/Поглед.инфо/ Страшно много шум се вдигна покрай победата на „Сириза” в Гърция. Коментарите у нас, както ни приляга на национания характер, преминават в двете крайности – от абсолютно овчо въодушевление до истерична омраза и страх.
Официалната безработица в Гърция е 25,8%. До нахлуването на световната криза, която тръгна от Америка през 2008 г., безработицата в Гърция беше 7%. В сравнение с тогавашния максимум, днес промишленото производство на Гърция се е съкратило с 30% на годишна база. Това е огромен процент на намаляване. Външният дълг на Гърция е 412 милиарда евро, което е около 180% от БВП на страната. Гърция е в пълен икономически колапс. Съвсем нормално е при тази ситуация хората да пожелаят драстична политическа промяна. Големият въпрос е дали „Сириза” ще се окаже класически популизъм, без реални заплахи за никого и нищо, т.е. гърците ще потрошат нерви и надежди, след което обединеното политическо шоу ще продължи. Или „Сириза” ще предприеме истински, не радикални, но малки и смели крачки в посока към националните интереси на страната.
Най-вероятно е „Сириза” да опита да направи нещо решително, но бързо ще се сблъска: първо с натиска на ЕС и САЩ да не мърда от орбитата; и второ, с възможностите за финансово прелъстяване (или казано по-друг начин, самокорумпиране). Пояснявам. Всеки политик идва на власт с решителност, която парите много бързо притъпяват. Така че „Сириза” би могла да бъде опитомена и да не създава особени проблеми на тези, които източват днешното статукво на Европа и света.
В интерес на истината „Сириза” не би могла да промени в момента по никакъв начин политиката на ЕС спрямо „лошата” Русия или пък спрямо диктата на САЩ. Ако би могла, то черните полковници отново ще се завърнат. Появата на „Сириза” обаче е симптом за нещо много важно. За кристализацията на провала в Европа! Този провал става вече много видим, много, бих казала дори, арогантно натрапчив. Този провал просмуква думите на Шулц, че Ципрас не може да си позволява да се отклонява от общия курс на Европа по отношение на санкциите към Русия.
Европа е силно увредена. Тя затъва с толкова голяма скорост, че скоро ще се окаже в икономически хаос и на прага на война, която не е нейна. Европа е безпомощен инструмент на чужди интереси, транспонирани чрез хронична агентура във висшата политическа власт на страните от ЕС, в общото паразитно ръководство на Съюза, по високите етажи на системните партии и пр. Европа е на път за трети път през последния век и четвърт от историята си да повтори една и съща грешка. Това се случва, въпреки интересите на европейците, чрез ефекта на инфилтрираната агентура за влияние. Когато забоденият чужд елемент по върховете на партийната власт се държи шизоидно, едно говори на сбирки с електората по махалите, а друго върши в публичната политика. Агентурата за влияние, особено партийната, е удобна, безкръвна, дипломатична и силно ефективна форма за управление на огромни маси от хора. Хората се въвеждат в заблуждение, че политическите им ръководители изразяват техните интереси, а всъщност техните ръководители-агенти играят игра, отдалечена от избирателите и под сценария на наднационални фактори.
През последните петдесетина години Европа отгледа послушни и покорни политици с неясни форми, които са много лесно управляеми отвън. „България ще бъде там, където е нужно на НАТО” – заяви генералният секретар на НАТО и призова България да увеличи разходите за отбрана, да поразвие военно-морските си сили, да създаде база, команден-център на Шабла, че да бъде верен преден фланг на натовските сили срещу заплахите от Русия. А какво българския народ мисли за планираните военни авантюри на НАТО няма никакво значение. Важно е невежеството да е добре управляемо.
Военният ни министър има намерение да предаде 33 хиляди архивни единици от военното разузнаване на България, заблудително наречено служба „Военна информация” (за да не бие на очи), на Комисията по досиетата. Няколко депутата протестираха в парламента, че това е държавна измяна, но общата неграмотност на нацията не позволява да се окаже истинска съпротива на действията на една върхушка, която обслужва чужди интереси. И дори няма никакво значение какво има в тези архиви, само безграничното падение на една държава може да я принуди да загуби всякакво достойнство и да отвори секретните си документи.
Някой би ли обяснил каква е ползата, защото за щетите сме абсолютно сигурни?
Нали разбирате, че подобно отваряне на агентурни документи слага абсолютен край на всякакво българско разузнаване. Никой никога не би станал агент да държава, която не е състоятелна и периодично осветява своята агентура. Само ще подчертая, че когато ГДР престана да съществува като държава, базите данни се усвоиха от Федерална Република Германия. Разсекретиха се камуфлажно някои неща, свързани с дейностите на Щази. Но забележете, драги слушатели да „Деконструкция”! Искам да подчертая, че ГДР е държава, която вече не съществува. Разликата между ГДР и България е, че България съществува. Няма държава по света, която да съществува, и да отвори секретните архиви на своето военно разузнаване. Независимо какви правителства се сменят. И колко марионетна е властта.
Нека премиерът Борисов добре обмисли какво ще направи, като човек, който все пак има известна култура по отношение на служби, агентура, сигурност и пр. Става дума за структура на над 130 години. Няма разузнаване в света, което да осветява по толкова неграмотен начин своите служители. И каквото и да ви говорят агентите на провала, помнете едно: няма разузнаване в света, което да прави това, което нашето правителство днес иска да направи. Всъщност, излъгах ви. Единственият прецедент е пак българския. През 1946 г. българското правителство, под натиска на тогавашния СССР, с цел подготовка на едни „бъдещи балкански щати” (по договореност на предателя Георги Димитров с Тито), предава (или казано меко осветява, лустрира така да се каже) българските агенти във Вардарска Македония. 50 човека, агенти на Царска България, са екзекутирани по бързата процедура. Днес отново ние самите ще бъдем прецедент на собствения си прецедент. Тогава под натиска на СССР, днес под натиска на други.
Кристализация на пълния провал!
