/Поглед.инфо/ Способността на Росен Плевнелиев да се превръща в ходеща метафора за интелектуалния упадък на политическия ни елит е направо изумителна. Плевнелиев е като ураган за бисери, мобилно фрийк-шоу, митоман на свободна практика, неспирен производител на политически клишета, факир на лакираната безсмислица. Присъствието на подобен човек по върховета на държавата е диагноза само по себе си, но това е съдбата на една страна в перманентен преход, оставена на подводните геополитически течения и навдигащия се ураган на новия световен безпорядък, който идва като древно проклятие.
Ето поредното умотворение на Плевнелиев. Преди да ви го пусна едно към едно, нека да направим една уговорка. Целият смисъл на съществуването на политическите елити сега е да се опитат да обяснят газовото поражение на България и да го представят като някаква нова победа. Това е непосилна задача, защото 25 години живот в подобни узаконени безсмислици са направили повечето българи (разбира се, единствено без най-съскащите фенове на Реформаторския блок, тоест зомби-десницата) резистентни към изсипвания буламач от клишета. И така - ето какво роди Росен П. тези дни: "Бъдещето и свободата не идват по тръби за газ и петрол. Свободата е в енергийната ефективност".
Ти да видиш значи. Петролът означавал робство. Човек се чуди защо янките са готови да пращат въоръжени до зъби дивизии във всяка точка на света, където има петрол, а това било порив за робство. Те толкова искат да страдат от това подтисничество, че само някой от местните народи да си позволи да иска свободни избори и демокрация, американците долитат като скакалци и го мироналагат докато не посинее.
А какво се оказа сега - тия изобщо не са имали представа, че петролът и газът са пътища към несвободата и към абсолютната липса на бъдеще. И ето ти, свят, завиждай! Колко е хубаво да си имаме президент-иноватор, който осъзнава, че дограмата е в основата на щастието. Санираш и си велик. Плащаш си на фирмите край президента и имаш бъдеще. Друсват ти зъбокъртеща сметка за зеления ток, но пък си горд, че не си в робия като останалите презрени народи, така изостанало втренчени в енергийните ресурси.
Работата ще те направи свободен, пишеше навремето над портата на Аушвиц. Над портата на българския ад ще пише: "Санирането те прави свободен". Защото именно в името на този елементарен трик, на този банален ад, Плевнелиев е готов да ни говори лъжи оттук до свършека на света, пък бил той в тропическо безвремие или ядрена зима.
Но казаното от обитателя на "Дондуков" 2 е показателно за това с какви залъгалки се опитват да подменят реалните проблеми на страната. Интересно, когато Европейският съюз развиваше проекта "Набуко", той за ново робство ли ни е готвил или за пълната липса на бъдеще?
Плевнелиев се опита да защити незащитимото с идеята, че бъдещето принадлежало на иновациите. Но за какви иновации можем да говорим, когато в тази страна не се задава абсолютно никакво развитие? Какво точно може да се развива, когато няма ресурси, когато платената и креслива агентура е готова да съсипе всеки проект, който може да съживи тази измъчена от лъжи и кражби територия? Иновацията е просто поредната дъвка, която подхвърлят, за да ни залъжат, че нещо се случва, а е очевидно, че нищо такова не е предвидено. Енергийната ефективност сама по себе си не е нещо лошо, но да я превърнеш в център на стратегическото си мислене, е необходимо да си бил като минимум ирландска пастирка в предишен живот.
Още нещо - след като свободата не идва по гадзопроводите, защо тогава кабинетът на четворната коалиция роди идеята да прави газов хъб? Нима любимият кабинет на президента не е в съзвучие с неговия възглед за хармония в политиката? Подмяната и жонглирането с евтини понятия е като раков тумор в мисленето на българското общество. Едва ли друг народ би позволил така лесно да му продават поредната доза захарен памук за идиоти.
А докато ние сме в лоното на розовите сънища, другите страни се развиват, бутат се с лакти в световното геополитическо състезание, търсят газ до дупка, и, ооо, чудо, никога не са казали, че енергийната ефективност по магичен начин ги отървава от задължението да се опитват да постигат националните си интереси.
Но за България такива като Плевнелиев предвиждат друга страна - вечният обслужващ персонал, нация от сервитьорки и пикола, икономика, която съществува само, за да дава евтина работна ръка. За какви иновации можем да говорим тук? Тук иновация е, ако пуснат обикновена шивачка да отиде до тоалетната без да й засичат по часовник колко време се бави.
Като гледам какви ни ги ръсят днес, май най-спешният национален интерес на България е да се отърве от фокусниците във властта, от посетителите на измислени митинги и от продавачите на дъвки, които са уредили своя живот и пет пари не дават за живота на другите.
Трябва да санираме живота си срещу такива!
