/Поглед.инфо/ Предсрочните парламентарни избори на 5 октомври бяха в състояние да изпълнят с психопатична радост сърцето на всеки черен философ, който е свикнал да разсъждава мрачно и обикновено със стомашно разстройство за вселената. Вместо да дадат отговори на всички поставени въпроси, резултатите от вота така усложниха загадката, че, ако беше политически анализатор, вероятно Алберт Айнщайн щеше да избяга по-рано в пенсия и да се отдаде на риболов, вместо да си блъска главата върху необяснимите странности на българската политическа и бунтовна душа. Българите гласуваха така, че накараха всички десни политолози да пият по две малки, преди да се явят в сутрешен блок, за да обясняват какво са искали да кажат хората.

Само преди година, когато в парламента попаднаха 4 партии, шаманите на свободна практика обясняваха как огромна част от народа се чувствал непредставен, изолиран и меланхоличен, а сега, когато броят на формациите се удвои, същите вестители на тъгата ни разказват, че при толкова пъстър парламент управленската формула е почти невъзможна заради свръхпредставяне на избирателя. Не е ли култово, кажете?

Рекордно ниската избирателна активност, пъстрият като видение на млад окултист парламент, протестният вот - всичко това са признаци на изчерпване не само на политическия модел на страната, но и на модела за развитие на България. Много малко от тези, които отидоха до урните, отидоха с надежда. Това беше вот на хората, които не очакват нищо различно, а просто гледат да си направят малко шоу, защото това очевидно е единствения възможен истински протест в една страна, която роди професионални и грантови протестъри, които на практика запушиха тази възможност като реален способ за промяна.

За първи път в нощта на изборите нямаше радостни партии, може би с изключение на "Атака", които имаха повод да празнуват своето завръщане от света на политическите мъртъвци и да палят свещи на кабинета "Близнашки", който със своята политика в полза на монополите и абсолютен непукизъм по отношение на обикновените потребители, вля нов живот във вените на националистите и ги изстреля до парламентарните банки. Всеобщата меланхолия на останалите партии обаче се дължеше на една особена ирония на ситуацията - елементарната аритметика показа, че следващото правителство ще трябва да е коалиционно или просто 43-ият парламент да бъде най-краткия в новата история на страната. А думата "коалиция" е така сатанизирана в нашия обществен живот, че всички бягат от нея като Тачо от Жени Калканджиева.

При така раздадените карти обаче, в този политически покер почти всички възможни варианти са прокълнати предварително. И понеже тази седмица минава под знака на политическите консултации, които ГЕРБ организират с всички партии, нека да си направим воайорското удоволствие да прегледаме възможните варианти, за да видим какво бъдеще и какъв скрит купон се крие в тях.

Вариант 1 - Коалиция ГЕРБ - Реформаторски блок - Патриотичен фронт (126 депутати)

Богът на изборите очевидно яко се дразни от реформаторите. Дори в мига, в който те постигнаха неочакван успех, техните депутати и тези на ГЕРБ просто не са достатъчни за самостоятелно управление, титулувано с нищонеозначаващото име "дясноцентристко". Така десните шамани показаха, че не владеят магията на заклинателството, защото всички изписани статии на тема колко добре ще управляват РБ и ГЕРБ заедно май подействаха на хората по-скоро като заплаха за убийство, отколкото като описание на прекрасен нов свят. А единствената формация сред другите в парламента, която евентуално ще стане част от десницата и би приела без много тръшкания, храчки, апоплектични припадъци и заклеймяващи статии на Иво Инджев, е Патриотичният фронт. Разбира се, такъв съюз засега звучи добре само на хартия, защото се видя, че на практика той е проблематичен като книга на Кант за мис "Плейбой". Изтърваното самопризнание на лидера на СДС Божидар Лукарски, че настояването на реформаторите Бойко Борисов да не бъде премиер е било предизборен трик за мобилизация на електората, мина като електрически ток през костовистката част от десницата и я накара да постави нови рекорди по писане на псувачески статуси във фейсбук. Именно по тази линия стана ясно, че Реформаторския блок съвсем не е стабилна формация, която гледа в една посока, а е дълбоко разделен съюз, който почва да изпада в параноя, че някаква част от него вече се е отдала душевно на ГЕРБ. Дори даваният за пример Радан Кънев взе мелодраматичен завой и обяви, че настояването за Борисов е било грешка, което издаде, че той се опитва да повлияе на своите фенове да преглътнат коалицията такава, каквато я искат ГЕРБ. Съвсем отделен проблем е как ще съжителстват реформаторите в една коалиция с кадрите на Патриотичния фронт, които сами по себе си са носители на толкова много екзотични идеи, че десните фанатици ще трябва да се заредят с рекордни количества лексотан, ако искат да изкарат и три месеца в такава коалиция. Очевидно е, че подобен съюз е възможен, но неговата слаба част е РБ.

Вариант 2 - Коалиция ГЕРБ - БСП (123 депутати)

Седмица преди изборите, пред "Ройтерс", Бойко Борисов даде изявление, което отбеляза рязка смяна на неговия курс. В него той обяви, че стиска палци на БСП, защото България не можела без силна лява партия. В думите му всички разчетоха знак, че след изборите е възможно да се направи една голяма коалиция по прословутия германски модел, където християндемократи и социалдемократи влязоха в управленски съюз. Този вариант в голяма степен бе свален от картоиграческата маса заради неочаквано слабия резултат на БСП. Голямата коалиция изисква поне две силни партии, а резултатите на левицата съвсем не говорят за някаква сила. Мнозинство, което ще се крепи на двама депутати и срещу което ще има яростна опозиция, няма особени шансове за дълго и полезно съществуване. Истината е, че идеята за такъв съюз звучи добре в Европа, но на родна почва на всички ни е ясно, че от тази връзка нищо няма да излезе. Да не говорим за това, че сега е момент, в който политическите разграничения трябва да се спазват свято, ако искаме самата идея за политика да оцелее. В противен случай ще се получи някакъв управленски бълвоч, който ще е като отвара за дълго и трайно повръщане. 39-те депутати на БСП не стигат за стабилност на коалицията, но могат да бъдат достатъчно ефикасни като опозиция, защото при избори, в които всички, освен един, се чувстват победители, е много важно някой да запази здрав разум.

Вариант 3 - ГЕРБ сами, правителство на малцинството (84 депутати)

Само ден след изборите от ГЕРБ лансираха идеята, че могат да направят правителство на малцинството. Потенциалните коалиционни партньори настръхнаха. Истината е, че това упражнение съвсем не е ново за партията на Бойко Борисов. През 2009 година ГЕРБ имаха само 117 депутати, но това не им попречи да прокарат свой еднопартиен кабинет. Вярно е, тогава доста партии - "Атака", РЗС, дори и оттеглилата се в по-добър свят Синя коалиция подкрепиха правителството. Резултът бе драматичен. Борисов не е човек, който може да съществува в ситуация, която не контролира. Само няколко месеца по-късно групите на РЗС и "Атака" почнаха да се роят и в 41-ото Народно събрание се появиха цяла сюрия независими депутати, които подкрепяха управлението със страстта на талибани. Вероятно по-малките групи знаят, че ако Борисов прибегне до такъв вариант и сега съдбата ще им е същата и заради това биха спрели подобно правителство, преди то да си разпери крилата и да овладее всички лостове и механизми на държавата. С други думи - вариантът е поетичен и звучи добре в очите на електората на Борисов, но трудно ще мине през цедката на осемпартиен парламент.

Вариант 4 - ГЕРБ - ББЦ - Патриотичен фронт - АБВ (129 депутати)

Все по-очевидната нервност на Борисов към Реформаторския блок може да отключи опит за съставяне на една по-широка коалиция, към която под една или друга форма да бъдат прикрепени ББЦ, АБВ и Патриотичния фронт. Изключваме "Атака" от това уравнение, защото е очевидно, че Волен Сидеров няма да се присъедини към каквато й да е коалиция, а ще защитава новия си крайнолевичарски имидж, който на практика му отвори вратите на парламента отново, за огромна тъга, покруса и ужас на протестърите с десни души и фройдистка нагласа. Коалиция от четири партии българската история на прехода все още не помни и вероятно има защо. Въпреки това, няма да е никак чудно, ако ГЕРБ замислят именно такъв вариант. Неочаквано сговорчивите изявления на Борисов и възраждането на една формулировка, която никой не бе чувал от 10 години насам - "правителство на споделената отговорност", намеква, че той ще търси широка парламентарна подкрепа и ще иска от всяка партия ангажимент под формата на министър в кабинета. Мнозина тръгнаха да тълкуват това като опит за подкуп, като някаква политическа примамка за партньори, но това е по-скоро оферта за подсигуряване на някаква стабилност, която може да се окаже доста илюзорна в ситуация, в която народа прилича на барутен погреб и само чака някоя искра да го запали отново. Защото тезата за умора от протестите е удивително манипулативна. Истината е, че българите са останали без всякакво друго оръжие, освен безкрайния социален протест, за да накарат политическата система поне от време на време да работи за тях.

Това са четири покерджийски варианта на коалиция, които могат да се случат в рамките на този парламент. На внимателния читател може би е направило впечатление, че от сметките отсъства името на слона в стаята, а именно ДПС. Няма вариант на правителство, което да не зависи от мълчаливата подкрепа на Движението. Интересното е друго - тези, които цяла година викаха "Кой" и твърдяха, че ще бъдат непримири борци с авторите на този модел, вече не само преглътнаха ДПС, но дори чертаят сладострастни модели на управление, където хората на Местан/Доган мълчаливо ще подкрепят и ще дават благословия. Което като минимум показва, че никаква битка с олигархията не е водена. Всичко е било отклоняваща вниманието маневра и вероятно гласоподавателите все пак са усетили цялата подлост на това протестно картоиграчество и заради това гласуваха така живописно. Те доведоха политиката до нейния краен абсурд и оставиха политическите елити да се оправят с условието на задачата. Проблемът е, че пак ДПС раздава картите. Май ще се окаже, че този модел е пред разпад, но винаги най-стабилният елемент в него ще бъде ДПС, и докато другите тънат в предположения, медийни скандали и фейсбук-войни, депесарите си ваканцуват тихо, кротко и сигурно вече чертаят планове за 44-ия парламент. Няма начин да не го правят.

Трябва да ви е екзактно ясно.