/Поглед.инфо/ Задължително трябва да си припомним едни крилати думи:"Процедурата, по която беше избран новият председател на ДАНС, няма нищо общо с поетия пред българския народ и лично пред мен ангажимент за прозрачност...Не мога да се съглася, че е нормално ръководителят на една от най-важните служби в държавата да бъде номиниран, обсъден и избран за 15 минути, без никакъв дебат, без обосновка, без концепция, без нищо...".
Точно с тези патетични, но и верни думи, президентът Росен Плевнелиев свали доверието си от кабинета на Пламен Орешарски след драматичния 14 юни, когато Делян Пеевски бе избран за шеф на ДАНС. Погледът на президента тогава трепереше от възмущение, а праведният му гняв си личеше буквално от всяка дума.
Какво обаче се случи точно с този агент на прозрачността?
Къде изчезна желанието му за дебати, разговори, концепции, когато назначаваше Красимира Медарова за министър на изборите?
Ако се придържаме към правоверната патетика, то трябва да кажем, че нейното задкулисно и недебатирано с никой назначение е грозно задкулисно петно на "Дондуков" 2 и президентът Плевнелиев да не си крие главата в пясъка като щраус, ами да каже - кой, кой, кой, #КОЙ предложи Медарова и защо тя бе назначена без всякаква дискусия.
С оттеглянето на компроментираната ексшефка на ЦИК от правителството на практика не приключва гафа, а точно обратното - повдига много повече въпроси, отколкото отговори да дава.
Въпрос номер 1 - кой предложи надъханата гербаджийка за министър на изборите? Ако товва е Плевнелиев, тогава защо това се случи без предварителен анонс, без ясен дебат, без прозрачно обявяване на името?
Въпрос номер 2 - кой ще понесе отговорността за този политически провал на третия ден от служебното правителство, защото чрез Медарова се освети порочната зависимост на президента от партия ГЕРБ и от задкулисни кръгове, които сега бяха наритани в тяхната собствена игра.
Въпрос номер 3 - след такъв крупен гаф, президентът ще понесе ли отговорност за действията си и не ли време за #оставка, защото стана ясно, че кадровата банка на "Дондуков" 2 е пълна основно с провалени морално хора.
Искам да подчертая - аферата "Медарова" съвсем не е заяждане на дребно. Провалът именно с министъра по изборите говори за провал в основната, ама основната задача на кабинета - подготовката на честен вот. Служебното правителство този път бе замислено като особено разголен карнавал в Рио - много показност, много танцьорки с пера, много дългобедри бразилки, които трябваше да скрият основния дефект - че изборите са последната задача на президента. Чрез служебното правителство Плевнелиев искаше да се самоизтъкне като върховен политически конструктор, като някакъв непризоваван от никой спасител на нацията, а се видя, че кадровият му избор бе трагично печален - една обикновена и провалена като организатор гербаджийка. Това издава не само управленски хаос, но и неспособност на институцията да се справи с основната си задача, а именно да осигури безпроблемен преход във времена на политическа криза и предсрочни избори. И това е пълен провал. Плевнелиев не успя да бъде на висотата на своите думи и още повече издаде, че сюжетът на 2013 година не е бил между "умните, красивите, светлите и богатите" и статуквото, а сблъсък на две олигархии, едната от които паразитира върху красивите прилагателни, за да скрие озъбеното си и грозно лице. Нито един от уредилите се с пост протестъри не реагира на Медарова. Нито един. И добре, че беше фейсбук-общността, за да разберат някои от заспалите организации, че оттук-нататък вече всеки ще бъде държан в отговорност за своите думи. Заради това въпросът отново излиза със страшна сила - кой предложи Медарова? Не отговори ли, президентът се превръща в камикадзе, което се опитва да наложи партиен интерес и да го представи като обществен.
Аферата "Медарова", която идва след година на протести, които твърдяха, че завинаги са променили пейзажа на обществените отношения и която идва в момента, в който протестът на практика беше овластен и получи министерски места, говори, че политическата корупция е пуснала много по-дълбоки корени, отколкото първоначално се предполагаше. Тази тъмна афера осветли и политическата неспособност на премиера Георги Близнашки да бъде независим от своя патрон президента, а следователно и от партия ГЕРБ. В крайна сметка, нечистият партиен интерес, който Плевнелиев демонстрира, разкри, че част от десницата също е корумпирана морално, защото прие Медарова без никаква реакция и слава богу, но дори и в това пространство се появиха гласове на разума, които разбраха, че "Медарова" е камък не само срещу демокрацията и свободния избор, но и срещу самата идея за свободна политика в България. Президентът да не мълчи. Той дължи отговори. Много отговори, защото иначе народът масово ще свали доверието си от него. Тогава ще бъде късно да отговаря за каквото й да е.
