/Поглед.инфо/ Мисля, че не остана човек, който да не е разбрал, че най-големият проблем на "умните и красивите" се оказа, че те изобщо не са умни, а това, което минаваше за красота, всъщност беше индустриално количество политически и медиен грим. Когато гримът падна, резултатът много наподобяваше на създание от армията на орките от "Властелинът на пръстените". И точно заради това се случи най-парадоксалното - "протестът" (нека да го изпишем в кавички, за да бъдем честни пред вселената) умря в мига, в който трябваше да е най-силен. Оказа се, че овластяването на протестърите е все едно да дадеш кокаин на начинаещ рапър. Властта, със своя фатален и зеленоок блясък, изпепели и последните остатъци от морални послания, които бяха останали и това потвърди древното японско правило - в мига, в който си най-силен, си най-уязвим. Нещо подобно се случи с протестърите, но те все още не могат да загреят, че гримовете паднаха, маските се строшиха, а каквито й остатъци от светли пориви да е имало, те се стопиха в сянката на полицейския ботуш на ГЕРБ, който се подаде из-зад цялата драматургия. Протестът умря, защото беше сляп, и защото дори за миг не пожела да повярва в своите добри намерения и искрящи идеи.
Нека да си припомним как възникна идеята протестът срещу назначението на Пеевски да се превърне в "Протестът" и млади пиарки с едри бюстове да подтичват като политкомисарки край агитките и да им задават правилните послания. Само три дни след началото на недоволството и най-вече след като основната причина за него - Делян Пеевски подаде оставка, се появиха концептуалните текстове на псевдоинтелигенцията, които имаха за цел да създадат усещането, че оредяващата групичка по софийските улици е някаква възторжена революция от бъдещето. Някакъв блогър дори точно така нарече ситуацията - "Протестът на разума". Трябва да схванете идеологемата. Според този поглед, онези, които скачаха срещу високите сметки за тока, срещу зловещата политика на монополите и в крайна сметка свалиха Бойко Борисов, са били някаква пълни селяндури, "безимотни, неграмотни, профани, хулигани, глигани - скот като скот". А новите протестиращи са създания от различно измерение, чийто небесни стъпки почти не докосват земята. Нещо повече, първоначалните идеолози направо твърдяха: "Тези хора не крещят, че са гладни... защото всъщност не са гладни". Оказа се, че е просташко да искаш повишение на заплатата и цинично да споменаваш за социална справедливост". Тогава на сцената се появи господарят на клишето, повелителят на скуката, човекът, който винаги знае как да се сложи така, че да получи стипендия от западна фондация - Георги Господинов. Във вестника на Иво Прокопиев той обяви, че протестиращият човек е красив и смислен и каза, че "децата от юни" са някакви велики биткаджии срещу задкулисието. И за да не си помисли някой, че някакви си бедняги и лузъри са се промъкнали в редиците на "Протеста", Господинов веднага уточняваше: "Тези, които сега са на улицата всяка вечер от 18:30, имат работа. Плащат си сметките за тока и парното. Те са всякакви – родители, преподаватели, журналисти, писатели, велосипедисти, театрали, инженери, студенти, читатели...". Схващате ли?
Едно към едно, но в обратен ред почна да се реализира схемата, която Гео Милев е заложил в поемата си "Септември". Те, елитът и висшите умове, протестират срещу задкулисието. Подобен нелеп нарцисизъм превърна протеста в едно свръхголямо селфи. Лигавите думи задушиха и малкото смисъл, а след това всичко се превърна в един голям пърформанс, някакви улични акции, които изгубиха не само посоката, а които извършиха нещо много по-драматично. Те не разбраха, че с подобен нарцисизъм не само ще върнат Бойко Борисов на власт, но веднъж завинаги ще го постулират като единствен ръководител на дясното, защото, когато теглиш чертата между теб и обикновените хора, обикновените хора чистосърдечно, по подуянски, казват за тебе неща, които в телевизиите заглушават с пиюкане. Всичко останало - окупации, бели автобуси, имитация на сблъсъци с полицията бяха част от интелектуалното и политическото падение, което не можеше да бъде спряно. Защото един път описан като някакво небесно явление, очевидно "Протестът" вече можеше да се самовъзприема единствено като плеймейтка, която чете лекции по морал. Самообожанието стана основно изискване да минеш в техните редици и заради това те провалиха всяка една кауза, която докоснаха.
И всичко описано обаче им се върна много зловещо в мига на тяхната най-голяма сила. Когато президентът Росен Плевнелиев наложи на обществото кабинета на Георги Близнашки, а новият служебен премиер обяви, че това е кабинет на протеста, тогава се видя цялата нелепост на клишираните фрази и обявените намерения. Активните граждани, които твърдяха, че ще бъдат на стража срещу всяка форма на измама, преглътнаха факта, че протестърът-вицепремиер Христо Иванов не е подавал декларации за своето НПО за последните три години, както крайпътна проститутка преглъща гордостта си. Изведнъж се оказа, че да говориш истината за властта било опит на задкулисието да се съпротивлява. "Умните и красивите" приеха без да мигнат ултимативното завръщане на власт на ГЕРБ в лицето на назначаването на Ваньо Танов отново за шеф на митниците. Някакви активисти се опитаха да кажат нещо във фейсбук, ама после пак обидено обявиха, че не искали да протестират с простолюдието. И ГЕРБ започна да се връща на власт като Годзила. Музикантът Виктор Стоянов, активен надувач на вувузела, стана заместник-министър на културата, все едно е най-големия експерт в тази сфера. Но за него тишина ("само тя ми остана след теб"). В правителството ГЕРБ и протестърите се омесиха като тела в някаква спонтанна политическа оргия, но изведнъж протестърите изреваха на умряло, че някой се опитва да им постави капан. Почнаха да валят декларации, че те не са на власт, че задкулисието (любимото извинение за свръхнекадърните) им прави номера. Изведнъж протестът се усети, че върви към своето окончателно погребение. Защото овластените протестъри съвсем не показаха морал. Дори обратното - отново лъсна арогантният реваншизъм, самоунищожителните административни чистки. "Умните и красивите" се оказаха червейчето, с което ГЕРБ отново примами рибата на властта на своята въдичка.
И победител от целия протест се оказа Бойко Борисов. Защото стана ясно, че той е този, който дирижира правителството, президента, а и овластените протестиращи. Тези, които настояваха, че са лицето на нещо ново, различно, великолепно, пак бързо се примириха с възкресената стилистика на Борисов, която е напълно в състояние да произнесе изречението: "Явно Мишето малко е подпийнал в неделя следобед, за да говори такива неща". Мишето е Михаил Миков, а визираната фраза е обвинението на лидер на БСП, че ГЕРБ и ДПС готвят следизборна коалиция. "Умните и красивите" обаче са вече във ваканция. Оттеглиха се по морския бряг, вероятно доволни от себе си, че са изпълнили мисията си - докараха истинското задкулисие на власт и върнаха увереността на полицейската кубинка, че няма кой да им осъществи интелектуална съпротива. Точно в този миг протестът вече окончателно умря. Това беше панихидата за едно явление, което не спря да лъже от първия си миг, а за изпроводяк се опита да прехвърли вината за ГЕРБ върху БСП. Да, БСП има своята вина за това, че Бойко Борисов се завръща, но нека протестърите в министерските кабинети, нека вицепремиерите с неплатени данъци, които скорострелно излизат в отпуска, да кажат, че са невинни. Мъртъвците не говорят, но точно този мъртвец продължава да си въобразява, че е жив, все едно някое зомби се разхожда вече не из улиците, а из климатизираните министерски кабинети.
А ако бяха наистина умни, щяха да се сетят, че трябва да четат повече. И така, току-виж някой от протестърите бе попаднал на интересния роман на Милан Кундера "Непосилната лекота на битието". Достатъчно е да прочетат началото. В него Кундера популярно разказва за теорията на Ницше за вечното възвръщане. Тази теория твърди, че вселената се състои наистина от огромен брой атоми, но все пак краен брой. Което означава, твърди Кундера лирично, а Ницше като пророк, че един ден точно тази вселена пак ще се повтори отново. И отново Антоанета Цонева ще създава "Протестна мрежа", отново Ивет Добромирова ще върви по света като телевизионна врачка, за да разправя на всички, че Марин Райков е ангел небесен, слязъл за кратко от небесата, за да ни посети в своето скромно величие, отново Асен Генов ще се разхожда в градския мрак с кофи с розова боя и с приятелчетата си десебарчета, и ще търсят кой паметник да осквернят. Отново ще се разхожда разсъблечена девойка, за да символира Свободата и край нея разни протестъри ще викат радостно, кой от желание за свобода, кой от това, че за първи път вижда цици на живо. Отново десните ще създават франкещайна Реформаторски блок и ще почнат да намигат на Бойко Борисов, за да ги харесва. Отново глашатаите на зализаната олигархия ще обикалят из телевизионните студиа, за да ни обясняват как те са основните говорители на морала и сърцата им ще потреперват, когато виждат Пламен Орешарски по телевизията. Отново "Ранобудните студенти" ще затъват в лабиринтите на собственото си неумение да поставят реален проблем и да протестират за него. След това ще развалят окупацията и ще рисуват стиснати юмруци. Изобщо, ако дуото Кундера/Ницше са прави, ни предстои целият купон да бъде преживян отново в някое друго време, на друго място, но по същия начин. С подобно песимистично знание човек лесно може да се депресира, защото това ще е знак, че никой никога не се учи от грешките от вселена на вселена. Заради това ни остава едната кротка надежда, че поне няколко атомчета ще вдигнат бунт, и когато този свят се завърне, той да бъде лишен от тази идиотщина на измамата, от агентите на омразата и лъжите на всички онези, които така сластно жадуваха за властта, не в името на правилата, а в името на собственото си его. В името на спасението на душите на хората от следващата вселена, се надявам никога да не бъдат спохождани от протест на лицемерите. Не само, че нищо не променят, но и до последния си политически час не спират да лъжат.
Трагично е.
