/Поглед.инфо/ Ако искате да научите истината за това какви мисли, чувства и настроения споделя една психиатрична общност от хора, ще направите голяма грешка, ако тръгнете да я търсите сред интелектуалците в компанията. Интелектуалците ще ви удавят мелодраматично в океан от противна лексика, патетични лъжи и екзистенциални хълцания. Заради това - винаги търсете идиота в приятелския кръг. Именно в неговите думи лежи истината, цялата истина и той ще ви я сподели с позата на мъдрец, без да осъзнава, че ръси идиотщини, обагрени от издайническата светлина на истината.

И както отдавна сами знаете - кварталният идиот на българската десница се нарича Манол Глишев. Едно създание, което не само е пленник на демоните в главата си, но е и затворник на клишираната си мисъл. Глишев е един хартиен тигър, който знае прекрасно да ръмжи, когато пише и да призовава за строшени полицейски глави, хвърлени павета и пролята кръв, а същевременно знае да писка като председател на "Джемини", когато органите на реда го потърсят за справка. Това са ми любимият тип хора - балдахинените революционери, нежните полутерористи, екстремистките интелектуалци, които не са в състояние да се лишат дори и от едно ядене, а когато това се случи, твърдят, че световната олигархия е в заговор срещу тях. Но така са поетите - нежни души, а критиците са гадове, които искат поне един от кряскащите женчовци да бъде на висотата на своите думи.

С други думи, искам да кажа - спокойно можете да се лишите от поезията на Манол Глишев, защото кой ли човек доброволно си докарва зъбобол, но статиите на кварталния идиот на десницата трябва да бъдат четени. Някои от тях са много комедийно четиво, защото Глишев е доказателство за основната гилотина на десния ум - когато фактите не пасват на текста, фактите отиват на боклука. Именно през автентичната честност на недоразбралия идиот можем да схванем истинското положение на нещата, а не да робуваме на красивите лъжи, които ни мятат останалите. В процеса на изясняване на истината помагат и медиите, особено както са направили Офнюз, слагайки на последната му статия заглавие "Трябва да се свикнем с мисълта, че Русия не е приятелска страна", което звучи много по-добре от авторското заглавие, което тъне в интелектуална мъглица "България насред нищото".

Несвикналите с нивото на тихата истерия в подобни статии почти нищо няма да разберат от този текст, най-вече от смисъла за неговото написване, но всъщност, ако издържите до края, ще видите ясно какво е водила изнежената ръка на войнстващия интелектуалец. В текста му най-добре е разкрито истинското отношение на една групичка от разглезени индивиди към Русия. Патетичното “ние обичаме руската култура, но ненавиждаме Путин” тук е доведено до абсурд, защото отсъства напълно. Пред нас е един отвратително ксенофобски, направо расистки текст, който отрича руснаците заради това, че са руснаци. Именно това е истината. Всички интелектуализми, които останалите ръсят, са само грим, който трябва да замаскира примитивната истина. Русия пречи, защото е Русия. Ни повече, ни по-малко. Добре, че кварталният идиот, както винаги, не е схванал докрай нещата, не е усвоил политкоректния изговор и е представил пред нас картината на една драматична и неподлежаща на обяснение лудост. Русия, казва драматично неуспелият окупатор, не е приятелска страна. Няма нужда от обяснения. Той сам си е доказателство. И заради това - никакви руски туристи, зове поетът. Това, че българският бизнес там ще рухне, за него е странична работа. Важно било морето да си остане прозападно. Което издава някаква велика мизерия на духа. Когато тръгнеш да пишеш за политика, ограничен от интелектуалната бедност на собствения си живот, става точно така. Защото само човек, който не е виждал "западните" туристи по Черноморието, може да ги предпочете пред руснаците. И тук дори не вкарвам някаква геополитическа идеология. Просто никога няма да съм в състояние да забравя на какво беше способна групичка пияни англичани в Слънчев бряг в рамките на един час. С което не искам да всясявам съмнение в европейските ценности, а просто да ви покажа на какво е способна расистката десница в името на задоволяването на примитивните страсти на ума си.

И защо още Русия е неприятелска страна? Ами, защото заради газа, който тя ни осигурява, ние можем да си позволим лукса да не дупчим земята си за шистов газ. Това вбесява кварталния идиот. Как така България няма да клекне пред чуждите икономически интереси? Как така някакви си там еколози, определени от автора като инфантили, ще викат срещу това? Смазващото в текста е това, че там, където ехидните лъжци успяват да имитират независимост на духа, при кварталния идиот шества идеологията на абсолютното примирение. Искат ни пари за оръжие - даваме ги. Искат ни шистов газ - даваме ги. Искат да ни прекарат по няколко пъти - моля, заповядайте, кога точно да се съблечем?

Заради това трябва да сме благодарни на Аллах, че е позволил на идиотите да съществуват и им е дал ръце за писане. Именно чрез тях сияе истината и е добро често да я четем, за да знаем какво имаме срещу себе си. Там не съществува разум, смисъл или логика. Има единствено алчност и лакомия.

И само някой да не си помисли, че това е текст срещу Глишев. Опазил ме бог. Аз си колекционирам идиоти, а този ми е особено ценен екземпляр в колекцията. В името на собственото си его, той преживя нещо, на което друг десен не се е подлагал - публично телевизионно унижение при организацията на втората окупация на СУ миналата година. Тогава именно неговите хора го предадоха и то мощно. Нямам представа дали Глишев го е разбрал. Не вярвам да е разбрал. Но да живеят идиотите, защото иначе щяхме да живеем в абсолютна лъжа.

И най-накрая, само да поставя една интересна закономерност на вашето внимание. Тя си струва да бъде описана. Забелязали ли сте пряката зависимост между водопада от загрижени текстове на тема руска агресия и ситуацията по бойните полета на възникващата мъчително, но сигурно Новорусия. Сега, когато украинската армия бе натикана в миша дупка от опълчението, а властта в Киев усеща целия си крах и побърза да сключи примирие, изведнъж в българските електронни сайтове се появи поредния мощен бъркоч от текстове, писани все от либералните съвести на нацията. Ето това е информационна война. Ама ожесточена.