миналото. Управлението на Орешарски не само не беше върха на сладоледа, но си беше жива депресия в психостил, което обаче не отменя факта, че именно при управлението на Бойко Борисов хората бяха започнали да се палят от някаква страховита екзистенциална безнадеждност и безпътица. Приемането на ГЕРБ, партия, която не се е променила дори с един сантиметър, нито пък се е обърнала с гняв назад към своето минало, поставянето й в списък с потенциални партьори, е начин Реформаторският блок да се приравни към Яне Янев и неговите политически шизофрении. Да, вярно е, нищо не сме забравили - навремето Янев беше депутат от групата на СДС, десните може би продължават да изпитват симпатия към тази политическа хлебарка, но да се гушнеш с Бойко Борисов в коалиция, е начин, напълно да отречеш, че демокрацията има смисъл за теб като ценност.
Честно казано, хората вдясно, които категорично не искат да приемат Бойко Борисов като алтернатива, дават единствения смисъл на десницата за бъдещето. На мен ми е ясно, че тандеми като Кънев/Смилов са обсебени от идеята да консумират властови ресурси на всяка цена, но подобно извращение над последните останали принципи на десницата ще я унищожат завинаги или просто ще я сведат до новото РЗС на ГЕРБ.
Достатъчно е да погледнем служебното правителство на ГЕРБ - то действа под ултимативната диктовка на Борисов, под неговия пряк политически ботуш, под слюнките на неговата истерия и кадрите на Реформаторския блок вътре са му необходими единствено и само като някакъв грим на цялото политическо безумие и маниакален реваншизъм. Ако десницата иска да бъде част от тази екзекуция на политическото, правото е на нейна страна, но тогава просто няма никакви основания да хленчи и хлипа, че електоратът й не я разбирал.
Аз съм наясно, че съюз РБ и БСП не може да има. А и не трябва никога да има. Левицата и без това има проблеми със своите десни наклонности. Но вирусът в политическата система много ясно трябва да бъде идентифициран. И това е ГЕРБ. Той е раков тумор, който трябва да бъде заобикалян и всеки, който го докосне, е обречен на зараза. Съжалявам за поетичния език, там, където трябва да има само хладен разум, но трайното разрушение на ясни принципи е перманентен дефект на нашата политика. ГЕРБ е метастаза на болестта и не е никакво лечение. И заради това всяко заиграване с тях е все едно хирург да изпита внезапно влечение към раковия тумор и да откаже да го премахне. И, да, БСП не успя да го изреже от обществото. РБ има своя шанс, но очевидно дори не иска да се възползва от него. Проблемът, както се казва, е техен. Умните и красивите първи ще видят каква кланица е коалицията, в която толкова много се опитват да влизат. Тогава обаче на мен няма да ми е смешно. Наистина няма.
