/Поглед.инфо/ "Нищо не е затихнало. Просто по един или друг начин формата на протеста се сменя. Тя се сменя динамично, тя се сменя асиметрично. Не може и никой не бива да очаква, че протестът ще стои монолитно. Ние също имаме своите стратези, своята тактика за действие". Това емоционално самопризнание бе направено през декември 2013 година от писателят Ясен Атанасов, една от звездите на протестите на умните, красивите и богатите. Обърнете внимание - "динамично-асиметрична промяна". Който успее да проникне зад желязната пета на тази фраза - получава вечеря с Цецка Цачева на свещи. Едва от днешна гледна точка вече можем да схванем какво е имал предвид интелектуалният гений и развихреният певец за морал Атанасов. Миналата седмица стана ясно, че той е назначен за съветник на вицепремиерката Румяна Бъчварова и щял да й дава мъдри напътствия по въпросите за културата и образованието. 

Очевидно асиметричната промяна на протеста през цялото време се е състояла в това - най-кресливите и медийните да се докопат до държавна служба, за да са в състояние да досъсипят страната с отстояването на вътрешните си безумия и даването на документална и заповедна форма на своите собствени демони, които не ги оставят на мира.

Аферата "Атанасов" е особено показателна, защото именно през уреждането на най-видните протестъри със съветнически места става ясна несъмнената подлост на техните послания от виновното лято на 2013 година. Тогава всички днешни новоизпечени държавни чиновници се разхождаха с потни тениски по софийските павета и причакваха изтощени журналисти да им обясняват как техният протест е изцяло граждански, моралистично бляскав, етично оргазмичен и как "Не махаме Туй, за да дойде Онуй" (като Туй беше Делян Пеевски, а Онуй - Искра Фидосова). Именно в подобна лексикална патетика се къпеше и самият Атанасов, а днес вече е не само е съветник на Онуй, ами и не е изключен вариант скоро да се сдобие с членска карта на ГЕРБ, да тръгне с тениска на Бойко Борисов и да твърди, че това е последният писък в културата и единственото бъдеще за образованието. Ситуацията е още по-весела, защото новата дясна ръка на Бъчварова е кадър и на "Протестна мрежа", най-шумното и истерично параполитическо образувание, което с такава ефективност овладя апетитните местенца от втория сенчест ешалон на властта, че в един момент заприличаха на някаква ъпгрейдната версия на Камората, отколкото на обикновена сбирщина от кресливи грантаджии.

Малко преди това друг от тези редици, музикантът Виктор Стоянов, се добра до заветната мечта на живота си и стана заместник-министър на културата в служебния кабинет на Георги Близнашки. След като най-накрая тъмните договорки на четворната коалиция станаха явни и властта бе поета от новото правителство, Стоянов внезапно се оказа назначен за шеф на Софийската филхармония. Тук, разбира се, се проявява едно епохално противоречие. Повечето от хората, които гравитират към псевдогражданското общество в България, се обявяват гордо за десни, размахват томчета на Айн Ранд и обикновеното им състояние е да съскат я срещу комунисти, я срещу абстрактната държава. Но, след като контрареволюцията им победи, изведнъж повечето от тях се оказаха с такъв апетит към държавни заплати, че ако човек не познаваше техните политически биографии, щеше да си помисли, че началническите бюра се овладяват от някакви новопосветени болшевики.

А какво да кажем за правосъдния министър Христо Иванов, също кадър на летните протести. В интернет и досега могат да бъдат намерени негови гневни филипики срещу Бойко Борисов и яростно размахани пръсти. Сравнете думите му тогава с поведението му сега - един послушен кадър в кабинета на ГЕРБ. Прочетете и стенограмите от правителствените заседания, за да видите, че той съвсем рядко опонира и се е вписал като класически конформист в схемите на четворната коалиция.

Всъщност илюзията за морал се разтопи, още когато Калин Янакиев, който сега поизчезна от екраните на телевизията, но преди това почти ежедневно четеше черни и апокалиптични есета, прие да стане съветник лично на Близнашки. Странна политическа смес, или по-скоро буламач. Единият под път и над път твърдеше, че е модерно ляв, другията е агресивно десен, но изведнъж намериха територия на консенсус, когато трябваше да консумират материално победата. Нима някой очакваше подобен ход от самообявилия се за личен говорител на Бога, нещо като пиар на небесното и непорочното? Нима някой очакваше телевизионните лица на летните лудости до един да се окажат скрити агенти на статуквото и веднага да излязат от ролята си на революционери, щом получат изгодна оферта да се самопродадат.

Подобно кеширане на дисиденството е абсолютна отврат. То най-малкото издава някакви доста перфидни задкулисни размисли и мотивации и съвсем не е в полза на разсъждението за това как моралистите са ходели безкористно по софийските улици. Подобно алчно политическо чревоугодничество наистина е в състояние да преобърне цялата митология на умните и красивите. То е в състояние и да ни даде нов поглед към цялата политика на ГЕРБ. В случая с Бъчварова, например, тя обяви, че задачата на ГЕРБ била да намали администрацията и държавните разходи. Нещо, което много трудно се връзва с обграждането с цяла мрежа от съветници, които едва ли ще имат работа за повече от 15 минути на ден.

Институционализирането на най-кресливите протестъри, вкарването им във властта, която иначе уж не подкрепяха, и за която не бяха помагали, издава един голям проблем на политическия ни живот. В него няма грам принципност. Интелектуалната прослойка от протестите можеше да се съхрани много дълго политически, ако не бе проявила тази жажда за власт, защото можеше да поеме ролята на истински морален коректив. Вместо това те искаха да видят имената си върху чекове за заплати, без да си дадат сметка, че се превръщат в клоуните на кабинета. Протестър-съветник - това е все едно маймунка с розово елече и барабанче, която да се показва на народа с повод и без повод и да се размята като някакъв рекламен плакат за граждански характер на една подла и абсолютно безпринципна власт.

Замислих се дали някой е в състояние да си представи Солженицин на държавна служба? Или някой друг от легендарните дисиденти на 20-ти век? Дали някой е в състояние да ги види като ламтящи за постове ненаситни кариеристи? И тогава, разбира се, освен смешно, всичко става твърде тъжно, но за сметка на това кристално ясно.

Днес, когато вече сме наясно с крайния резултат от летните протести, трябва смело да обобщим, че те наистина не струваха нищо. Точно обратното - именно щедро поръсената гражданска пудра направи възможен този коалиционен Франкенщайн, побрал в едно лъжливи патриоти, психопатично десни, хайверено левите и разбира се монолитните като паве ГЕРБ. И днешната власт не се бои от протест в тази посока, защото тя е наясно, че е купила предварително съвестите и е изтръгнала всеки възможен зъб на предстоящо недоволство.

Обратното обаче - черните сенки на лютите и студени дни на гневната зима на 2013 година още се мержелеят в сънищата на новата власт. Защото, пак миналата седмица, енергийната министърка Теменужка Петкова свика в почивен ден министерството си, за да дава спешна пресконференция по темата за това, че "Енерго-Про" е пратило по две сметки на клиентите си. С действията си кабинетът много ясно демонстрира къде вижда истинската опасност. Не в купените съвести на интелигенцията на повикване, а в онзи свиреп клокочещ гняв, който всеки момент може да избие, въпреки че е затихнал като снайперист в гъста джунгла. Единственото, което не подлежи на корумпиране, е този гняв на хората, който се появи ненадейно и после цяла година творчески колективи от протестъри трябваше да правят своите шамански вуду-проклятия, за да заличат следите от него, но не успяха.

Властта може да си купи съветници-протестъри, но няма как да си купи целия народ, въпреки огромните заеми, които се кани да взима. И заради това й трябват псевдогражданите - нещо като щит, ако отново пламнат искрите и недоволните тръгнат да търсят кой е виновен. Те летните протестъри това не искат да разберат - сложили са ги като бушон, за да има кой да бъде махнат, когато нещата тръгнат в непозната посока. Това е съдбата на платените съвести.

Не знам дали комерсиализацията на естествения порив към справедливост е само български процес. Очевидно и в световен мащаб системата паразитира върху светлите чувства, само и само да произведе не промяна, а нова порция статукво. Нали точно това беше трагедията на Нео във втората (най-комплицираната) част на "Матрицата" - той стига до архитекта на цялата виртуална реалност, само за да разбере, че бунтарят е част от уравнението, предварително изчислен и разбран, и служи като начин за презареждане на всичко отново. При нас, разбира се, е по-различно. Не напразно България вероятно е единствената страна в света, родила "системни" бунтовници. Тоест - откачалки, които се борят не да се откачат от системата, а да я гримират със своите сълзливи прилагателни, патетики и пиар-похвати. И това поражда само поредната доза повтаряне на един и същи ужас. Наскоро във филма "Пазителят" (The Giver) видях, че се появи кадър от българските летни протести. Прословутият кадър на младата Деси Николова, която държи един полицай за раменете и едва ли не реве в лицето му. Зачудих се къде ли е сега Деси, с какво ли се занимава тази героиня на толкова много протестни снимки и защо още не са я направили, например, съветник на премиера по въпросите за младежта и отношението към полицията. После се сетих, че тя е твърде млада. Очевидно държавната й кариера просто предстои. 

Неизбежно е като протестър в сутрешен блок.