/Поглед.инфо/ Дори в далечна Женева президентът Росен Плевнелиев отново даде най-доброто от себе си, карайки огромна част от българския народ да гледа с недоумение и да се пита - "този от Марс ли е паднал?". "Рецептата за успех на България днес се състои в реформи, смирение и много работа", обяви с патоса на протестантски проповедник, прекалил с ръженото уиски, Плевнелиев пред българската общност в Женева.
Винаги ми е било чудно как става така, че най-големите си политически изцепки представителите на ГЕРБ правят в чужбина. Именно в чужбина (Чикаго) Бойко Борисов разви теорията си за некачествения човешки материал. Сега пак в чужбина Плевнелиев се разкрива пред очите ни като проповедник на смирението.
Нека да се опитаме да проследим логическата верига на това философско фън-шуй. Значи на първо място България се нуждае от реформи. Всички знаем, че думата реформа се възприема от 97 процента от населението като псувня, защото под думата "реформи" обикновено се разбира действия, които са в изключително пряка вреда на обикновените българи и в изключителна угода на монополите. Заради това от нищото се появява призивът за смирение. Смирение? Ти да видиш?
Къде ли е останал онзи президент, който през лятото на 2013 година радостно ръкопляскаше на протестите и твърдеше, че вълната от гражданското недоволство извисява обществото? Някой да е чул Плевнелиев тогава да призовава за смирение, да чете полупротестантски проповеди и да морализаторства небрежно с клишета? Май нуждата от смирение се появи в неговия речник, когато стана ясно, че крясъкът "Кой" вече е напълно забравен от неговите автори. Защото, както каза доктор Николай Михайлов - те не викат "Кой", защото ще трябва да управляват с Него.
Когато Той тръгна към властта и почна да организира преговори, изведнъж Плевнелиев се превърна в хрисима християнска душица, която се уповава на смирението. Защото вероятно с ужас си предстява отново зимата на социалните недоволства. Нека да си спомним. Преди виновното лято на 2013, през зимата, онези, които не можеха да си платят сметките за тока освиркаха мощно президента. Защото той не е от тях? Той не ги разбира и никога няма да ги разбере.
Нека да предпише смирение на себе си. Ще има нужда от него, когато освиркванията отново започнат.
Дума
