/Поглед.инфо/ Трудно е да открием надежда за много светло бъдеще в страна, в която най-интелектуалните умове по нищо не се отличават от мисловните процеси на плеймейтките. Знаете ги как са девойките, които кандидатстват за бърза слава. Те са готови всеки миг не само да си съблекат блузите, но и да дават интервюта наляво и надясно по произволна тема във вселената с надеждата, че някой мощен бизнесмен ще ги забележи, ще им наеме апартамент, а пък и дай боже току-виж ги е взел за втора или поне за трета жена. В крайна сметка, в една държава, която така или иначе буксува насред нищото, това си е направо солиден план за бъдещето. Проблемът е, че точно такава душевност започна да разкрива и средностатистическия български протестен интелектуалец. Никога няма да спре да бъде удивително това как мирисът на власт е в състояние успешно да свали всички маски, да изтрие завинаги лицемерните пози и да оголи истината брутално като фотосесия на млада девойка. Точно такова разголващо разкриване се случи в седмицата на консултации около съставянето на бъдещото правителство.

Според нагласеното разчитане на резултатите от изборите, българите били гласували за дясноцентристко управление. Това твърдят десетки политологически врачки, а един от създателите на СДС, Аспарух Панов, направо написа: "Цяла България чака съставянето на дясноцентристко правителство". България чака дясноцентристко правителство толкова, колкото тийнейджър гнойна пъпка преди среща със секси съученичка, но тази истина тала или иначе не намери място в дежурните по любов към ГЕРБ информационни агенции и телевизии. Но интересното е, че преговорите между двете партии, които трябваше да бъдат гръбначните прешлени на такова управление, изведнъж зациклиха зловещо. ГЕРБ и Реформаторския блок изкараха над 6 часа в преговори, но така и не успяха да постигнат разбирателство. Партията на Борисов отчаяно не иска да зависи от коалиционни партньори, а пък самонареклата се "традиционна" десница е мощен пленник на медийната легенда за себе си, на яростните клетви, които изрече с цел да прилъже допълнителна бройка избиратели. И именно това се оказа спирачката на преговорите. Дясноцентристкото управление изведнъж започна да става леко нереално, да се отдалечава във времето и пространството и точно тогава интелектуалците-плеймейтки излязоха отново да сцената, за да ни демонстрират удивителните си способности да тръскат задни части като танцьорки на кючек. 

Най-удивителния пример за изнасилване на героичните си изявления от миналото даде един от "стожерите" на протеста, "интелектуалната съвест на нацията", както го наричаха неговите фенове - професор Александър Кьосев. Във фейсбук той написа своето мнение за сближаването на ГЕРБ и Реформаторския блок, а след това правоверните агенции разпространиха със светкавична скорост неговите крилати мисли, за да може електората да ги глътне като бонбончета и да спре да мисли завинаги. Според културолога не било особено важно дали Бойко Борисов е част от задкулисието или компромис между СИК и Европа. Трябвало обаче да се помни това, че "той е онази част от задкулисието, която е излязла - поне частично - на светло, в сферата на политическото, публичното и законността". Ако сте претръпнали от хрониката на българските идиотщини по време на прехода, нека да преведем - с едно-единствено изречение Кьосев опрощова тъмното минало на Борисов, дава му радикална индулгенция и дори бащински му разрешава да премиерства оттук до края на вечността, защото е пристъпил на светло. Нещо повече - изведнъж в света на интелектуалеца се намесват и други аргументи. За ГЕРБ били гласували около милион избиратели. Изведнъж тези милион души се оказват много мощен фактор за съобразяване с желанията на партията-победителка. Кьосев дори почва да говори като проповедник на социалния мир - хората на България обитавали общо пространство, имали равни права по закон, избирателите на ГЕРБ били наши съседи, роднини, съотечественици. Ако човек не се ощипе, за да се убеди, че това не е някакъв кошмарен сън изобщо няма да разпознае в тези изявление в стил "Майка Тереза се моли за лошия свят" човекът, който само преди години си мечтаеше протестът да бъде използван за точкови удари срещу журналисти, които не му харесват. Тази позиция би трябвало да хвърли в шок всички, които са били натровени с протестните морализаторствания на Кьосев. Именно от него започна свръхупотребата на думата "морал", изстискана докрай като тубичка с паста за зъби от страна на културолога, за да може да придаде естетически блясък на посредствените си фантазии. Сега този морал стои захвърлен някъде в ъгъла, а на трона стои лицемерието получило статут на официална идеология. Именно в такива мигове си личи огромното отсъствие на критична журналистика у нас. Защото никъде другаде по света такава мелодраматична смяна на фокуса нямаше да остане безкритично приета. Интересно - защо само преди една година Кьосев приемаше така радостно виковете "червени боклуци" и в нито един момент не попита "момент, а какво правим с 900-те хиляди, които са гласували за БСП?". Очевидно в съзнанието на интелектуалната плеймейтка има някаква йерархия на избиратели. Тези, които гласуват за ГЕРБ са ценност и сгряват душата му, но тези, които гласуват за левицата са тъпи лузъри, заслужаващи ритници и презрение. Очевидно е друго - моралното възмущение може да съществува само в определени ситуации. Когато скачаш срещу Орешарски това е връх на протестната мисъл, но да протестираш срещу Бойко е толкова лузърско, защото не осъзнаваш социалните равновесия.

Тази позиция вероятно щеше да е само един политически парадокс, ако всъщност нямаше за цел да накара десният критичен електорат да преглътне Борисов като премиер. Което е пълен отказ именно от моралния заряд на вота за Реформаторския блок. И подобно мнение всъщност може да бъде сравнено с камшик - то се стоварва върху гърба на десния избирател, за да му покаже на практика, че партията за която е гласувал е била създадена единствено с цел да бъде присъдружна на ГЕРБ и нищо друго. Всякакви клетви, съдебни реформи, моралистични крясъци отиват на сметището на историята, защото интелектуалната шпицкоманда е пусната да разчиства терен за нечистия съюз. Това е политически фалит, който се замаскира с философски излияния, абсолютен крах на здравия разум. Безкритичното приемане на миналото на Борисов и приемането на такъв компромис на практика унищожава всичко светло, което летният протест роди. И даже разкрива, че битката в нито един момент не е била наистина срещу олигархията, а просто за попадането на традиционно десните в парламент, за да бъдат част от вечния управленски келепир, ако се върнем към речника на реформатор номер 1 в българската литература бай Ганьо. Това, което Кьосев не забелязва е, че с позиция като тази, която е сътворил той унищожава големият патос на думите си изречени в течение на една година. През 2013 година той като черен пророк твърдеше, че протестът е на морално отвратените, на хората, които не искали да се примиряват с традиционната българска гадост. Само, че в светлина на случващото се днес, думите от миналото започват да избледняват. Интересно - защо моралното възмущение не избухна улично отново, когато служебният кабинет назначи 27-годишната Ива Йорданова за зам.-директор на Агенцията за българите в чужбина. Вероятно Йорданова е много способен млад човек, но уви засега в биографията й се появява основно заниманията й като танцьорка и това, че жената, която стана причина лидерът на СДС Божидар Лукарски да се развежда. Според половината летни протестъри обаче - атаката срещу Йорданова била проява на сексизъм. Ето това също е пълен култ. Когато са нашите хора назначението винаги е правилно, когато е чужд, това е нагла проява на олигархията. Къде останаха поривите по чистота? Кой, кой, кой сега е на страната на мрака?

Този институционализиран двоен стандарт в мисленето, действията и думите предизвика протестното гласуване на българите за цели 8 парламентарни партии. В очите на обикновения гласоподавател не само отдавна няма морал, но и всички политически сили са се превърнали в клоуни, които се мотаят безметежно по сцената като фолкпевици в творческа криза. И вината за това отвращение в хората е именно в интелектуалните плеймейтки, които така и не успяха да формират у себе си някакъв модел за принципно поведение. Вместо последователност виждаме единствено някакво нечовешко желание за власт, за реванш, за потъпкване на здравия разум в името на това да се уредят кой със съветнически пост, кой като заместник-министър. И това, въпреки иронията, е кървяща рана в сърцето на държавата, защото когато тези, които трябва да морални ориентири започнат да се държат комерсиално като кол-гърли е ясно, че наистина държавата ни се намира пред някакъв пълен блокаж на политическата система. Тази морализаторска подлост е симптом за всичко останало, което се случва. Забележете само как седмицата на консултациите за кабинет преобърна всички стойности. България без цензура побърза да се обясни в любов на ГЕРБ, но получи от тях шамар. Политиката ни роди националисти-евроатлантици, които така радостно побързаха да се разберат с Бойко Борисов, че страничния зрител със сигурност е изтървал логическата нишка. Дори болезненият поглед на Петър Москов от Реформаторския блок, когато чу как Цецка Цачева обявява, че може и да няма нови консултации с реформаторите, говори за абсолютен политически миш-маш.

И май във всичко описано се крие основния смисъл от летните протести. Те бяха поредната голяма лъжа, която пробутаха на гневните българи. Това прави пробуждането днес трудно и ядосано, но всяка стъпка към постигането на кристална яснота за положението в България е вид освобождение. Днес вече се освобождаваме от фалшивите морални авторитети. Време е интелектуалните плейметки да бъдат отметнати като част от големия списък на хората, които се опитват да вкарат в задънена улица колективното българско съзнание. Няма значение кое правителство управлява, нито кои са имената на министрите. Ако те овладеят властта през такава огромна лъжа, самите те ще се превърнат в плейметки, чието име никой няма да помни, когато омаята на еротиката отмине. Лицемерието може да печели гласове, но не се справя добре в управлението. И е тъжно, че такива като Кьосев никога няма да го признаят. Поне пред себе си.