/Поглед.инфо/ Провалът на традиционните партии в Гърция и новият възход на "Сириза" там като лакмус показа колко много от нещата, които си мислим, че знаем за западния свят, съвсем не са толкова парфюмирани, розови и ценни, колкото ни ги представят. От няколко седмици насам любимото занимание на западната журналистика, например, е да изхвърля на боклука всички принципи за доброто репортерство и да всява апокалиптични очаквания в цяла Европа, ако Алексис Ципрас вземе, че стане премиер на Гърция. Знайни и незнайни анализатори като праисторически чудовища почнаха да се упражняват и да рисуват катастрофични сценарии. "Сириза" щяла да изведе Гърция от еврозоната, крайната левицата щяла да създаде абсолютен хаос в Атина, мрачно бъдеще чакало обикновените гърци. Нещо повече - управляващите десничари от "Нова демокрация" се впиха като вампир в западните измислици и започнаха да подгряват допълнителното напрежението. Представителите на тази партия почнаха да дават дълги интервюта на толкова безпристрастните западни журналисти, в които повтаряха като роботи опорните точки, спуснати им ясно откъде.
Интересно как са получава така? Нали демокрацията беше върховна ценност, а думата на суверена непоколебим закон? Суверенът в Гърция очевидно се нагледа на политически и икономически експерименти, на лакейски елити и чака някаква радикална промяна за собствения си живот. Гърция е общество, което вече е изтощено от това да бъде жертвен агнец на ЕС и точно заради това масово хората там поставят под въпрос политическото статукво в ЕС. И какво се оказа - в такава ситуация изведнъж всички захвърлиха европейските ценности, сметоха обективността и толерантността под килима и представителите на ЕК се превърнаха във фабрика за дезинформация и откровено политическо интригантство.
Самите представители на "Сириза" многократно опровергаваха част от лъжите по техен адрес, но кой да ги чуе в тази какафония от злост, ярост и измами. Интересно обаче - колкото повече европейският елит на статуквото говори срещу "Сириза", толкова повече вдигат рейтинга на Ципрас и на неговите хора. Защото "Сириза" съвсем не е някаква буйстваща радикална левица - това е просто един драматичен опит левицата да бъде върната към нейните истински социални корени. Това е триумф на истинската над хайверената левица, завръщането на онези социални идеи, които доведоха до просперитета на Европа, завръщането на политиците, които говорят с гласа на хората, а не с истеричните писъци на банките.
С какво "Сириза" представлява такава заплаха за ЕС? Много е просто. В целия Европейски съюз социалното недоволство започва да клокочи като лава, която всеки момент ще изскочи от кратера на вулкан. Единият отговор на това недоволство е тъп и посредствен - националистическият отговор, защото той е само маскиране на проблемите, опит за отклоняване на истинската промяна. Другият отговор е радикална промяна на статуквото, яростно опълчване на международните капитали, край на идеята, че ЕС е само съюз на банки, а не съюз на хора. "Сириза" е симптом за това, което чака много други общества в ЕС, защото от 2008 година тече една огромна подмяна, която обаче само замаскира проблема, а не го решава. Вече никой не говори за причините за огромната криза, която и днес изсмуква силите на стария континент. Всички идеи за спирането на ужасяващия инструментариум на дивашкия капитализъм бяха избутани встрани. Опитът неолибералното статукво да остане непроменено доведе до днешната кризисна ситуация в ЕС. А това, плюс разклащането на еднополюсния свят, доведе наистина до вакуум в ЕС, защото той няма как да кара по старите правила. А старите правила го тикат единствено към това той да стане придадатък на американските пазари и завинаги да изгуби собствената си историческа роля.
"Сириза" е не само надежда за гърците, но и страх на европейските елити, че всички скоро ще разберат техните шашми и ще поискат социална справедливост. Заради това очаквам в гръцките избори сериозна намеса на европейски мозъчни тръстове. Много банкери, богаташи и други любимци на статуквото ще направят и невъзможното да спрат хода на промяната в ЕС. И това е причината върху "Сириза" да се изсипва цялата отрова на виновното минало.
Най-отвратителното е, че българските медии също се опитват да подражават на западните в тази реторика срещу Ципрас, без да осъзнават, че това е бумеранг, който рано или късно ще стигне до България. Вярно е, тук на власт се появи четворна коалиция без грам социална чувствителност, до управленските висоти се добраха хора, които са в състояние да обясняват с години, че България живее най-добре в сравнение с когато й да е в нейната история, но точно този наратив на лъжата е вечния мотор за политически колизии. И заради това моделът "Сириза" много често се гледа с надежда от обикновените българи, защото това е вечната надежда на унизения, че дори и малките народи могат да имат собствена историческа роля в този полудял свят. И лъжата рано или късно трябва да спре. Това е надеждата за новата 2015 година. Гневните обикновени хора ще имат своя шанс да променят спареното статукво на този свят. Вероятно заради това елитите представят "Сириза" като чудовище.
За тях е чудовищно да се разделят с милиончетата си.
