/Поглед.инфо/ Само за последните 5 месеца 5500 ученици са напуснали България. Очевидно - със семействата си. Тази новина породи за мен два важни въпроса. Първо, как така печелим световни олимпиади по математика, а 50 на сто от оценките в гимназията по математика са двойки? Второ. Кеворк Кеворкян каза нещо много интересно. Едно умно дете в Деня на книгата спечелило нещо и му предложили да си избере някоя книга. То си избрало книга за бойни изкуства. Това ми направи много силно впечатление. Имаме едно предварително култивиране на повърхностни показатели за стойностен живот, за храброст, за благородство, за добродетели и прочие. Но забравихме ли, че допреди няколко години приемахме изселването почти като патриотизъм - децата да отидат да живеят в чужбина, защото там ще получават доста повече и това има повече смисъл, отколкото да се грижиш за майка си тук. Ако приемем понятието майка за България и това, че тя днес е в беда, то е същото - ти заминаваш и не правиш нищо да оздравее. Тревогата от демографското опустошаване на България не е от вчера. Може и да има щастливи богати емигранти, но когато си в Рим, правиш като римляните. Трябва да се дебългаризираш, за да успееш. Доста условни са приказките да се грижим за българите в чужбина, понеже те, ако толкова много са обичали Отечеството си, можеше да останат тук. Така го виждам аз.
Факт е, че всичките ни деца, които печелят международни олимпиади, веднага след гимназията заминават в чужбина. Това поставя въпроса имаме ли национална стратегия, национална доктрина. За да имаш национална концепция, трябва да имаш предварително среда, в която тя да бъде осъществена. Може да има стратегия София да бъде постлана с килими, но от това нищо няма да излезе. Защото тук няма среда за развитие. Още като кацнеш на летището в София, идвайки от една държава като Дубай например, която е общо взето на 50 години, виждаш една опърпаност и тя отблъсква тези, които смятат, че заслужават по-добра житейска и професионална съдба. За това сме виновни всички, не само тези дечица, които заминават. Те най-малко могат да бъдат упреквани. Тревогата си остава, но никога не можеш да се разсърдиш на някого, който следва римската максима "Отечеството е там, където е добре".
Затова в много села на България са останали по 10-ина възрастни хора и цели райони се обезлюдяват. Не съм привърженик на конспирациите, но може би това е целта - България да се обезлюди толкова, че народи с по-малки териториални ресурси и плодородна земя да заемат мястото на тези, които не могат или не заслужават да я обитават. Имаше дори период, в който в нашите села се заселваха англичани и други възрастни хора от Западна Европа. Сега те взеха да си заминават, защото като започнат да ги крадат, като им завиждат, че имат двор и джип, пак се стига до общия климат, който не може да не се отрази върху самочувствието и на чужденците тук. Те не са оазис сред пустинята. Този обществен климат засяга и здравеопазване, и образование, и култура, и спорта дори. Виждаме колко лекари специалисти вече липсват у нас, защото са се поддали на една разбираема комерсиална психология, която се насажда и отвътре, и отвън - че не е важно къде живееш, а колко получаваш и как. Най-благородната и хуманна професия е комерсиализирана, болниците са търговски дружества и това бе направено съзнателно - със закони. И с учителите е същото. Кой завършил в Лондон или Виена ще дойде да стане учител в някое малко градче на България или дори в София? И с пилотите е същото.
Имало е масово заминаване на българи в чужбина - през Възраждането. Завършвали са образование в чужбина и веднага са се връщали тук, ставали са учители във Враца, адвокати в Търново и пр. Не са се юрнали веднага да стават министри, депутати и началници. И непременно да вдигнат вила на брега на Средиземно море. В това е разликата. Сегашната интелигенция, дори тази, която се връща, е почти дебългаризирана. А по онези времена колкото повече време са стояли в чужбина, толкова по-големи българи са ставали. Защото общата атмосфера е била такава, имало е един ентусиазиран почти фанатизъм, че нас, българите, толкова ни пренебрегваха и ни се подиграваха, но ние ще се докажем като държава! И така е било поне до 1912 г.
Всичко това, което става днес, се нарича провал на държавната политика, която не може да запази онези хора, които правят облика на едно общество. Тук може да цитираме позабравения културолог Кенет Кларк, който казва: "Ценя онова общество, което ражда таланти, но и което позволява те да се проявят".
Дума
