/Поглед.инфо/ Откакто Бойко Борисов се върна на власт, опакован в по-комерсиалната политическа опаковка, не на тройна, а направо на четворна коалиция и управленската реставрация на ГЕРБ закипя с пълна пара, започна да става ясно, че нито едно от гръмогласните заявления през последната година не е било вярно. Нещо повече, ако погледнем от днешна гледно точка заявленията, крясъците, театралните пърформанси и истериите, ще можем да ги оценим единствено и само като димна завеса, която е скривала истината от очите на обикновените хора, които се чудеха на тази улична лудост и отказаха да се включат заради засиленото ниво на пръскане на слюнки, което демонстрираха участниците в нея.

"Не гоним туй, за да дойде онуй", гласеше един от популярните лозунги на виновното лято на 2013 година. Тогава всички от умните и красивите като лордове на опорните точки твърдяха, че принципната им битка е с олигархията и това, че искат да свалят Пламен Орешарски от власт, съвсем не означава, че желаят да интронизират отново Бойко Борисов. Бяха романтични времена. Пиар-агенциите изкарваха добри пари докато подхвърляха идеи за нови и нови лозунги, политкомисарките на протеста обикаляха из телевизионните студиа, за да дават мъдри съвети по всяка тема във вселената - от това как да сготвиш протестна пилешка супа, до това как протестърките да не пускат на мъжете си, ако ги уловят в левичарски настроения.

След театралното връщане на ГЕРБ на власт обаче протестърството като обществено явление залиня като манекенка, попаднала в капана на перманентната анорексия. Гласът на тези, които бяха толкова активни, никакъв не се чува и причината съвсем не е само в това, че една голяма част от тях се уредиха с топли управленски кресла и сигурни държавни заплати. У активистите на "Протестна мрежа" напоследък се забелязват не само наченки на меланхолия, всемирна тъга и тишина, но и тиха ярост, когато някой ги призове да се вдигнат и да протестират срещу всички дивотии, които новото управляващо мнозинство успя да сътвори за краткото си време на власт. Най-изявените протестъри вече преливат от язвителни статуси в социалните мрежи, когато някой обикновен човек се опита да ги накара да се вдигнат на уличен бунт срещу несправедливостите. Пишещият тези редове също стана жертва на такъв гняв. В едно телевизионно студио видната протестърка Антоанета Цонева се развилня като вирус на ебола срещу мене, само защото се опитах да я накарам да признае, че е сбъркала - не искаха да връщат онуй, ама Онуй взе, че стана премиер отново. "Няма да се чувствам виновна заради това, че съм протестирала", изфуча видната протестърка и призова със стиснати зъби тези, които са недоволни, да излизат на улиците, за да видели колко души ще ги подкрепят. Точно по същия начин реагират и останалите участници от неясното образувание "Протестна мрежа". "Срещу кого още трябва да се възмутя", написа злостно и иронично на стената си Асен Генов, известен още като Розовия Пикасо от Надежда.

Дали някой е в състояние да обясни защо едни хора, които превърнаха протестърството в своя професия, се отнасят така злобно към хората днес. Хората не искат от тях нещо свръхнеобичайно. Повечето от приканващите искат единствено протестърите да бъдат на висотата на своите думи, които те така необмислено пръснаха в безреда в летните жеги на 2013 година. Ето какво е записала Протестна мрежа в своето кредо, създадено на 7 август миналата година: "Протестната мрежа следва да се превърне в постоянно действащ инструмент за съгласувано гражданско участие и контрол, готов да да се противопостави на всяко управление, което подкрепя олигархични структури, корпоративни интереси и действа против ценностите на свободата, демокрацията и гражданското общество". Следователно, да искаш от тези хора да протестират, е все едно да накараш рапър да си свие козче - не само че не трябва да получаваш гневни погледи, съскания, обиди и подмятания, но да очакваш единствено ентусиазъм и нови голи жени, които да тръгнат като пърформанс по улиците, въпреки падащите температури навън.

А поводи за протести - дал Господ. Второто пришествие на калинките в администрацията върви като сатанински план за завладяване на света. Скандалният шеф на железниците Владимир Владимиров се завърна отново. Заговори се и, че Станимир Флоров ще получи пост като директор на Държавната агенция "Автомобилна администрация". И въпреки отричането на този факт, е ясно, че някой някъде е опипвал почвата за това дали е възможно всички призраци от миналото да се завърнат с изпрана биография и все така непокътната алчност. Здравният министър Петър Москов, освен с екранизацията на трилъра "Еболата идва в България", може да се похвали и с това, че първата му "реформаторска" стъпка бе да отмени таксата от левче за пенсионерите при лекаря, за да ги накара да плащат пълния й размер. Ако всичко това се бе случило при Орешарски, вече щеше да има телевизионни заплахи за самоубийство, а няколко интелектуалки щяха да са написали романтични есета за заплахата от това, че олигархията ще им наднича под полите и как трябва да се протестира оттук поне до края на мандата на Барак Обама.

Кабинетът на Борисов търси начини да скрие шефа на БНБ Иван Искров от очите на публиката, Патриотичният фронт, част от мнозинството, скача срещу заместник-министър, само защото се казва Орхан Исмаилов, но насреща само мълчание, все едно гледаме модерен български филм. Радан Кънев цинично обяснява как само за две седмици е постигнат икономически подем и вече се усеща оптимизъм в хората, но дали улиците са пълни с представители на "Протестна мрежа", които да следват своята мисия? Не, там е празно, все едно човек е намерил начин да отиде на гости в главата на Цветан Цветанов.

И след всички доказателства за измяна, подлост и лицемерие, май е време да назовем диагнозата точно. В България това, което минава за гражданско общество, е един отявлен фалшификат. Това фалшиво гражданско общество узурпира всички медии и инструменти и чрез непрестанно натрапване на своите позиции подмени всеки опит за реално създаване на истинска гражданска мрежа на недоволството. Великолепната дума "протестър", която се появи като опит за карикатурно описване на спектакъла, който ни поднасяха, съдържа в себе си именно този намек - че не може хора, които са спонсорирани отвън и на практика са въплащение на идеала на Ленин за "професионални революционери", да минават за някаква съвест на нацията. Платената съвест винаги е синоним на необузданата алчност. Псевдогражданите се оформят като един от най-големите проблеми на крехката българска демокрация, защото те са една от най-големите лъжи, които са плесвани в лицето на хората. Заради това протестърите днес са бледа сянка на протестърите от вчера, въпреки че говорим за едни и същи лица. Те си изпълниха задачата, удовлетвориха грантово своите проектанти и днес им се иска обществото да може да изпадне в колективна амнезия за техните патетични и грандиозни лъжи от миналото.

Ако в протеста от миналата година имаше поне една молекула автентичност, още тогава някой щеше да загрее, че при липсата на ясна политическа алтернатива Бойко Борисов не само ще се върне на власт, но и цялата фабрика за полицейщина на ГЕРБ също ще бъде инсталирана в управлението отново. Но фалшивите граждани никога не са имали за цел да не връщат ГЕРБ. Политическото инженерство си представяше дясноцентристко управление на ГЕРБ и на Реформаторския блок, и всички протести продължиха отвъд точката на абсурда именно заради това. Градското дясно много държеше да получи парламентарно представителство и не го интересуваше колко лъжи, клетви и интриги ще произведе в процеса на подобно овладяване на позиции. Не напразно лидерът на ДСБ Радан Кънев стана първия политик, който, без да му мигне окото в парламента, обяви, че с гласуването си за кабинета на Бойко Борисов ще наруши "пряко предизборно обещание", което си е много кротък начин да кажеш, че ще излъжеш като фолкпевица за истинската си възраст.

Политическата измама на фалшивите граждани обаче стана очевидна едва днес, когато нито един от тях не се кани да протестира, защото, ако тръгне да протестира, няма да има време да си преброи получените пари. Заради това идва и якото съскане, когато бъдат призовани да изпълнят дълга си, защото в тяхното бездействие днес можем да разчетем подлостта на миналото. Фалшът винаги лъсва в моментите, когато се осъществи промяна. Оказа се, че поривите от миналото лято са били не само политзирани, но и изключително фалшиви. Да не би да пребориха олигархията? Да не би да поставиха на колене модела, който нарекоха "кой"? Нищо подобно - те само помогнаха в изпирането на политическите биографии на тези, които разчитат на истеричното противопоставяне, за да могат да вършат нечистите си дела. Ето защо обществото оттук-нататък ще се нуждае постоянно от детектор за фалшиви граждани и за платено гражданско общество. Знам, че летните протестъри постоянно се вбесяват от въпроса за парите, но той е централен в обяснението на тяхната мотивация. Платената демокрация не е по-различна от авторитаризма, с изключение на това, че играе театър за свобода. Каква свобода е да извършиш подмяна с автентичния гняв на хората и да го използваш да интронизираш поредната порция реформаторски идиоти във властта. Подобно заиграване с гражданското усещане за справедливост не бива да бъде прощавано никога, защото това е действие, което подрива свободата, усещането за солидарност и идеята, че гражданите някой ден наистина могат да бъдат коректив на властта, а не само улични истерици, които искат да осигурят министерски заплати на своите любимци. Точно заради това, рано или късно, въпросът за тези грантови протестъри ще трябва да бъде поставен на обсъждане по много радикален начин, защото платеният протест е като платената любов - прилича по форма, но много се различава по съдържание. Днес ни управлява ГЕРБ, Бойко Борисов отново е премиер и се шири тотален политически разгул заради огромната лъжа, която се опитаха да увековечат като истина. Ето защо ги няма по улиците - те са част от този нов проект за управленска лъжа. Така де - няма да е за първи път мошениците да се опитват да минат за светци, а елементарните лъжци да се опитат да играят ролята на небесни проповедници. Но слава Богу, това им се отдава все по-трудно. 

Политическите микроорганизми просто никога няма да станат великани.