Ето – случи се. Тресна ни земетресение. Вярно, не много силно, но достатъчно да ме накара да разбера, че няма да се оправим при по-сериозна опасност.
Държавата каза, че ще помогне и ще отпусне на всеки пострадал помощ от 325 лв., но ако си направи актуално състояние на напуканата къща. Дреболия като сума и, разбира се, неточна. При изготвянето на актуално състояние, а това става много мудно като действие, ти взимат 30 лв. Това означава, че всъщност сумата е 295 лв. Най-вероятно има още условности за намаляването на парите и връщането им при първоначалния собственик.
А всичко вървеше толкова добре. Плевнелиев се срещна с Бил Гейтс(един известен и богат американски филантроп) и си поприказва с него за продължаването на програмата за виртуални библиотеки. Супер – при по-голямо природно бедствие цялото ни културно наследство ще оцелее. Поговори си и с млади българи, работещи в Гугъл и не знам къде още, като им зададе въпрос – дали няма да се върнат в България. А върни се ти при положение, че имаш хубава заплата и гарантирано бъдеще в САЩ(държава, която диктува кризите по света).
И на фона на всичко това – мрачни прогнози за тежко бъдеще и предстоящи земетресения, се състоя една среща в Кемп Дейвид (това е в Америка), за да се определи кой ще ни управлява – „осемте”, „двайсете” или 7. Това, последното число го добавям аз.
Само с един бегъл поглед по пресата се вижда, че ни предстои нещо тежко, макар че никой не е сигурен дали това може да се предсказва, но въпреки това се чувства.
България е една от най-опасните земетръсни зони. Алпийско Средиземноморският-Трансазиатски сеизмичен пояс минава през нашата страна, според в. „Всеки ден“.
И разбирам още, че това е едната от двете главни зони на Земята, към които са привързани земетръсните огнища. Земетресения със сила 7 по скалата на Рихтер са повече от очаквани в България. Най-мощните трусове на територията на нашата страна са свързани именно с тази степен, припомня вестникът.
На фона на тези предсказания и какво, наистина, ще бъде един мрачен свят в утопичното ни бъдеще лидерите на „Голямото осем” от миналото отлетяха за САЩ.
Там те си говориха за кървавия режим на Башар ал-Асад в Сирия. Взеха отношение по въпроса за Иран и Северна Корея и техните заплахи за целия демократичен свят, включително и гостоприемната и приятелски настроена Америка. Стана дума и за „Арабската пролет“, и сигурността на Афганистан. Поприказваха за тероризма и глобалното затопляне, за сигурността на храните по света, особено в Африка, за правата върху „интелектуалната” собственост в САЩ. И кое по-точно е интелектуално в тази собственост. Дори бяха обсъдени някои специални кризи в Европа и просперираща Германия. Като цяло, лидерите на така наречените световни сили поприказваха за това, за което се писа в пресата над сто пъти.
„Един Г8, който няма да запомним с нищо” пише във в. Монитор, препечатано от CDW.
И след срещата на Г-8 в Кемп Дейвид светът си остава същият. Лидерите на най-развитите страни успяха само да регистрират проблемите, но не и да формулират техните решения, твърди в коментара си Бернд Рийгерт.
Това е може би най-безпроблемната среща, на която едва са се здържали да не се прозяват. Това според Дмитрий Медведев.
Една архаична среща на представители на осем страни, които считат себе си за напреднали и развити, и която вече е време да се запише в учебниците по история заедно с нейните представители: САЩ, Великобритания, Франция, Германия, Япония, Канада, Италия, Русия (като последната е по-скоро изключение, отколкото правило).
Е, да речем, Германия и САЩ са на място. Къде е Китай? Индия? Бразилия? И какво – Италия, Гърция, която е на път да бъде кандидат за изключване от ЕС? Или страната, в която гражданите атакуват данъчната компания «Equitalia» и им отправят смъртни заплахи, смятайки ги за виновни за редица фалити и самоубийства в страната.
Обама, макар и да се е срещнал на една пейка с Медведев и дума не е обелил за системата за противоракетна отбрана. Може би тази тема не е за Медведев, а за Путин. Това сигурно ще стане на срещата на следващия геополитически номер – 20. И тогава – Обама ще намери една минута или две, за да разговаря с руския президент. Само припомням, че носителят на Нобелова награда за мир ще отдели няколко минути за ракетата, която се подготвя за Иран и Северна Корея …
На срещата на осмицата Дмитрий Медведев разговаря с германския канцлер Ангела Меркел и италианският премиер Марио Монти. Поприказваха си, разбира се, по някои общи теми на ЕС. Медведев е учтив човек и естествено не е говорил с италианския си колега за неговите съграждани, които предпочитат да се самоубият, вместо да плащат данъци. Разказал му е, че в Русия е нисък данъка върху личните доходи и, че е с фиксирана стафка. По-голямо внимание е било отделено на ситуацията в еврозоната: Гърция и Испания. Мъдър политически ход – с италианците се говори за Испания, а с германците – за Гърция.
Предполага се, че срещата на Г8 е просто по навик. Документите, приети на нея, не играят никаква роля за международната общност. В допълнение, проблемите на Италия или Гърция могат да бъдат обсъждани на равнище ЕС. Проблемите с международния тероризъм – на равнище на НАТО (за това е срещата в Чикаго). Сирийските проблеми са за Съвета за сигурност на ООН… Каква, в случая, бе ролята на „осмицата” в световната политика, не стана ясно.
Г8 не е нищо повече от един аристократичен клуб, институция, която включва както членска карта, така и някакви умения по голф. И в програмата й присъства обяд с приятели, кафе с ликьор, пушене на пура, разговор на общи теми и игра на карти. Няма повече.
Решенията, взети в такъв клуб, не могат да бъдат политически значителни. Те дори не могат да бъдат нови и оригинални.
Какво, например, специално, Барак Обама заяви по иранския ядрен въпрос? Нищо. Ето неговите думи: „Ние сме твърдо ангажирани за продължаване на използването на този подход, който включва прилагане на санкции и натиск, съчетан с дипломатически дискусии. Нашата надежда е, че можем да разрешим този въпрос по мирен начин, при зачитане на суверенитета на Иран и неговите права в международната общност…“
И в Сирия? Е, нищо особено – шокиращо или неочаквано – „мирно уреждане“. ООН отдавна е там, за всяко „уреждане“, макар и не контролирано „, а „Ал Кайда“ не се вслуша в тях.
Гърция е друг въпрос. На срещата на върха започна да се предлага на тази страна, без правителството и парламента, по-приятелски, Плана „Маршал“(която, не забравяйте, беше въведен след Втората световна война). Дори Дмитрий Медведев впечатли с изказването си: „Ние говорим за много големи суми. Суми, които дори и за мен бяха невероятни. Те са повече, в сравнение със сумите, които някога са били изразходвани за „Плана Маршал“, но във всеки случай, това може да стане, ако съществува политическа воля и подходяща помощ от страните в ЕС, еврозоната и другите страни. Ние вярваме, че по този повод, ние имаме обща основа. “
Да, темата за „еврокризиса”, на която страните посветиха вторият ден от срещата на върха, беше интересна. Е, разбира се! Всички ние обичаме бедствия, земетресения и колапс на икономиката. Духът обаче е далеч. Медиите само пишат за оттеглянето на Гърция от еврозоната, следвана от Испания и Италия. След което ЕС се разпада. И всред тези отломки гордо ще стои Германия. Вероятно водена от Ангела Меркел.
Между другото Ангела Меркел не присъства просто така на Г8. Тя не беше там, за да си хапне. Германският канцлер е човекът, който дойде на срещата на върха, за да представи на света германската позиция. По-точно, желанията на немския електорат.
Майкъл Бирнбаум във „Washington Post“ разказва, че твърдата опозиция на Меркел към останалите седем страни, които не са направили нищо, че е разумно да се предостави помощ от страна на ЕС. Но те дори поискаха от германския канцлер отстъпление от подхода си към икономическите проблеми в Европа. Как би могла да се откаже? В крайна сметка, не би било в интерес на немския електорат.
Политическият и икономически „аскетизъм“ на Меркел, по средата на общ разговор за кризата, в Кемп Дейвид остана в самота. „Но тя – пише с ентусиазъм Бирнбаум – е останала вярна на общественото настроение в Германия, където безработицата е на най-ниското си ниво от десетилетия насам, и където, въпреки трудната си политика, остава популярна сред електората, който вярва, че кризата е причинена от прекомерен дълг – Европейският!“
Но Меркел ходи по „въже“, балансирайки между немски и международни приоритети. Тя направи някои отстъпки на международните лидери, но в същото време „се противопоставя на грандиозни предложения“, насочени към поддържане на кризата в страните от еврозоната.
Европа е в криза, но Меркел изглежда ще направи всичко възможно тя да не удари Германия.
Този форум на „осемте“, може би, ще отиде в историята е единодушното мнение на всички членове, с изключение на Ангела Меркел. Но факт е, че Г8 се присъедини към глобалната инициатива за намаляване на вредните емисии, виновни за изменението на климата. Но ако вярвате на това, в което вярва ООН, че постепенното намаляване на емисиите на сажди и метан в атмосферата до 2030 г. може да ви спаси от преждевременните смъртни случаи на 2,5 милиона души, то вие дълбоко сте в грешка.
Водещите световни сили доброволно ще модернизират дизеловите двигатели, за да се подобри качеството на горивото и да се откажем от архаичните печки.
Лично аз обаче, не съм съгласен. Газта не е евтино удоволствие, което означава, че отопляването през зимата ще изисква субсидии. И то по десетобалната система на един двор в страната? … Тук „Плана Маршал“ ще изглежда като ученик с джобни пари.
Ако се откажем от тухлената печка, уважаеми господа от Кемп Дейвид, то през 2030 г. по света ще изчезнат не 2,5 милиона души, а 25. Не, от емисията на сажди, а от студа. И според мен пак се мисли в грешна посока така, както ще ни прецакат при земетресение 7 по Рихтер.
