/Поглед.инфо/ "Бившият премиер е като бензиноколонка насред пожар. Ако конструкторите искат да запазят ПП в някакъв работен обем, трябва да отстранят Петков от изяви в медиите"
"Притискането на Борисов до стената и опитите да бъде сложен под пълен контрол биха довършили остатъците от някакъв суверенитет на България"
-
Коментар на Калина Андролова за предаването ''Политически НЕкоректно''
На ПП ще им бъде трудно на тези избори, тъй като служебният кабинет на Радев този път няма да подкрепи предизборната им драматургия, включително и тази с машинките. Също така част от бизнеса, който изпищя от аматьорските действия на ПП, ще вложи ресурс срещу Кирил и Асен. Всъщност Кирил и Асен са най-ефективната реабилитация на ГЕРБ, те съживиха партията на Борисов, която преживяваше някаква умора от продължителната употреба на властта. Мисля, че Борисов трябва да им изпрати торта с благодарствено писмо...
Наблюдаваме как бившият премиер Петков обяснява из медиите, че Борисов трябва да се пенсионира. Не е ли катастрофично от гледна точка на психологията, че след забележителните си управленски провали, Петков все още толкова се е самозабравил, че се изживява като диригент на политическото пространство?! Петков е поразителен с патологията си да изважда на показ разговори с чужди лидери, които са формални и куртоазни към него, и които той, защото е лишен от дипломатически усет, възприема за чиста монета. След това ги сервира като „вселенското“ мнение за „добрия“ Петков, за „лошия“ Борисов, за борбата с мафията и корупцията, и прочее фразеология за наивници. За съжаление никой от политическите му врагове не е толкова нетактичен, че да му каже най-после, какво мисли най-ефективният посланик у нас точно за него и неговите управленски резултати. За здравия политически разум е ясно, че ПП не може да продължи с Кирил Петков като лидер-комуникатор, тъй като бившият премиер е като бензиноколонка насред пожар. Ако конструкторите искат да запазят ПП в някакъв работен обем, трябва да отстранят Петков от изяви в медиите. На Кирил Петков не му идва наум, че колкото по-враждебен е срещу ГЕРБ, толкова повече слага прът на бъдещи стратегически ходове, които не зависят от него и не могат да бъдат осмислени от него. Нито една от задачите, които Кирил Петков си въобрази, че може да реши във властта, не успя да реши без благоволението и подкрепата на ГЕРБ. Нито една! Не само това, но дори се налагаше ГЕРБ и ДБ да му сменят пелените, да позачистват след грубите му грешки. Така че крайната враждебност и арогантната неблагодарност на ПП към ГЕРБ е рецепта за бъдещ провал.
Демократичността у нас е смайващо подменена със селяшко-провинциална намусеност към всичко и с особени, но много устойчиви форми на враждебност, които са двигател за движението в тази наша държава. За да се движим, трябва да мразим, това е българската вътрераздирателна енергия. Виждаме този факт като натюрел и патология дори в чисто новите ПП. Имаме построяване на политическа идентичност изключително върху омразата срещу ГЕРБ. Това само подчертава, че врагът, по-който се катерят и падат от ПП, явно е много силен. Тъй като този враг изгражда цялата им политическа „идеология“, риторика, стратегия и тактика, осмисля политическото им съществуване. Ако си спомняте същото беше и с десницата на прехода и омразата към БСП. Народопсихологията не се променя, променят се обектите на омраза. Не искам да плаша ПП, но те дори няма да имат оперативно време да се порадват на властта, толкова бързо те самите ще влязат във фазата на омразния таргет.
Интересно е следното. ГЕРБ понесоха всички възможни удари – преживяха цветна революция, очернящи кампании, компромати срещу тях, изпратени в посолствата, снимки, арести, медийна война, публикации в чуждестранните медии, тършуване за корупция, клевети пред американския и европейския политически елит. И не само оцеляха, но вероятно ще са първа политическа сила на изборите. Толкова стабилна формация е изключително апетитна хапка за овладяване. Устойчивите формации са по-трудни за манипулиране от страна на външния фактор, защото дават сигурност на партийния лидер при евентуален натиск. По-лесно е да се играе с полуфабрикати и партийни еднодневки. Защото всеки силен лидер на партия се оказва в естествен конфликт с натиска за политическо лакейство към глобалните сили. Много често опитите да се защити националния интерес завършат с площадни недоволства. Така бунтовниците срещу „мафията“ у нас, изучени да хвърлят домати на площада, излъчиха във властта приятелската клика на Кирил и Асен. Искам да уверя ПП, че усещането им, че са недосегаеми, само защото са получили временно подкрепата на едно от най-важните посолства, е илюзия. Хубаво е да знаят, че сътрудничеството се изгражда с прилагането на интелигентни решения, то никога не е явен слугинаж, гарниран с прибързана глупост. Нито един кукловод не желае куклата му да е недодялана. Иска да е политически грациозна, умна и въздействаща на публиката.
Електоралният обем на ГЕРБ, структуриран по места, е обект на няколко опита за брутална кражба. Най-драстичният беше на Цветан Цветанов. Сега непрекъснатите опити за изолация на ГЕРБ и призивите за пенсиониране на Борисов са същата схема за поглъщане на тази партия и превръщането й в бутафорен инструмент. Един безсубектен формален ръководител на ГЕРБ, поставен на поста с подкрепата на външния фактор, уж, за да се изпере ГЕРБ, би разгънал част от електората на Борисов към останалия десен сектор, буквално би разпуснал партията. Притискането на Борисов до стената и опитите да бъде сложен под пълен контрол биха довършили остатъците от някакъв суверенитет на България.
Борисов създаде силна власт, която започна да става неудобна и своенравна, понякога несъгласна с аджендата на глобалния фактор. В контекста на това общо преформатиране на политическото пространство, Корнелия беше използвана за разрушаването на БСП и както всички наблюдаваме, БСП беше вкарана по изумителен начин да изпълнява задачи, изключително несъответни на електората на тази партия. Но ГЕРБ все още остават прекалено силни. Затова атаките са толкова яростни, включително опитите за вътрешен раздор в партията. Някой се е загрижил в предизборен период да громи групи вътре в ГЕРБ.
Във всички случаи ежедневното подхвърляне, че Борисов трябва да се оттегли, защото пречи на бъдещето на България, цели да дестабилизира самия Борисов. Дори ПИК се включиха срещу ГЕРБ, удар от приятел е като да преглътнеш кост от риба.В по-засукан контекст, може да се види подкрепа за вождизма на Борисов. Прочетохме застрахователна полица, че този или онзи е потенциален вносител на преврат. Надявам се лидерският инстинкт на Борисов да не го завлича към класиката: отстраняване на всички, които му се струват достатъчно умни, за да претендират някога за мястото му. Този капан, породен от естествената страхова невроза у партийните ръководители, унищожи БСП, закри т.нар. СДС, сложи ДСБ в инвалидна количка, а „ДА България“ се изчерпва с Христо Иванов. Умният лидер умее да управлява умни хора, които постигат умни резултати. Но изключителният лидер е този, който има способността да открие, да разпознае таланта, а след това и смелостта да му даде пространство за изява.
