/Поглед.инфо/ На 16 януари президентът на Руската Федерация се обърна с редовното си годишно послание към Федералното събрание – Руската ДУМА, Правителството и представителите на държавните и областни ръководства. Нищо необикновено за стила и метода на руския президент вече второ десетилетие.
Но както обикновено това послание беше повод за нови умувания на руските, българските, европейските, американските и други политически коментатори и анализатори.
Както се и очакваше българските медии, пърхащи анемично около слънцето на Боко и кръжащите около него дебели и тънколяви медиини луни се задоволиха с дежурните коментатори, някои от които радостно видяха в посланието скъсване с Елциновото наследство, тегнещо над Русия вече почти четвърт век .И разбира се, дежурните русофоби, които за пореден път заклеймиха путинизма, потвърждавайки първосигналното си мислене, следващо указанията на задокеанските им ментори.
От своя страна западноевропейските анализатори, макар и по-интелигентно изведоха като главно в посланието познатия, банален въпрос “до кога В.Путин ще остане във властта?””До 2024 г. и после, или?”, с което също потвърдиха неготовността на политическия елит на същата тази стара Европа” да излезе от координатата на конфронтацията и зависимостите си от САЩ и като самостоен политически и икономически субект да води диалог и да сътрудничи с Русия за решаване на своите и глобалните проблеми на човечеството.
Нищо необикновено. По законите на познанието и в съответствие с принципите на херменевтикага четящият или слушащият даден текст читател, независимо бил той анализатор или дори политически началник вижда, чува и разбира само онова от този текст, за което е подготвен, което му е познато. Останалото за него няма значение , то не е от очакванията му, следователно не се възприема.Ситуацията напомня малко едно комично признание на мой приятел, който казва, че когато се запознава с група чужденци чува само собственото си име!?
А в Посланието въпросът за наследника след 2024 г. не само, че не беше главен, но въобще не присъстваше. Така стои и въпросът за постоянно повтаряната мантра от русофобите – диктатурата на В. Путин и нейното непрекъснато укрепване . Напротив!
Но в Посланието имаше много важни моменти, които разглеждани в единство очертаваха като цяло Главното в него.
А то, казано с едно изречение беше: Да се проведат и реализират политически реформи както по вертикала, така и по хоризонтала на Руската държава и общество, които да изведат Русия в челото на човешкото развитие не само във военно, но и в икономическо, социално и културно отношение. Защото само с “Авангарди”, “Кинжали”, “Калибри” и т. н., както иронично отбелязват либералните критици на правителството, не можеш да претендираш за Велика сила.
Хубавото е, че в това послание нямаше утопични проекти и популистки мечти за възраждане на великото имперско минало на РУСИЯ , чрез събиране на земите/ териториите на Царска Русия и Съветския съюз ( на Руския свят) в духа на великоруските лозунги на В. Жириновски и множествата интервюта на прословутите Анрей Фурсов и Е. Федоров и статии на Хазин. Всичко беше подчинено на реално възможното, на ставащото, което трябваше да се развие. В. Путин и екипът, изготвил посланието добре виждат реалните глобални тенденции на развитието на главните “играчи”/ субекти на сцената на световната история днес, които ще задават тон в реалностите през следващите няколко десетилетия – САЩ, ЕС, КНР , както разбира се и онези, които решително дават заявка също да бъдат сред първите - Индия, Бразилия, а също не отказали се от величието си и търсещи нови форми за възраждане – Великобритания, Франция, Япония, даже Турция.
В. Путин и екипът му добре виждат, че в новата епоха не работят старите идеологии и идейното ядро, около което могат да се интегрират в креативна система различни визии за бъдещето е “Патриотизмът, разбиран в най-широк смисъл.” И когато в предишни пресконференции, а и тук В. Путин заявява, че времето на либерализма изтича, той съвсем не ратува за връщане на някаква държавна диктатура в името на някаква идеология или механистически подходи , които следваха болшевиките-диалектици, а просто да се видят реалностите на Вселената, Историята и епохата днес.Не само, че не може да съществува еднополюсен човешки свят, но не е задължително както във физическите явления и в политиката да има само два полюса, които според някои “стратези” се вече били очертали – САЩ и КНР ( Китай). Както във Вселената, така и в Природата на Земяга царува многообразие, при това в хармония допреди антропогенната (глупашката) намеса на homo sapiens’a( разумния човек).
При това наред с тежките проблеми, които трябва да бъдат решени, ако иска да се утвърди реално като един от лидерите на човечеството в този 21 век Русия има и своите предимства и енергия, дух да го направи не като реанимира провалени идеологически проекти , а като се опре на този дух и енергия. Русия е не само най-голямата по територия държава, но е държавата с огромни, до една пета от тези на цялата планета подземни и надземни ресурси – нефт, газ, руди, води и гори.
В драматичната история на ставането си като велика държава от времената на Петър Първи и Екатерина Втора и след изпитанията и демографските удари след инвазиите на Наполеон (1812), Хитлер( 1941-1945), Гражданската война( 1918- 1922 ) и Горбачовско- Елциновите “перестройки-катастройки” Русия се е съсредоточавала в себе си и е успявала да се въздигне из руините като митичната птица Феникс благодарение на своя дух, и волята, ума и труда на своя народ, на великите му патриоти, а не олигарси и всякакви продажници.
И сега, в посланието В. Путин и екипът му не вкарват нови идеи и величини, които трябва да разгърнат народната енергия и воля за подем , а се опират на човешкия- кадрови материал, с който Русия влиза в третото десетилетие на 21 век. Фактът, че за премиер министър е издигнат човек-технократ и икономист, добре познаващ и постигнал впечатляващи резултати в данъчната сфера – М.В. Мишустин означава, че средният и дребнияг бизнес като фактор на икономическия подем ще бъде стимулиран реално не чрез кредити от самозадоволяващата се банкова система, а директно от държавата говори много. Който знае, че въпреки разгула на олигарсите, произведени в ерата на Б. Елцин на Русия, в годините на В. Пугин, не беше позволено да се развие олигархичния капитализъм. Нещо повече, въпреки либералните крясъци от Запад, те постепенно бяха принуждавани да служат на Русия, а онези, които следваха компрадорската си природа или напуснаха Русия, или отидоха в затворите за нарушенията в своите нечисти бизнесдела.
Първите действия след промените в Конституцията, които трябва да укрепят демократичния президентско-парламентарен характер на върховната власт и да консолидират издиганите във върховните органи на власта кадри върху базата и принципите на патриотизма – без двойно гражданство и финансови и имуществени собствености в други страни, а също така интегриране на огромната територия около големите национални проекти логически ще следва разгръщане на дейността по реализиране на тези проекти. При това това ще става върху базата на големите Евроазийски проекти на строителството на магистралите на Новият копринен път съвместно с Китай, а също овладяване пълноценно на богатствата на Далечния изток в съвместните проекти с Индия и Китай, а също Япония.
Освен газопроводите – “Северен поток -1” и “Северен поток -2” , а също “Турски поток” с отклонението “Балкански поток”, както и “Силата на Сибир”, около които трябва да се изгради модерна инфраструкгура, започва реализацията на магистрали Север – Юг ( Санкт Петербург – Персийския залив ) и Хелзинки – Москва.
Всички тези потоци и магистрали –пътища със съпътстващата ги модерна инфраструктура не само ще повишат много качеството на огромното девствено пространство на Русия, стоещо досега като примамлива хапка за западняците, но ще включат в активна обществена дейност милиони, които досега пребиваваха в примитивните си пространства с дейности от миналия век. Това качествено вдигане на масата на населението на Русия ще изисква активна образователна политика в духа на изискванията на технологиите и икономическите реалии. От тук следват високите цели пред системата на началното, средното и висшето образование и логично към науката, която трябва да ги обслужи.
Явно е, че не само значителна част от населението на Русия не е готова за този технологичен пробив в бъдещето като качество на досегашното образование, но то самото със своите 147 млн. е крайно недостатъчно като количество в предстоящите години, за да покрие потребностите от активна работна сила на това огромно пространство..
И Затова в Посланието не случайно едно от силните ударения беше сложено на демографския проблем. И свързаната с него бедност. А аз ще допълня, и битова престъпност, и алкхолизъм, и масови заболявания от тежки болести. Това е системата на реалноста като наследство от историята и предишните идеологически експерименти и сривове! И тя трябва да бъде променена стъпка по стъпка, при това решително, радикално и ефективно. Това не означава да се вливат нови пари, огромни средства в нереформираната система, а това да става рационално, целево и конкретно. Има вече достатъчно решения за стимулиране на раждаемостта, но те трябва да се съпътстват от политики за конкретно изкореняване на бедността и битовата престъпност. “Отвореният бюджет”, за който говори новият премиер ще работи за това.
Този проблем може да бъде решаван отчасти и с привличане на всички онези граждани от Руския свят в близката и по-далечна чужбина, и с целево приемане на мигранти от Близкия и Средния изток и от Африка, но което е особено важно от издигане качеството на живота на страните-народите, свързани с Русия в Евразийския икономически съюз ( ЕАИС).
Тук възниква въпроса за отношенията на Руската Федерация с Китайската народна република (КНР) и с ЕС- Двата главни играча/ субекта, с които тя непосредствено взаимодейства икономически и геополитически.
Вече десетилетия водещи руски изследователи разсъждават върху този въпрос. Факт е, че след краха на съветския социализъм и разпада на Съветския съюз Русия е загубила в очите на многомилионния Китай статуса на учител и по-голям брат. Това трябва да го признаят политиците на Русия. Но факт е, че в тази сложна и опасна епоха, когато КНР разгръща без много шум и претенции своята глобална геостратегия чрез инициативата “Един път – Един пояс”, която аз анализирам в книгата си “Пътят на Китай в 21 век (Един път , много Пояси Една планета “) Китай има нужда от добри, верни и силни приятели и Русия е този естествен и стратегически приятел на Китай. И това добре се разбира както от лидера на Китай Си Дзинпин и ръководството на ККП, така и от лидера на Русия В. Путин и хората от ръководството на страната, на които той се опира. И това е напълно нормално в тази епоха, в която човечеството, за да оцелее и открие хоризонти пред своята история трябва да преодолее напъните на САЩ и колективния ЗАПАД за еднополярен свят към многополюсен свят на равноправни народи, които си сътрудничат и кооперират за решаване на многото опасни проблеми и предизвикателства.
При този преход не е необходимо да се повтарят старите идеологически схеми за двуполюсния свят, за който ратува зам директора за стратегическо взаимодействие на Русия с Китай А. Девятов. Така било в природата, така било в политиката. Двуполюсен е светът само на физическо, механистическо ниво. Вселената е пример на безкрайно многообразие и на макро, и на микро ниво. Природата на Земята е пример на невероятно многообразие, което живее в хармония. Това е и духът на възхода на Китай. Китай не налага и не предлага на никой своя модел на обществено обустройство. Той предлага взаимноизгодно сътрудничество, и коопериране в изълнение на големи икономически проекти. А за решаване на тежките глобални проблеми диалог и сътрудничество на всички народи. Но това е духът, който води човечеството хилядолетия, а не идеологическите, механистически класови схеми, наложени с възникването на капитализма през 17 век. .
Затова за Русия не й е необходимо да прави нов избор – дали да се присъедини към алчния и страхуваш се от нея неолиберален Запад, който да я използва като суровинен придатък, или да стане старша сестра на Китай, осигуряваща му земя и суровини и помагаща с технологии ? .Тя е направила своя цивилизационен избор преди хилядолетие и трябва да бъде вярна на него и да следва своя път днес и в бъдеще.Да отстоява своето място, своята география на планетата Земя и да следва високите образци на своята история и култура. Съпричастна към избора на този път в 10-ия Симеонов Златен век е България и вместо да се гордее и да укрепва културните си и икономически връзки с нея България водена от невежи и продажни политици се люшка на запад и изток от ветровете на историята.
Без да се изчерпват проблемите, които поставя Посланието на В.Путин към Федералното събрание не могат да бъдат подминати въпросите за кадрите, които трябва да приведат тези виждания за близкото и по-далечно бъдеще на Русия. Времето, през което В.Путин определяше политиката на руската държава след катастрофалните идеологически експерименти и провала на комунистическата номенклатура беше достатъчно да се подготви добър кадрови резерв за различните вива на управлението на РФ и да се подбере добър силен екип за върховното управление.
И ето, както става известно екипът на новия МС е вече подбран – 6 нови вицепремиери и 8 нови министри, заедно с доказалите се министри от предишното правителство ще бъдат представени за одобрение от М.В. Мишустин за одобрение от Държавната дума. Следващите месеци ще бъде предложен и състава на Държавния сънет – нов колективен орган, който заедно с предоставяните в предстоящите реформи на Конституцията ще разшири демократичното, колективно начало на държавното управление на Руската федерация. И не последно, с посланието В.Путин отговаря ясно и категорично и на въпроса на ония любопитстващи политици и журналисти “Остава ли след 2024 г. В.Путин във власта?“ “НЕ”! Но ще остави една Русия в подем, която заедно с Китай ще дава своя пример на другите народи и ще задава ориентирите за бъдещето на човечеството! А това е главното в едно управление...
