Износът бележи ускоряващ се положителен ръст за 6-ти пореден месец, което сигнализира една трайна тенденция на възстановяващо се външно търсене.

Последните данни за платежния баланс, които БНБ публикува преди дни, привлякоха вниманието най-вече с резкия ръст на износа през април (+36,7% спрямо същия месец на 2009 г.) Закономерният въпрос, който възниква у всеки, който гледа данните е: на какво се дължи този сериозен ръст на износа?

Износът бележи ускоряващ се положителен ръст за 6-ти пореден месец, което сигнализира една трайна тенденция на възстановяващо се външно търсене. За съжаление, обаче, разбивка за износа по сектори (т.е. стоки) и дестинации за април месец все още не е публикуван от БНБ. Единствените данни, от които можем да изведем някаква информация, са тези на националната статистика за периода януари-април спрямо същия период на 2009 г. От тях е видно, че ръстът на износа през първите 4 месеца е дошъл основно от няколко пера – „необработени сурови материали, негодни за консумация”, „минерални горива, масла и подобни продукти”, „химични вещества и продукти” и „артикули, класифицирани главно според вида на материала”.

Всъщност тази доста обща класификация на НСИ не ни дава кой знае информация, но изглежда, че възстановяването на износа тази година се води от традиционните експортни отрасли на България – метали, горива, торове и т.н. Това се потвърждава и от по-детайлните данни на БНБ за износа през първите три месеца. От тях се вижда, че суровините и материалите (основно цветни метали и донякъде дървен материал и хартии) имат главен принос от 38,5% в абсолютния ръст на износа през първите три месеца, следвани от инвестиционните стоки (най-вече резервни части и донякъде – електрически машини) с 33,3%, потребителските стоки с 19,9% и енергийните ресурси (изцяло заради петролни продукти) с 8,3%.

От сравнението на данните на БНБ за януари-март и тези на НСИ за януари-април може да се заключи, че новата тенденция през април е ръстът на износа при химическите продукти (торове и т.н.). Износните пера със силно представяне през първите три месеца - цветни метали, дърво и изделия от дърво (вкл. картони и хартии), резервни части и петролни продукти - най-вероятно са запазили своя висок ръст и през април.

Тук, обаче, е много важно да отчетем факта, че всички данни за износа, цитирани по-горе, са във валута, а не в обеми. Т.е. ръстът на някои от тези пера би могъл да се дължи на ценови ефекти, а не на ръст на обема на износа. Наистина, един поглед върху данните за износа в лева и в килограми за първото тримесечие показва, че всъщност увеличеният износ на цветни метали се дължи изцяло на по-високите цени на тези метали на световните пазари. В количествено изражение износът на цветни метали от България за януари-март де факто се свива. Същото е и положението с петролните продукти – изцяло ценови ефект зад ръста на износа, и всъщност спад в изнесените количества. В същото време, обаче, при инвестиционните стоки, дървото и изделията от дърво, както и химическите продукти имаме ръст в изнесените количествата, така че не бихме могли да заключим, че износът се увеличава само на база на ценови ефекти (поне що се отнася до първите три месеца, за които имаме данни). Все пак тези ефекти не трябва да се подценяват – за януари-март имаме ръст на износа само от 2,1% в количествено изражение (спрямо 13,5% във валутно изражение).

Другият интересен елемент в данните за износа е неговата дестинация. За първите 4 месеца на 2010 г., ръстът на износа идва основно от т.нар. трети страни, т.е. страни, които не са членки на ЕС (+40,8%), макар и да има и известен ръст на износа към ЕС (от около 7,5%). Сред тези трети страни основен принос за растежа на износа ни тази година има Турция, следвана от Сърбия, Китай (?!) и Русия. И докато Турция, Сърбия и Русия са традиционни пазари за България, Китай е крайно изненадващ като дестинация за български стоки. За Китай, оказва се, изнасяме основно мед (метал) и медни изделия.

Това, което можем да кажем в заключение е, че външното търсене за българския износ се възстановява както благодарение на традиционните пазари на страната (ЕС и съседни страни), така и в резултат но нови пазари като Китай, Сингапур и т.н. Все пак до голяма степен ръстът на износа тази година се дължи на ниската база от миналата година, силни ценови ефекти при някои от основните износни стоки на България (цветни метали, нефтени продукти) и в много по-малка степен на увеличени физически обеми на износа. Всичко това ни кара да бъдем едни доста по-умерени оптимисти за възстановяването на българската икономика тази година. Да, възстановяването най-вероятно ще се случи благодарение на външното търсене, но то в никакъв случай няма да бъде впечатляващо.