/Поглед.инфо/ Бележките за дарена кръв, без които болниците не извършват планови операции на пациентите, се оказват незаконни. Проверка показа, че такова изискване не е залегнало в нито един от здравните закони или наредби, нито е въведено със заповед на здравен министър, пише "Монитор".

„Това е интересен казус, който ще разгледаме много внимателно в парламентарната здравна комисия", коментира д-р Даниела Дариткова от ГЕРБ. По думите й, ако бележките се узаконят, това може да доведе до
стимулиране на черния пазара на кръв.

От друга страна обаче, ако се забранят със закон, кръвните центрове в страната ще изпаднат в невъзможност да задоволят нуждите на болниците, обясни Дариткова и обеща комисията да направи пълен анализ на ситуацията.

„Ще проучим въпроса с искането на тези бележки", коментира лаконично пред „Монитор" и здравният министър д-р Стефан Константинов. Той също не скри изненадата си, че въпросният документ се иска незаконно, както и че болниците отказват да оперират дори и хора с тежки онкологични заболявания без този лист хартия. В Клиниката по коремна хирургия на Университетската болница „Света Анна" в столицата например са поискали от близките на 72-годишна жена с напреднал стадий на рак на панкреаса да предоставят бележка за четирима кръводарители. В противен случай те отказвали да я оперират и лекуват.
За 24 часа роднините намерили трима безвъзмездни кръводарители сред своите приятели, а за четвъртата бележка платили 50 лв. на мургав „дарител".

„Никой няма основание да изнудва роднините на пациентите да даряват кръв", категоричен е председателят на асоциацията „Доброволно и безвъзмездно кръводаряване и кръвопреливане" проф. Петкан Проданов. Той обясни, че преди години хематолозите са започнали да призовават хората, да даряват за свои близки, защото имало отлив на кръводарителите заради страх от заразяване със СПИН или някаква друга инфекция. „Оказва се, че нашият хуманен за времето си призив, стана повод за стимулиране на черната търговия с кръв", поясни проф. Проданов.

Изчисленията на асоциацията показват, че едва 25 на сто са действително безвъзмездните дарители. Това означава, че от 163 000 кръводарявания за 2011 г. близо 130 000 са търговци на кръв.