/Поглед.инфо/ Дежа вю е особеното усещане у един човек, който се поражда от подозрението, че някъде вече е виждал всичко онова, което се случва наоколо. Това е мистериозно чувство, то сякаш намеква за някаква времева пукнатина в битието и кара обикновената електорална единица понякога да чувства, че е в състояние да предскаже точно какво ще се случи в бъдещето.

Ето пример с прословутите коледни добавки от по 40 лева за пенсионерите с най-ниски пенсии. Първаначално се появява фалшивият ляв на кабинета Калфин и казва, че ще се бори за тях. След това излиза Владислав Горанов и с глас на злодей от холивудска сага обяснява, че добавки няма да има, нещата в държавата са трагични, катастрофата дебне на два сутрешни блока разстояние. Веднага, след това епично въведение, сам Той, онзи, който вече вестниците наричат Промененият Борисов, търчи с първа космическа в министерството на финансите. Електронните агенции вадят тлъсти заглавие: "Само при нас: Борисов спешно на среща с Горанов, снимки 18 +". Добре де, това със снимките го нямаше, но иначе сме хванали стила на заглавията. След това пак Той, Самураят, излиза навън и с глас на добър самарянин казва, че в епохална схватка е извоювал добавките и е станал гарант на рязането на разходи, защото така стоят нещата в модерния свят - бедните пенсионери пируват с фантастичната сума, а останалите затягат коланите.

Точно същият сюжет, като стил и като драматургия, го гледахме в мрачната епоха преди 2009 - 2013 година. Само където сега аватар на Симеон Дянков е Владислав Горанов, но иначе театърът е абсолютно същия, защото неговият режисьор може да описва света само в бяло и черно и следователно за добрия спектакъл винаги е необходимо ченгето-злодей, от чиято уста пръскат слюнки от киселина и премиерът на светлината, който отива, разпорежда и пенсионерите пируват в герберската утопия.

Ново дежа вю. Правителственият пресцентър пуска експресни стенограми от заседанието на правителството, където лично Той, телевизионният зрител номер 1 на Републиката, прави проповеди по теми от актуалните новини и раздава задачи на килограм, за да види народът как неговият водач не спи, а боледува с проблемите му, кашля с неговите вируси, стене с неговите болки. Стенограмата разкрива образа на някакъв гневен управленец, който вдига мерника на рушветчийството в МВР, гневи се на неправдите и раздава задачи на реформатори и гербери да отиват по полята, магистралите, шосета и да се борят от негово име с тия порочни явления, които му развалят социологическите рейтинги.

И човек пак остава с усещането за нещо вече видяно, за някакъв повторен живот, за някаква тотална шмекерия, която е върнала историята назад и го е потопила в блатото на онова време, което трябваше да е погребано завинаги и никога повече да не се върне.

А междувременно познатите физиономии от управленското дежа вю една по една се завръщат по бюрата си в институциите. Реставрация с пълна програма. Всичкото бивш министър се урежда със съветнически постове. Правоверни интелектуалци и събутилници на министъра на културата пишат декларации в негова подкрепа. Калинките отново подписват трудови договори. Темата за магистралите отново придобива централно звучене, а кабинетът се кани да тегли заем от около 4 милиарда. Нали само преди една година същите тези ни обясняваха, че заемът е камък, който ни влачи към дъното, бесилка, на която ще окачим бъдещите поколения? Как така изведнъж тия, които грачеха грозно и зловещо, сега подписват договори за заеми и очите им не мигват. А пък навън цари една отчаяна обществена тишина. Протестърите се сърдят и се дърлят като ги питаш защо не протестират. Даже се отварят по темата. Това, че хората искат от тях да бъдат на висотата на думите си изобщо не ги засяга. Те са си изпълнили задачката и сега за тях бунтовното лято на 2013 година е някаква философска пречка да си развихрят алчността за постове. Дежа вю.

Усещането за непомръдване на историческото време може да бъде още по-голямо, ако отклоним поглед от близката история и се върнем още по-назад в мрачната пещера на времето. В края на 1909 година младият поет Димчо Дебеляно, лирична и философска душа, пише едно убийствено иронично стихотворение, посветено на новата, 1910 година. То се казва точно така "1910". Само трява да сменим имената на позабравените министри в него, за да се ужасим как все едно се намираме в едно и също време с Дебелянов. А някои куплети могат да бъдат оставени така, непокътнати, защото все едно са писани вчера:

През тебе пак ли ще се сбират
витии смели цял рояк
да мислят средства, да прибират
на Пижа сетния петак?

О виж, три сорта либерали
и народняци чакат ред —
към тях, печални, изгладняли,
не ще ли он да свърне глед?

Добре де, вместо "три сорта либерали" трябва да използваме фразата "четири сорта реформатори" и всичко си идва на мястото. Историческото дежа вю е като стрела в окото.

Цяла година дясната демонология, пардон, политология ни разправяше, че ГЕРБ II няма да е като ГЕРБ I, защото в управлението ще присъстват реформаторите, небесна сила, предсказана от някакво апокрифно издание на Библията и те щели да тикат Самурая към реформи, реформи, реформи, докато населението не остане без нито един зъб в устата си от възхищение. Но къде са тез горди реформатори поне да надатат протестен стон, да се разкаят телевизионно? Те са потънали в безвремието на своя перманентен скандал и вече са съучастници в реставрацията, която платиха с продажбата на душите си. То заради това, като четете стенограмите на кабинета, ще видите, че реформаторите мълчат най-почтително на Генерала и човек може да си представи в 3D как го гледат обожателно в очите и си записват мъдрите му наставления. И точно заради това всички десни шамани днеска мълчат виновно, а тези от тях, които се опитват да дават признаци на живот, просто трещят гръмовно със своите проклятия, за да направят и невъзможното да видят истинската реалност. Една истинска утопия. Само където май сме я живели. И аз знам как свършва. Свършва с ядосани хора, които излизат на улицата. Така беше и първият път. Така ще и вторият. Разликата е, че май сега ядът ще забълбука доста по-бързо, защото няма умни и красиви, които да разлигавят пейзажа. Честно - прочетете и Дебелянов, той звучи като социален протестър и заради това вероятно, ако живееше днес, "Протестна мрежа" щяха да напишат гадна декларация срещу него:

Пред тебе в таз земя проклета
жив огън ще ли затрепти,
о, деветстотин и десета,
кажи, не носиш ли го ти?!

Мисля, че през 2015 година жив огън ще има. Това не е апокалиптично предсказание. Чисто литературно е.