/Поглед.инфо/ На този свят има достатъчно страдание и без на някой да му се налага да слуша глобалните теории на Росен Плевнелиев. С редки моменти на половинчато просветление, анализите на държавния глава обикновено са като нещо извадено от изведено от "Листопад", подлютено с три-четири лъжички геполитическа Сандра Браун и всичко това захарасано с няколко капки правоверни атлантически клишета. Когато този мътен коктейл обаче се поднесе на широката публика, е много добре да се внимава за всички капки отрова в него, защото това е като питие, което ти поднася Лукреция Борджия, тоест въпросът не е дали, а когато точно ще опънеш петалата.

На някакъв бизнесфорум тези дни президентът Плевнелиев пак реши да се упражнява като анализатор. И сега искам да видите какво се нарича един политик да говори абсолютни неистини, да менти като гадателка в късно предаване по кабеларка и да твърди, че по този начин отстоява някакви принципи и ценности. Ето какво е споделил държавния глава: "Моментът е специален. Не трябва да допускаме, включително и на най-високо политическо ниво на връщане към реалполитиката от 19 век, защото именно тя доведе до Първата и Втората световна война, тя доведе до Холокоста, тя доведе до ГУЛАГ, тя доведе до Белене", мелодраматично е призовал Плевнелиев (една любипитна особеност - отворете линка и ще видите, че думата ГУЛАГ там присъства като Голак, което издава твърде нерадностно усещане за бъдещето на българската журналистика). Нека да припомня. Реалполитика се нарича политиката на силата, политиката, която залага на проявата на мускули, а не на някакви идеологически убеждения или нещо подобно. Всеки би трябвало да се плаши от завръщането на този призрак в терена на политиката на 21 век. И заради това Плевнелиев минава в кресчендо:

"Виждаме милиони хора днес в Европа, включително политически лидери, които разсъждават в категориите на Европа от 19 век, а именно агресивен национализъм, преначертаване на граници със сила, върховенство на интересите, а не на правото. Това е точно европейската реалполитика от 19 век. Виждаме и прогресивно мислещите, в това число слагам гражданското общество. Те вярват в Европа от 21 век, Европа на достойнството и на правата на човека, на върховенството на закона, не на силата. Затова ЕС и САЩ трябва да действат решително”.

Спираме дотук с розовата патетика на Плевнелиев, защото човешкото тяло има предели във възприемането на тъпотии. Разбира се, трябва да не си живял в България, за да не разбереш кого има предвид президента. Той размахва бойко пръст на Русия, описва я като нещо от миналото и като истински соцреалист веднага дава контраста - ЕС и САЩ. Нека да оставим ЕС извън уравнението. В геополитическите градушки на 21 век ЕС има своите симпатични моменти и заради това е трудно човек да му чете моментално конско. Нека обаче да се концентрираме върху другия носител на светлина, описан от нашия президент. Значи окупирането на една суверенна държава като Ирак през 2003 година не е израз на реалполитик, така ли? Нека да припомним, че нахлуването в Ирак стана въз основа на една лъжа и без никакви реални доказателства за съпричастност към атентатите от 11 септември. Интересно къде ли е бил Плевнелиев тогава? Дали сърцето му, пълно с ценности, е трепнало тревожно и се е спихнало като използвано противозачатъчно средство. Дали, когато ръсеше тъпотиите, се е опитал да се сети дали окупацията на Ирак не бе извършена с цената на абсолютното погазване на международното право.

Не пиша тези думи, за да оправдавам руската позиция. Дразни ме подлостта и абсолютната арогантност. Тук нямаме светла и тъмна страна, както се опитват да ни ги представят. Нямаме съюз на ценности, както се опитва да твърди нашия (пфуу) президент. Ако той бе истински анализатор, задължително щеше да посочи слабостите в своята позиция. Щеше поне да произнесе с неудобство тази част от речта си. Защото именно в нажежените пясъци на Ирак започна реалполитиката на 21 век, която ще става все по-брутална, защото действа от позицията на абсолютно грубата сила, която обаче иска да мине едва ли не за изтънчена поезия в подлите времена, в които живеем. И, когато избереш да бъдеш част от подлостта, тогава ти си си продал душата, каквото й да говориш.

Какъв президент на демократична държава може да е този, който не намери да каже дори една дума за жертвите от другата страна в Украйна. Нали, ако вярваш в Европа на достойнството и правата на човека, трябва да не можеш сън да намериш, когато виждаш как фашизмът броди по улиците на Луганск и Краматорск. И да попиташ - защо, ако руснаците са така безкрайно лоши, бежанците не отиват в Киев, ами бягат в Русия, а? Плевнелиев демонстрира, че той е част от обслужващия персонал на новата реалполитика на 21 век, писарят от стаята на прислугата, който трябва да се опитва да ентусиазира непросветените аборигени с клишетата на идеологическата си помия. Въпреки Плевнелиев обаче, аз вярвам в Европа на достойнството и човешките права. Тази Европа, която обаче няма да си затвори очите пред зверствата на едната страна, за да може да се самолюбува пред огледалото и да твърди, че реше прелестните си демократични коси.

ЕС и САЩ, каза нашият президент, трябвало да действат решително. Ако те наистина изхождаха от някаква политика на ценности, това сигурно щеше да е призив достоен за майка Тереза, но в случая имаме писък на нараненото световно статукво, което не иска да си признае, че бе уязвено с неговите собствени оръжия. Най-гадното е да паднеш, когато противникът ти играе като твое огледално отражение, защото това обезсмисля патетиката на захаросаните речи и бонбоните на смъртоносните клишета. Май заради това реших да се занимавам с тъпотиите, които произвежда обитателят на "Дондуков" 2. Упражненията му в българската политика са просто смешни. И заради това почти симпатични. Упражненията му в световната политика обаче са слугински. И заради това на човек му идва да повърне от тях.