Кипящите изборни страсти избиха в неочаквана политическа война по места. Изведнъж се оказа, че партиите не се карат за идеи, визия за развитие или за управленски решения, а за кадри. Изборната битка започна отрано, защото политическите сили не могат да си поделят кандидатите както трябва.
ДПС-Доспат вчера излезе с остра декларация срещу ГЕРБ и обвини управляващите, че крадат техни подготвени кадри. Повод за скандала стана това, че хората на Бойко Борисов припознаха като свой досегашният кмет на общината Антим Пържанов, който е от ДПС. С гневни квалификации депесарите се възмущават от поведението на управляващата партия и я обвиняват в чиста кражба.
Всъщност този случай добре разкрива политическата природа на ГЕРБ. Те са партия, която гледа единствено да се възползва от ситуацията. А това издава управленски поглед, който плаши със своята пластичност и всеядност.
Нека да припомним, че ГЕРБ постъпиха по същия начин във Варна. Без скрупули и обяснения, лично Бойко Борисов обяви, че техният кандидат е Кирил Йорданов - нищо, че последните два пъти той бе подкрепян от БСП за вота. ГЕРБ се интересуват единствено от победата и това ги кара да са готови на всякакви комбинации, само и само да не дадат повод да се говори за ерозия на тяхното управление. И заради това действат като кукувица - снасят в чуждото гнездо и се оглеждат дали номерът им ще мине.
Между другото, има интересна история за Кирил Йорданов, която напълно разкрива екзотичния свят на местната политика в България. Достоверен източник разказва, че когато той решава да се кандидатира за кмет през 1999 г., приема подкрепата на БСП, защото социалистите са единствената политическа сила, която не му иска пари. Всички останали партии щедро предлагали помощ, но само срещу пари в брой. Това е картина, все едно извадена от комедия, посветена на изборите, но съвсем реална и истинска.
Няма да преувеличим, ако споделим, че ГЕРБ са естествено продължение на линията "политика срещу пари в брой". Фактът, че емисарите на Бойко Борисов обикалят, крадат кадри и се заплитат в скандали, ясно говори, че местните избори наесен наистина ще бъдат драматични.
Известна е мисълта на Сталин: "Кадрите решават всичко." В светлината на днешния ден можем да я разчетем като израз на върховно вманиачаване и отдалечаване от идеите. Кадрите стават най-важни, когато няма идеи, няма политика, а само циркаджийски номера и търговия.
В този смисъл избори, на които кадрите са всичко, а битката е за тяхната кражба, е кукувича битка, която предизвиква единствено отвращение.
