/Поглед.инфо/ В България има една прослойка от виртуални хора, които все са знаели предварително, все са били наясно с развитието на ситуацията, все са имали тайни жокери, които са им направили бъдещето кристално ясно, докато ние глупаците и идиотите сме поглъщали жълтите пикантерии като изненада и сме се чудили на кой свят живеем. Аз, например, съм от прослойката на хората, които се учудиха. Не очаквах от ДПС такъв брутален ход - да излязат с три сценария за предсрочни избори. Не съм наивник, след тегавия резултат на евровота стана пределно ясно, че това управление няма да издържи докрай, но все пак смятах, че двете партии, които го подкрепят, си дължат отговорно отношение. Да, знам, в БСП, след загуба, винаги е хаос. Всички се чудят какво да правят, всички говорят каквото мислят, че трябва да се говори и резултатът е една какафония, която е трудно издържима дори за закален симпатизант като мене. БСП попадна в лек капан. Тя трябваше да прояви сила в мига, в който всички я мислеха за най-слаба. Защото резултатът от изборите не отменя отговорностите на управлението и влизането в битка за "Южен поток" е много смислено действие, независимо от това, че платените анализатори видяха в нея битка за излизане от Европейския съюз. Те биха видели, че сам Азис излиза от тръбата, ако им платят добър хонорар, така че тези индуцирани видения просто не подлежат на допълнителен коментар. Със загуба на избори БСП трябваше да е силна в управлението и точно тогава дойде пресконференцията на Местан...

Нека да припомним. За това, че нещо бълбука в химическата лаборатория на тази партия, стана ясно в драматичната нощ на вота. Тогава Местан като квантов физик, открил струнната теория, почна да говори, че виждал една реалност при три техни мандата в ЕП и съвсем друга реалност при четири. Стивън Хокинг ряпа да яде в сравнение с този откривател на политически измерения. Но лично аз се впечатлих от друга тирада на лидера на ДПС. Той обяви, че има серия от прилагателни, които всеки човек вече автоматично като сюрреалистичен поет ще закача към ДПС: коректен, предвидим, лоялен и всичко това като украса на красивата дума "партньор".
ДПС, разбира се, в духа на хулиганската традиция на експресионизма, плюха в красотата на своята поезия и постъпиха съвсем обратното на това, което описваха. Което, между впрочем, си е тяхно върховно право, стига, разбира се, да не се опитват да го морализират като нещо, което не е имало начин да не се случи.

Преди да продължим с анализа, нека да посочим очевидното отново, че винаги ще се намерят гласове на недоброжелатели. Да, БСП е виновна за това поведение на ДПС. БСП трябваше на всяка цена да спечели европейските избори, но не успя. Това отключи тези процеси, на които сме свидетели днес. И по въпроса кой е виновен в БСП разговорът тепърва предстои. Но, както се казва в добрите сериали, не това е основната тема тук. По нея - друг път.

Сега пак за ДПС. По време на цялата си пресконференция Лютви Местан много настояваше за това, че е кристално ясен и разбираем. Не беше. На всички ни е ясно, че това описание на свят от сценарии, на този политически роман с три отворени края всъщност може да е част от залог, може да е опит за сделка, има възможност да е откровен рекет и чак на последно място можем да поставим два процента вероятност подобен подход да е предизвикан от някакви идеалистични причини, забулени в розовата мъгла на романтиката.
Ясно е, че ДПС се опитват да търсят друга легитимност за своите властови амбиции, но парадоксалното в техния ход е погазването на принципите, които твърдяха, че спазват. Защото подобна пътна карта е пряк опит за намигване на ГЕРБ, а досега си мислехме, че ДПС не приемат гербаджийските прийоми за правене на политика. Но в реалността на четири мандата и ценностната система се променя по някакъв начин.

Всъщност, ако имаше нещо наистина изумително в този лунапарк, то това беше абсолютно бързото преобръщане на много други "висши разуми". Тези, които само допреди два дни описваха ДПС като някакъв осъществен политически ад на земята, някакво чудовище с петдесет корупционнни глави и всяка една с хищен блясък, изведнъж започнаха да търсят висш смисъл и европейски разум в техните действия. Тези, които довчера скачаха и от маса въпроса "Кой, кой, кой, кой?" и сънуваха Делян Пеевски в кошмарите им (как той идва и ги кара лично да си купят цигари от "Лафка"), изведнъж простиха всичко, проляха по някоя и друга сълза, а най-накрая откриха принципност там, където има единствено някаква нелепа форма на мрак. Медийната поръчка е ясна. БСП трябва да бъде представяна като партия на два милиметра от лудостта, която не знае какво прави, но в името на тази клоунада изведнъж дори и умните и красиви почнаха да хълцат за принципи в действията на ДПС. Точно заради това имам определени съмнения в цялата идея за възможото просветление. Не ми е много ясно, но изведнъж колективната идеология на висшите разуми реши, че БСП най-много от всичко се страхува от предсрочни избори. Това е доста голяма виртуална нелепица. БСП всъщност сега има един-единствен полезен ход - самичка да поиска тези избори, защото е ясно, че дори и когато всички си въобразяват, че тя е в страшен крах, то нейният резултат със сигурност ще е с няколко обиколки пред този на Реформаторския блок, например. Четох вчера, че някакъв депесар бе дал мнение, че в България било време за дясна политика, а не за лява. Тази еластичност на убежденията вече почва да тежи повече отколкото се вижда на пръв поглед. Заради това предсрочните избори са спасение. Те могат да помогнат на БСП да се отърве от лепката паяжина на безвремието и идеите, че е важна единствено технологията на властта, а не нейните цели. В този смисъл, ако това, което видяхме, е развод с ДПС, то със сигурност тук важи формулата - вземи панелите, но ми остави въздуха. Кой да подозира, че старите седесарски песни ще почнат да имат левичарски привкус, а?

БСП е единствената партия в тази страна, която може да е в опозиция , без да произвежда единствено институционално разрушение. Заради това не загубата на избори е страшна. Страшна е загубата на принципи. А в реалностите, които са ни извадили на тезгяха, май твърде много искат да се откажем от всичките си принципи. Ресто, не струва. Нали така казваше поетът.

С трепет изчетох поредицата от злобни подмятания за БСП вчера. Знам винаги, че когато те се появят, авторите им изпитват подсъзнателен страх, че ако не използват ирония, могат просто да ревнат от безсилие. Това е опит за демоничен смях от хора, които не разбират основния принцип, по който функционира историята. Има злободневен смях (сега го виждаме) - това е смехът на днешния ден, който може да е заслужен, може и да не е, но го има. Но има и исторически смях. Това е смехът на някой, който има традиции, има история и има живот, дори и тогава, когато всички се опитват да го отпишат от живите. Това е смехът на някой с корени срещу някого, който просто си въобразява, че съществува. Този смях е запазен за БСП. Повярвайте ми. Господарите на различните реалности поне трябва да го осъзнаят.

За тяхно добро е.