Емил Хърсев, в. "Сега"

"Малка промяна за банките, голяма разлика за света" е лозунгът на световната политическа кампания за облагане на финансовите транзакции с данък.

Намериха атрактивно название на новата фискална форма, "данъка Робин Худ", галено "Робин". Защото този данък като добрия разбойник от Шеруудската гора щял да взема от богатите изедници и да дава на бедните. Първата част от програмата е интенция (намерение): да вземем от богатите. Нищо ново. Същият е замисълът на всички подоходни данъци и на имуществените данъци (върху собствеността, наследството, върху нетното имущество, трансферни данъци, поземлен данък), особено "морално" диференцираните, като дъвкания у нас "данък лукс". Без съмнение държавата може да наложи новия данък. Но дали ще се изпълни интенцията да събере нови "трилиони" в хазната? Още по-съмнителна е презумпцията, че новият данък "ще дава на бедните". От векове фискът ползва "брутобюджетен принцип" на разпределение: всички приходи се изсипват в единствения котел на хазната, оттам се гребе и сипва всекиму в канчето. Все по-рядко се ползват автономни фискални фондове със собствени източници на приходи, заделени за покриване на дефинирания разход. Та само Бог знае кому колко ще дава държавата от новите си постъпления от облагане на финансовите сделки.

Подвеждаща реклама за данъка правят със снимки на недохранени дечица, немощни баби, нови класни стаи, препускащи към хоризонта магистрали, тучно залени ливади и пр. Нищо не доказва, че тъкмо за тези всеумиляващи богоугодни цели ще отидат новите трилиони, отхапани от държавата от брутния продукт. Затова нямаме основание да си въобразим, че новата фискална форма ще е "данък Робин Худ". По-добре да му викаме "данъка ренде", както наричаме най-близкия му родственик "данъка тесла" (ДДС). Финансистите го знаят по баща като "данъка Тобин" - по името на нобелиста Джеймс Тобин, който го предлага през 1972 г. за облагане на валутните транзакции. Като ДДС данъкът ренде е универсален оборотен (но еднофазен) налог със съвсем различно от подоходните данъци действие. Затова не може да го заменим с реформа на подоходното облагане. Както и да облагате дохода - прогресивно или пропорционално ("плоско"), данъкът върху дохода остава резултативен данък - облага резултата от икономическа дейност, дохода. Няма доход - няма данък. А данъкът ренде не чака резултат, той се насочва пряко към капитала и реже от него ситни стружки на всеки оборот. И на люта загуба да работи един бизнес, транзакционният данък безотказно рендосва капитала му. Моделът, който обмислят на "неформални" срещи държавните евроглави, изглежда, е двуетажна модификация по Шпан.

Предложението на самия Тобин е капиталът да се рендосва със ставка "например 0.5%". Изследователи доказват, че данъкът ренде е оптимален в интервал 0.1% - 1.0%. Паул Бернд Шпан дели финансовите транзакции на "нормални сделки с ликвидност" и "спекулативна търговия" и предлага "нормалните" да се облагат в долната граница на оптимум, напр. 0.1%, а "спекулативните" в горната граница, напр. 1%. Каква конструкция и ставки на данъка ще измисли Брюксел, още е тайна. Ще видим, но вече е ясно, "Робин иде, гответе се". Пулът "Евробарометър" сочи, че 68% от европейците са "за" облагане на финансовите сделки, само 28% са против.

Понесли са голямата кошница радетелите на новия данък, но се опасявам, че очакваните трилиони са силно преувеличени. Данък върху финансовите транзакции и сега прилагат (с различен обхват облагаеми сделки) в Бразилия, Венецуела и Аржентина, сигурно и другаде, но не знаем с какъв ефект. Обаче Марион Вробел описва опита на Швеция да обложи инвестициите в ценни книжа. Данъкът се въвежда през 1984 г. със ставка 0.5%, т.е. като обложи и продавача, и купувача, от всяка сделка с акции държавата прибирала 1%. Горе-долу толкова са и средните брокерски такси за сделката. Шведските бирници чакали 1.5 млрд. шведски крони данък от сделки с облигации, получили не повече от 80 млн. годишно! През 1988 г. Шведската хазна прибрала 4 млрд. крони от облагане на сделки с акции, но с още по-голяма сума паднали постъпленията от данъка върху капиталовите печалби. В деня, когато наложили данъка, цените на акциите паднали "само" с 2.2%; понеже обсъждали данъка в парламента, още преди това акциите за месец се обезценили с други 5.37%. Накрая, през 1991 г. отменили данъка. Опитът на Швеция доказва, че данъчната основа се свива стремглаво, ако държавата облага капитала. Капиталът се крие и бързо намалява скоростта на движение, избира трайни вложения, избягва сделки. Пада обемът на борсовата търговия, свива се финансовата индустрия; тя понася повече загуби, отколкото разходи за облагане, спада мобилността на капитала, спада икономическата активност. Джонатан Шуобиш изчислил друг мултипликационен ефект (spillover): ако финансовата индустрия съкрати 10% от заетите, заетостта в услугите и търговията пада с 4%, общата заетост - с 1%. Сигурно е, че ако целият ЕС въведе едновременно новия данък, той ще има по-добър ефект, отколкото ако го приложи отделна страна. Но дори целият свят да приложи еднакво данъчно рендосване на капитала, дори наистина държавите да изловят и обложат всички финансови сделки, няма как да избегнем общата ерозия на капитала. Вместо фискален буфер за освежителен растеж данъкът ренде може да донесе общ стопански спад.