/Поглед.инфо/ Не мога да кажа, че съм ценител на българския рап. Префърцунените рими и безсмислените текстове много често приличат повече на знак за наближаващ край на света, отколкото на някаква смислена култура, която си струва да бъде помнена и изучавана.
Но разпространената вчера новина, че Съветът за електронни медии забранява, или по-скоро ограничава излъчването на песен на Криско и на Мария Илиева изобщо не е начин да се противодейства на отровата на това явление. Това е все едно да се опитваш да вадиш куршум с индустриални количества киселина. И двете са еднакво унищожителни.
СЕМ за втори път се забърква в подобен опит за цензура. През 2012 година те дадоха на прокурор текста на една песен на Мишо Шамара и Конса с мотива, че там се осквернявал флага на България. Разбира се, че мотивацията беше изсмукана от пръстите. Много по-скандалното в текста беше, че за първи път поп-музиканти се осмеляваха да поставят под съмнение политическия авторитет на ГЕРБ и техния авторитарен стил на управление. Между другото, точно тази цензорска атака на СЕМ вкара трайно Мишо Шамара в политиката, в което няма нищо лошо. Лошото е, че в повторния опит за намеса в това какво да слушат хората и какво не, отново можем да видим дългата сянка на завръщащите се цензори от ГЕРБ. Очевидно освен психопатичната дясна политика, ограничението на свободата на словото става друг техен основен белег.
Не е работа на СЕМ да се прави на цензор или пък на някакъв пластичен хирург, който имплантира добри нрави в обществото. Това, че Криско е некадърен певец съвсем не означава, че той няма право на свободно изразяване, независимо как им изглежда на морализаторите. Всеки опит някой да се изживява като по-знаещ от другите какво е полезно или не, просто винаги завършва с политическа катастрофа. Защото рапърите винаги са само първата жертва, скоро СЕМ ще почне да твърди, че тези, които говорят лоши истини за управлението, също подлежат на санкции и забрана. Умните и красивите на власт най-много обичат да забраняват. Това е урока, който всички трябва да научим.
И да почнем да ги ритаме всеки път, когато си въобразят, че могат да ни продават като нещо добро своя прогнил и миришещ на белезници морал.
Дума
