Дали някой изобщо разбра какво се случи?

Сцената стана толкова набързо и така ненадейно сякаш е част от филм правен от напушен режисьор, прекалил със слушането на Боб Марли.

Във вторник вечерта малко преди емисиите на всички новини икономическият министър Трайчо Трайков, на когото медиите изградиха красивият образ на „непослушното дете на кабинета”, с рязък тон и блеснал поглед обяви, че уволнява шефа на НЕК Красимир Първанов. Пред очите на смаяната публика Трайков разкри невероятна картина на енергийно предателство: нахалният чиновник, шефът на НЕК, назначен именно по времето на ГЕРБ, Красимир Първанов бил сложил подпис на своя глава под меморандум с руснаците, който задължавал България до два месеца да подпише окончателен договор с руската компания "Атомстройекспорт" договор за строежа на АЕЦ "Белене".

Очевидно тоталната аура на зубър от икономически университет, която Трайков пръска замъгли медиите, когато трябваше да пресътворяват новината. Всички безкритично започнаха да повтарят думите на министъра, старата десница се посъбуди от алкохолната си летаргия и започна пак да говори за натиска на "рубладжиите", въпреки, че нямаше как да не направи впечатления една голяма липса – любимият зрител на телевизионните новини и сутрешните блокове премиерът Бойко Борисов се покри и никой не успя да го хване за мнение в първите часове на скандала.

Само че още от самото начало се появи едно стратегически въпрос, който никой не зададе на Трайков. Собственик на 100 процента от капитала на НЕК е държавната мегакомпания "Български енергиен холдинг". В Съвета на директорите на БЕХ можем да открием бившата заместничка на Трайков Мая Христова, която е официалният шеф, настоящите зам.-министри Евгени Ангелов и Марий Косев, както и други кадри на министерството на Трайков. Именно Съветът на директорите на БЕХ е този, който взима решенията за стратегията за водене на преговори и Красимир Първанов няма как да се отклони дори и за миг от нея.

С други думи в драматичният пик на своето възмущение Трайков всъщност е беснеел срещу своите заместници, както и срещу редици други кадри на кабинета. Без да влагаме дори и грам конспиративно мислене, а само хладна логика е ясно, че Красимир Първанов едва ли е образът на платеното камикадзе, което излиза на международна сцена и с един подпис да си разпори корема пред широката публика. Тоест той няма как да е действал без най-високи указания за това какво точно да прави. И в този случай дори можем да го разглеждаме като жертва на невидимата студена война, която ясно си пролича, че тече в правителството. Защото съвсем очевидно стана, че министърът изобщо няма представа за стратегическите концепции на премиера и за това как точно този същия премиер преговаря по най-важните теми. Това е като да попаднеш в обсада и да схванеш, че своите са те пратили да се обесиш публично пред очите на всички. Всъщност именно подобна ситуация сигурно е някой големия генетичен кошмар на всеки гербаджия по земята, защото трябва да са идиоти, ако не са наясно, че Борисов би жертвал всеки в името на своето оцеляване.

Смущаващо е и друго. Изявлението на Трайков, че уволнява Първанов се оказа пълен балон. Първо, стана ясно, че министърът на икономиката не може собственоръчно да уволни шефът на НЕК, а това трябва да направи Съветът на директорите на БЕХ. И второ – 24 часа след пикът на драмата, пред журналисти, Бойко Борисов изсъска на министърът си на икономиката и каза, че Първанов изобщо не е уволнен.

Именно на този етап драмата става твърде мъглява като постмодерен роман и само по отделни сигнали, припламвания от стрелбата и от потокът на съзнанието на Бойко Борисов можем да се опитаме да възпроизведем какво точно е станало в драматичните дни.

Като енергиен герой образът на Борисов определено търпи високоволтово развитие. Първоначално АЕЦ "Белене" за широката душа на премиера беше само един гьол в който тройната коалиция е задушавала крадени милиарди. Днес вече трябва да сме убедени, че тези изявления не са били продукт на някаква осъзната или дълбока позиция, а просто порив на премиера да каже нещо готино пред медиите. Като политик Борисов има един основен проблем. Той произвежда разбираеми за българския контекст послания, които му осигуряват стабилен рейтинг, но зад граница неговите думи се приемат в съвсем различна ситуация. Там българският министър-председател сигурно е някаква върховна политекзотика, неумел кавър на Берлускони, клоун от Балканите, който говори неподготвен и си сменя позицията по седем пъти на ден.

АЕЦ "Белене" се оказа твърде висока топка за премиера, защото той може би се е досещал, че този проект всъщност е само върхът на айсберга на една тотална война, която се води у нас, но не си е давал сметка, че тази война ще започне да се води в неговото собствено правителство.

Нека най-напред с ясни думи да се опитам да обясня драмата около "Белене", както я разбирам аз. За целта обаче ще предупредя следното: нямам намерение да се съобразявам с пластмасовия език на клишетата и абсолютната тъпота на икономическите ала-бали, които ни продават. Също така смятам радикално да пренебрегна ековоплите, които десницата е преоткрила със страстта на вегетарианец открил супата от коприва и моркови.

Съвсем естествено е руснаците да имат интерес от строежа на АЕЦ "Белене". Това им осигурява търговски авторитет в Европа, добра възможност за печалби и още един лост за влияние върху ЕС. Дайте да се разберем - всяка силна държава иска да има влияние. Да смятаме, че има добри самаряни в световната политика, означава да вярваме, че героите от детските приказки съществуват наистина.

Срещу АЕЦ "Белене" е застанала цялата американска агентура у нас. Още едно бързо уточнение - под американска агентура не разбирам нещо демонично, разбирам единствено хората, които биха си строшили дори и краката само и само да докажат, че са верния към идеалите на американската демокрация и ценностите на свръхсвободния пазар. Американската политика тук в България обаче изобщо не се интересува от ценностния заряд на обществото. Техният интерес в нашата страна е един-единствен - да спрат всички руски проекти на всяка цена.

Руснаците ни извиват ръцете удивително коварно, но пък американците ни ритат в слабините по не по-малко гаден начин. Това е съдбата на малката държава - да бъде секскукла в световната геополитика. От прагматична гледна точка - руснаците са едни гърди напред, защото все пак предлагат нещо в замяна на налагането на влиянието им тук, докато американците с цялата депресия на нация в криза и на икономика в още по-голяма криза гледат да спечелят битката чрез многогласните си певци и морални заклеймители, без да си бръкнат в джоба и да дадат някой друг набързо напечатан долар.

Eкопаниката в Европа след трагедията с японската централа "Фукушима" даде нова аргументация на десницата у нас да се бори срещу АЕЦ "Белене", но аргументите не минават поради една проста причина: всички са наясно, че ако американците строяха централата - лично Иван Костов щеше да дава интервюто колко безопасен и този проект и как е изцяло в съзвучие с политическите стремления на българската душа.

Точно този епохален сблъсък се е разиграл в кабинета на Борисов, но просто ролите са се паднали на неочакваните хора. Изплуването на Трайчо Трайков като основен глас срещу АЕЦ "Белене" се оказа лека изненада, особено на признанията на премиера, че Симеон Дянков е бил пратен лично да участва в преговорите с руснаците. Трайков през времето на своето министерстване трябваше да изтърпи доста неща. Например величествената идея на Борисов АЕЦ "Белене" да бъде изцяло руски проект, което хвърли в ужас абсолютно всеки експерт по земята. После икономическият министър трябваше да вижда как при всяка следващо интервю позицията на министър-председателя се променя отново и отново. В крайна сметка обаче руснаците успяха да наложат някакъв ред в преговорите за "Белене" за ужас на цялата десница и за радост на фармацевта за антидепресанти на американския посланик Джеймс Уорлик.

Оказа се, че Борисов ръководи кабинета точно като мафиотски дон - подклаждайки войни между отделните министри, давайки само по част от информацията на всеки от тях, за да бъде той нещо като върховен контрольор на задкулисните игрички. Това не е политика, това е интригантство, което си е въобразило, че може да бъде политика.

Заради това всеки от министрите на Борисов в даден момент си мисли, че премиерът на негова страна. И сигурно това е причината за нервните уволнения на Трайков, за истеричните телевизионни пристъпи на Николай Младенов. Те се оказаха пленници на своята собствена партия, на своя собствен премиер и на своите собствени лъжи. Защото, както всички са убедени, точно Николай Младенов не е човекът, който може да дава морални квалификации като боклук на някой, така и Трайчо Трайков, независимо от зубърски си вид, също не е ангел. Те са приели играта на подлост в кабинета на ГЕРБ и следователно са дори по-лоши фигури от Бойко Борисов. След като си се оставил да те командва един пожарникар, значи си по-долен от него.

След новата ядрена война в кабинета на Борисов стана ясно, че нищо не е ясно. Всичко беше като блясване на следите от безшумната битка. Видяхме обаче, за да видим едно горчиво осъзнаване. Правителството, тук опасенията на десница и левица съвпадат, изобщо не знае какъв е българският интерес и действа като слепец опипом в мрака. АЕЦ "Белене" е добър проект и е хубаво да го има, но не всяка цена.

А очевидно е, че Борисов смело се е запътил натам изцяло да го подари на руснаците, само защото няма никакъв международен авторитет и знание за това как се преговаря. Дясната аргументация за това как руснаците си разиграват коня по нашите земи би била нелепа, ако срещу себе си имаха кабинет, който поне за няколко мига отстоява национален интерес. Срещу себе си обаче руснаците имат митоман и мегаломаниак, а те са гениални в манипулацията на такива фигури. Колко хитро подхлъзнаха кабинета в тази битка. Някои казват, че руснаците действали неморално. Изобщо не е така. Американците действат по същия начин.

Ако трябва да мразите някой в тази битка - това е именно правителството и лично премиера. Защото мафията не може да отстоява други интереси, освен на собствените си портфейли. Кабинетът сам се вкара в ядрената война. А още от старите фантастични романи знаем, че всеки изход от такава война е тъжен, нелеп и ужасяващ.

Да казвам ли "честито"!