/Поглед.инфо/ Всеки мъж по трудния начин трябва да е научил три основни неща, от които да се пази - разговори за бивши гаджета, опит за лоша оценка на кулинарните умения на своята поливинка и най-страшното - трябва да бяга като украински войник от донбаски опълченец от опита да бъде накаран да чете чиклит. За несведущите нека да преведем. Чиклит е литературен жанр, който се занимава с душевните терзания, алкохолните пътешествия и сексуалните подвизи на съвременната градска жена. Пишещият тези редове завинаги се отказа от идеята да се докосва до чиклит, след като веднъж видя една мацка на плажа да чете роман със заглавие "Ако вибраторите имаха клепачи". Вероятно философската загадка на това литературно произведение може да се сравни с "Името на розата" на Умберто Еко, но някакси не успях да изровя в душата си достатъчно любопитство, за да видя какъв е финалният отговор на поставения въпрос. Преди това обаче, в живота си на фанатичен читател, аз съм допускал и някоя и друга грешка. Така преди около 10 години без да искам и с невинна душа подхванах да чета "Дневниците на Бриджит Джоунс" и за първи път в кариерата си на  мечтател схванах, че явлението чиклит е в състояние да убива мъжки мозъчни клетки като радиация. Терзанията на това, което в градската култура се нарича "кифла", бяха толкова безинтересни, че човек започва да си мисли дали не предпочита да гледа телевизионно предаване на Люба Кулезич.

Проблемът идва оттам, че чиклитът отдавна е напуснал пределите на литературата и вече се е насочил с бързи стъпки към политиката. Поведението на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов така напомня романовите истерии на някоя кифла, че изведнъж образът на мачото в политиката бе подменен от някаква парламентарна Бриджит Джоунс, която се кае, че в състояние на алкохолно опиянение се е забила с някой в близката кръчма и се е събудила в непозната квартира. Миналата седмица Борисов и неговата партия се набъркаха набързо в сериозна парламентарна коалиция с ДПС, за да гласуват актуализацията на бюджета на първо четене. Свалката беше ефектна и пред очите на всички. ДПС и ГЕРБ като танк премачкаха гласовете срещу идеята служебният кабинет да харчи пари без всякава форма на контрол и открехната доста умело завесата към политическата спалня на следващия парламент. На другия ден след гласуването Борисов опищя света така, все едно е бил изнасилен внезапно. "Те се целуват, на мен викат "Горчиво"", ожали се многострадалната Геновева от ГЕРБ пред журналистите. Новооткритата кифленска натура се оплакваше от това, че депутати от БСП бяха викнали "Горчиво", за да отбележат новия политически годеж, който се разигра пред очите им. ГЕРБ винаги са имали непостоянна природа, точно като девойка, която виси на плажа по прашки с надеждата някой гларус да я заговори и да я покани на кафе. Но никога досега не са демонстрирали такова ниво на пищене и истерия. Вероятно, защото не можеха да приемат, че хората не само ги венчаха за ДПС в съзнанията си, но дори съчиниха фамилия на новото семейство - БОСТАН (Борисов + Местан).

Много репортерки бяха в културен потрес, защото за първи път виждат Борисов да се държи като кифла в стил "Бриджит Джоунс" и като непорочно женско създание да се оплаква видиш ли, че имало съмнения в неговата политическа невинност. Дори и да приемем рекламираната невинност на ГЕРБ, която те изразиха в абсолютен отказ да гласуват актуализацията на бюджета на второ четене и окончателен бойкот на парламента до второ нареждане от страна на големия шеф, то свиканите от Плевнелиев консултации заличиха всякакви съмнения за еротичната природа на новите български кифли. Лютви Местан, с драматичното слово на литературен критик, който е прекалил с книгите на Бодрияр, обяви, че "бостан е турска лексема в българския език" и препоръча на всички любознателни репортери да преговорят песничката за бостана на Кольо Рашков, в който се били срещали двама млади. Заредени с този нишан (още една коварна лексема), бодрите репортери преровиха целия гугъл, за да видят кой ли е този мистичен Кольо и какво толкова се е случвало в неговия бостан. Текстът на песента задоволява и най-циничния вкус, а също така отговоря и на много въпроси. Опасявам се обаче, че не може да бъде публикуван тук, за да не загубим невръстната аудитория. В него се разказва за двама лирически герои (мъж и жена). Мъжът романтично си спомня как е срещнал булката си в бостана на Кольо Рашков, как тя се е метнала по задни части до него и го е призовала да свършат това действие, което го дават по телевизията в полунощните часове по забранените канали. Оттам-нататък обаче текстът получава политически оттенъци, защото и мъжът, и жената почват да се проклетисват един друг и да се уверяват, че могат да изкарат живота си без интимните части и ласки на ответната страна.

Трудно е да кажем защо Местан реши да намеква за такива подробности в своето високоинтелектуално изявление. Може би пък следва древното правило на българския ерген, че една свалка не се счита за бройка, ако поне не се похвалиш на приятелите си с нея. ДПС обичат да се фукат с политически бройки. Трябва ли да припомняме друг крилат лаф на лидера им, че партията му не е застаряваща селска мома, която чака да я пожелаят. В това изявление няма лексеми, но пък има ясно послание, което видяхме осъществено миналата седмица.

Подобно развитие на сюжета наистина ни подсказва, че парламентарната афера е била в стил чиклит - бурна афера за една вечер и след това виновни погледи и клетви за невинност. ДПС и ГЕРБ обаче направиха само една грешка в своята афера - просто я консумираха пред очите на всички. Българското общество беше страничен свидетел на свалката, почнала с едно пиене на кафе и завършила по толкова свиреп кифленски начин - с писъците на озлочестената страна, която твърди, че нищо не си спомня от прекараната бурна вечер и, че не приема никакви съмнения в нейната изящна непорочност. Само че трудно ще избягаме от това, че всички знаеха какво ще се случи. Дори по време на дебатите по актуализацията на бюджета депутатът от ГЕРБ Семир Абу Мелих се опита да измие предварително вината като обвини левицата, че цялата се е омазала с вазелин и олио. От левицата бързо контрираха обаче с аргумент, който звучеше в стил, че е тъпо именно хората, които се опитват да употребят вазелина, в момента да обвиняват другите за това. Най-ужасното, разбира се, е че целият този кифленски сюжет се разиграва на гърба на българските граждани. Защото самата аргументация за това, че служебният кабинет трябва да си има пари за "буфер" звучи така все едно е била измислена от блондинка на два коктейла "Секс на плажа". Ако човек се замисли малко, с ужас може да установи, че преходът със сигурност звучи като план на някоя кифла. Каквото можа се прецака, каквото можа се обърка, а най-накрая всички се чувстваме неясно виновни като след махмурлук. С други думи - ГЕРБ точно в момента берат горчивите плодове на своето чиклит-поводение, а Бойко Борисов прилича на разревена фотомоделка, която се чуди защо небето я мрази и е счупило ноктопластиките.

Но, разбира се, драмата не свършва дотук. Всеки спец в жанра чиклит (това със сигурност ще е жена, защото в литературните среди се говори, че ако мъж прочете повече от две такива новели, ще е прокълнат цял живот да мие чинии и да слуша истории от младостта на тъщата си), ще ви обясни, че кифлата никога не върви сама, ами винаги си намира компания, с която да сподели своите полунощни афери. Това вече е моделът "Сексът и градът", друг универсален код за четене на българската политика. Събират се дружките да му цапнат по няколко коктейла и почват да си говорят за мръсотии. Но понякога стават инфекции. Покрай любовната нощ на бостана, пардон в парламента на ДПС и ГЕРБ, от Реформаторския блок почувстваха яко, че изтърват любовта на кифлата, която са заплюли за себе си. И веднага решиха да се намесят в битката за сърцето й. Оказа се, че рязката смяна на настроения не е прерогатив само на Бойко Борисов, Радан Кънев също излезе с мелодраматична изповед за бюджета: "Ние променихме позицията по отношение на актуализацията на бюджета, защото числата ни убедиха. Бяхме категорично против досега заради аргументите, с които тя беше внесена внесена в парламента – заради желанието на някой политически лидер". Преведено от кифленски език - това си е направо покана за тройка. При това трябва да отбележим, че идва от иначе най-големите моралисти на думи в българската политика, които се правят на заклети девственици и бърчат гнусливо нос колчем някой се опита да ги заговори интимно. Но това е скритата сладост на вътрешния живот на кифлата - душата й жадува за приключения и заради това тя се впуска в авантюри, които после отрича като романтична поетеса. 

Описаното по-горе е като разказ с неочакван край, защото, убеден съм, никой не подозираше, че Бойко Борисов е развил природа на кифла. Но очевидно годините в опозиция са си казали думата и сега вместо за това как да управлява, основната му задача е как да прикрие следите от парламентарната си афера и това да му се размине на изборите. Българският народ обаче се е доказал като всеопрощаваща сила във вселената и точно заради това маневрите на ГЕРБ стават изключително интересни. Те приличат на същински чиклит, който след 15-ата страница почва да става скучен, защото знаем, че най-накрая всичко ще се скапе, а мацката пак ще си легне с неподходящия за нея. Това е трагедията на българската политическа кифла. Просто не останаха добри момчета.Моето съзнанието милостиво е заличило спомените за повечето деяния на Бриджит Джоунс, но си спомням, че нейните невинности свършваха до първата чаша с уиски. Та така и с Борисов - след бурната парламентарна нощ се събуди на сутринта и с писък установи, че кифленската му непорочност е отишла на кино. Сега видя какво й е било на БСП през цялото това време, ама според мен на него ще му хареса...