/Поглед.инфо/ Има едно култово есе на Борхес, в което той формулира стряскащ въпрос - колко точно е времетраенето на ада. В него той разглежда различни философски и богословски хипотези, които са достатъчно интересни, за да намерите текста и да му отделите 5-6 минути, но искам да привлека внимането ви към друго. В послеписа към това есе аржентинецът описва един свой сън, който го е стреснал тревожно. Борхес сънува, че се събужда от сън в стая, която не познава. Помисля си "къде съм?" и разбира, че не знае. Опитве са да се сети кой е и не може да се разпознае. И тогава идва изумлението на ужаса и откровението, което е изразил със следната фраза: "това безутешно бодърстване е вече Адът, това бодърстване без предназначение ще бъде моята вечност".

Ако трябва да обобщим - истинският страх от ада идва не заради вечната мъка, а заради безсмисленото и безпаметно съществуване. Когато не знаеш кой си, винаги си в ада.

Ето по такива литературни признаци можем да разпознаем адското състояние на това, което минава за политика в България. Размитите очертания, узаконеното лицемерие, перверзното лъготене - цялата страна стана свидетел на подобни неща по време на прословутите консултации на ГЕРБ. И е трагично, че най-голямата лъжа дойде от партията, която се самообяви за алтернатива на порочните модели - Реформаторския блок. От няколко дни насам съм свидетел на престорени виртуални изумления от поведението на ГЕРБ, костовисти от седмия ден цъкат език и праскат статуси за сделките на Борисов с ДПС, все едно те са станали вчера и възмутено твърдят, че моделът "Кой" се завръщал. Изобщо нямам намерения да споря върху адската вечност на модела "кой". Това, което обаче трябва да се оспори, е лъжата, че договорката между ГЕРБ и ДПС е лъснала сега.

Ако такава договорка не бе факт, а май десницата колективно си е промила мозъка и изпаднала в амнезия за прословутото пиене на кафе между Местан и Борисов в началото на пролетта на тази година, изобщо нямаше да има предсрочни избори. Последните месеци на 42-ото Народно събрание показаха истинското лице на понятието плаващо мнозинство, защото ДПС и ГЕРБ се разбраха да работят заедно и само грандиозното его на Борисов, наранено от гадните статуси във ФБ, не успя да издържи и той извади депутатите си от зала преди да бъде гласувана актуализацията на бюджета. Точно тогава се очерта призрачната сянка на скрития съюз и сега разбираме, че той през цялото време е бил основен фактор в политическите емоции и страсти наоколо. Основен, братче.

Днес, когато ГЕРБ извадиха окончателна оферта към реформаторите за двупартийно правителство със 107 депутати и плаващо мнозинство, произведено от Патриотичния фронт по конкретни идеи, на всички е ясно, че асото в ръкава на сакото се нарича ДПС. ДПС обещаха безусловна подкрепа, ако патриотите не са фактическа част от правителството и тази неразрешима задача получи своя отговор. Той е подъл и неистински, както повечето неща, които сме виждали в последните години, но май хората свикнаха подмяната да бъде част от пейзажа. Много ми е интересно как реформаторите ще приемат депутата Делян Пеевски да гласува "за" кабинет на РБ и ГЕРБ? Нали си представяте какво означава тази корпулентна подкрепа? Как тя само в един миг ще разруши цялата лятна митология и ще я погребе в руините, все едно е гръмнал барутен погреб? Дори и Пеевски стратегически да хване есенна хрема точно в деня на гласуването, самата му подкрепа на всяка една инициатива на бъдещия кабинет ще бъде като паве, хвърлено по череп. Именно това е ада - да не знаеш кой си, къде си и да не си наясно какво правиш. Този ад може да бъде вечен.

РБ са жертва на собствените си шамани, които ги тикаха в посока ГЕРБ, с идеята, че тигърът може да бъде усмирен, а зъбите му извадени. Опасявам се обаче, че през цялото време тигърът е чел кулинарни рецепти и вече си представя своите партньори с повечко варени картофки и копър. Защото, ако РБ не издържи на върховното изпитание на властта, от този съюз няма да остане нищо. Той ще се разлети из пространството като всяко дясно творение у нас, защото лъжите на собствените му псевдогероични наративи винаги са така грандомански, че се строшават като солети при сблъсъкът с реалността.

Виждам как шаманите отново са се размърдали, за да ни обясняват, че парламентарната подкрепа на ПФ не била като участие на ПФ в правителството. Това е интересен логичен казус, но да ходят да обяснят това на хората в Подуяне, например. Такива тънки сметчици може и да стоят чудесно на хартия, но, когато народът коментира, той премахва лицемерната подлост и назовава нещата със собствените им имена. Удивителното е, че този парламент и тези партии не успяха да създадат дясноцентристко правителство, без да минат през подлите номера и големите лъжи. И това идва да ни покаже, че "алтернативата" всъщност е неизменна част от ада.

Заради това не оставяйте певците на стария протест днес отново да взимат горното "до" като трубадури на недоволството. Те докараха не само лъжата на власт, те дадоха на лъжата самочувствие. И когато певците от лятото сега пак се правят на дисиденти, им припомнете всичките им фалшиви лозунги и удари в гърдите, че няма да докарат ГЕРБ на власт. Докараха ги. Знаехме, че това ще стане. Знаехме, че адът може пак да почне. И тези, които лъжеха преди, също са част от всеобщата мизерия на този политически живот. С други думи - адът ще продължи докато не разберем кой кой е. А това няма да стане докато слушаме красивите им лъжи. Умните и красивите изхарчиха своя шанс и станаха корпулентно глупави. Вижте ги дали партията им ще участва в кабинета. Ако се включи - изобщо не ги бройте за нещо. Двупартийният ад ще е дълъг дори и да продължи една секунда.