/Поглед.инфо/ На целия народ беше ясно, че правителство, заченато в лъжи, интриги и доста неприлични пози, включващи повече от един партньор, няма как да не роди скандали от самото начало на своето съществуване, но едва ли някой някога е подозирал, че точно доктор Петър Менгеле, пардон Петър Москов, ще е в основата на расистко изстъпление, което да промени изцяло начина, по който възприемаме Реформаторския блок. Москов винаги е бил политик с изявен вкус към театралниченето, телевизионен нарцис, обсебен от идеята да звучи като древнокитайски мъдрец, с екстремистко-демократичен привкус, зализан политически сноб с остра фиксация върху това умните, красиви и богати девойки да му пърхат с мигли и да го разнасят като знаме на реформаторството. Не напразно преди изборите именнно Менгеле, ох, извинете, Москов, бе пуснал някакъв клип в стил "Листопад", където се опитваше да избяга от политиката и да звучи като някакъв ранен Паулу Куелю, който обяснява простички истини по комерсиален начин. Още като видях този клип, ми стана ясно, че стоя срещу човек, който отдавна иска да стане министър и не би се спрял пред нищо, за да осъществи своята цел. Заради това при първия случай, когато видя възможност да натрупа личен рейтинг на новия си пост, Москов се впи като вампир в нея и тази ненаситна лакомия роди след себе си расистки скандал, последиците от който тепърва ще оттекват, защото като всяка иронична история и тази разкри доста повече истини отколкото беше предвидено. Точно поради тази история здравният министър, наричан шеговито преди Пешо Еболата, вече се сдоби с прякора Пешо Менгелето и не мисля, че оттук-нататък Москов ще може да се отърве от това народно презрение. Няма значение дали мнозинството те одобрява или не, гадните прякори ти се лепват като кармичен папарак и почват да те следят на всяка крачка.

Нека да припомним хронологията на скандала за тези, които вече са се оплели дотолкова във фейсбук-статуси, че не са в състояние да проследят интригата. Всичко започна с репликата на здравния министър "Бесен съм" на едно заседание на комисията по здравеопазване в парламента. Дотук нищо лошо - съвсем нормално е един шеф на МЗ да е ядосан от новината за това, че имаме пореден случай на посегателство на лекар, този път в ботевградското село Врачеш. Театралната интуиция на Москов и телевизионната му суета обаче този път го поведоха в доста лоша посока, защото само два дни по-късно той обяви, че повече няма да пуска линейки в ромските махали. Думите му предизвикаха лавина от реакции. По-голямата част от бурно одобрение, защото уви в българското общество на прехода има един лъжлив консенсус, че ромите по някакъв мистичен начин са виновни за всичките ни проблеми. Не закъсняха обаче и доста отрицателни мнения, стигнали своя апогей с официалната позиция на Българския хелзинкски комитет, в която се казваше, че идеите, които Менгеле, охх, пардон Москов развива, трябваше да са погребани още с тялото на Адолф Хитлер. Обвиненията във фашизъм възпалиха въображението на реформаторския нарцис и той саркастично попита – ако, когато искаш някой да си върши необезпокоявано работата е фашизъм, то ромите, които пребиват лекари, антифашисти ли са? Москов обаче не спря дотук - във фейсбук той написа репликата, която вече винаги ще бъде позорно свързвана с името му: "Ако някой е избрал да живее и да се държи като скот, получава и правото да бъде третиран като такъв. Всъщност дори дивите животни разбират, когато искаш да им помогнеш, и не нападат". Оставяме настрана абсолютната нелепица за дивите животни, която не само не е вярна, но и звучи изключително обидно, защото за първи път имаме политик, който поставя хора под дивите животни, което е все едно някой с ботуш да тъпче черепи.

Москов развива тезата, че бедността е въпрос на избор. Тоест - бедните са виновни за това, че живеят мизерно и следователно нямат право на никакви изисквания, права или каквато й да била помощ. Не се заблуждавайте - фраза като "ако някой е избрал да живее и да се държи като скот" много лесно може да се прехвърли като отношение към всеки един човек в България, особено ако получи статут на реална политика. 

Не напразно доктор Менгеле продължи да копае ров с лопатата като обяви, че социалното неравенство не поражда специални права. И именно тези две реплики са в основата на обвинението във фашизъм. Защото философията на Москов почива не само на етническа, а дори и на социална основа. Бедните, неравните не съществуват в този поглед и очевидно са просто някакъв непотребен биологически материал за гордата реформаторска държава. Този популизъм, когато е насочен срещу циганите, много се котира в България поради реалното неосъзнаване на хората, че подобна философия върви срещу идеята дори за елементарен хуманизъм. Едно разделено, бедно, ядосано и подхранвано с интриги общество много лесно може да бъде разпалено по пътя на най-баналното етническо противопоставяне, но това е все едно да жонглираш с много запалени топки в барутен погреб. С думите си Москов показа, че не осъзнава най-драматичния факт за България - това, че в нея е пълно с хора, които искат да получат потвърждение за собствените си черни видения от най-високото място, и че да си предводител на психопатите съвсем не е някаква печалба от тотото. Поставянето на цял един етнос под общ знаменател издава не само дефект в мисленето, но и драматична липса на демократични ценности. И в името на това, да трупаш популистки точки, да си позволиш подобно поведение е абсолютното дъно на политиката. Москов се държа като фашист. Това е истината. Не знам дали е фашист наистина (по-вероятно е да не е), но самият факт, че си позволи цялата лавина от дрънканици, които изсипа, говори, че няма никакви морални прегради и това само по себе се е изключително опасно за един министър на здравеопазването.

Но проблемът съвсем не е само в Менгеле, ох, пардон Москов. Човек започва да остава с усещането, че по-скоро ще намери девица в публичен дом, отколкото член на Реформаторския блок, който да признае, че Москов направи чудовищен гаф. Гафът става три пъти по-тежък и от това, че идва от представител на коалицията, която се бе самообявила за хапчето срещу популизъм, за стожер на "евроатлантическите ценности", ченге на върховния политически морал, инквизитор за всеки, който се опитва да заиграва встрани от статуквото. Изведнъж се видя озъбеното лице на реформаторите и то много заприлича на мутрата на комендант на концлагер. Удивително е - тези, които само преди една година правеха демонстрации срещу "Атака" и се кипреха със зачертани пречупени кръстове, сега извадиха кафявите ризи от гардероба си и започнаха да говорят като герои на филма на Лени Рифенщал "Триумф на волята", апотеозът на нацисткото кино. Нещо още по-удивително. Найо Тицин, човекът, който си слагаше маска на Волен Сидеров, за да подиграва националистическите му страсти и се превърна в комедианта на протестите, написа мерзка статия срещу "политическата коректност", в която не само оправдава Москов, ами дори отива една крачка по-напред от него в буйстващия фашизъм. Което, както се изрази някой в социалните мрежи, показва само едно - че, когато се вживееш много в образа на някой, неусетно започваш да му подражаваш по много екстремистки начин.

Сега да разбием още един мит. Да не приемаш изявленията на Москов, съвсем не означава, че си искаш докторите да бъдат бити и тормозени, както се опитват да съскат много различни хора. Менгеле просто сбърка кого трябва да заплашва. Ако не беше насочил изпепеляваща си телевизионна ярост към ромите, а ако беше казал, например, "няма да пращам линейка на нито един полицай, докато биячите не бъдат арестувани", днес Москов щеше да е национална икона и символ на истински властник, който знае къде е проблема. Но Реформаторския блок колективно се провали на първия истински изпит, който им поднесе политиката. Оказа се, че това е съюз, който е много по-зле от "Атака" и нацистките блясъци в зениците му лумнаха при първия възможен случай. Разбира се, точно това беше неизбежно да се случи. От години насам десницата пали свещи и размахва кандила пред паметта на откровени български изверги. Легионерът Дянко Марков беше депутат от СДС. Яростен антисемит, фашага в червата, наскоро либералната преса пусна една негова статия със заглавие "Устояхме, защото бяхме добри хора". Сега се вижда, че целият РБ е добър по точно този сатанински начин. То не бяха и парламентарни клетви на реформаторите, че са загрижени за лекарите, че Москов говори само истината...Изобщо падението наистина не знае граници. А в мига, в който здравният министър започна да използва думата "популация", вече трябваше да стане мига на откровението. Точно с подобна лексика се събужда призракът на старите нацисти и след нейната употреба никой няма право да се сърди, че го сравняват с Менгеле.

А нека сега да обясним на прост език докъде води този разтърсващ национал-популизъм. С подобен тип изявления Москов не само бетонира влиянието на ДПС над ромите, но и на практика потвърждава тяхното убеждение, че никой друг не иска да мисли за тях. Реформаторският блок започва да се срива напълно, не само заради лъжите, че няма да подкрепи кабинет на Бойко Борисов, но и заради това, че тръгна да конкурира Патриотичния фронт по истерия и дори ги победи с много на нула. В РБ има една активна либерална прослойка, която никога няма да прости това заиграване с кафявите идеи и на следващите избори, когато й да са те, не е ясно дали реформаторите ще могат да се борят за своя традиционен електорат или ще тръгнат да ловят в мрежите си избирателите на патриотите. Демократичното дискредитиране на РБ показва, че българската политика е изключително имитативна и не е излязла от периода на тийнейджърските пъпки. Едните се самонарекоха реформатори, но единствената реформа, която направиха, е да възкресят езика на омразата по най-гнусен начин и да почнат да палят свещи на Менгеле, ох, извинете на Москов, в неговия поход по пътя към ада, който вечно е постлан с добри намерения. Оттук-нататък май под думата "реформа" вече ще разбираме единствено и само "окончателно решение". Опасявам се обаче, че това окончателно решение ще е за целия български народ.

Питайте Москов, ох, пардон, Менгеле.