/Поглед.инфо/ Докато някой не зачеркне социалната държава, записана в Конституцията, тя ще стои като цел пред всички нас
Скъпи сънародници,
16 април е по-важна дата, отколкото много хора си дават сметка. Отбелязваме Деня на Конституцията, но може би празникът за някои е просто един от онези непочивните. Наред с това, свикнали сме да възприемаме основния закон на България като просто един от многото. Такова незаслужено отношение има своето обяснение – законотворчеството се ползва като панацея за всякакви проблеми от много управления. Но то обезценява законите, защото решенията най-често са в изпълнението на приетите вече, а не в постоянното приемане на нови.
Конституцията ни често е обект на едни такива винаги шумни заявки за промяна и подмяна, макар да не е виновна за даден проблем, а напротив – съдържа неговото решение. Зад подобни намерения обикновено стоят или скрити, тихи стремежи към не много популярни резултати или още по-лошо – създаване на нови проблеми. Христоматиен пример в това отношение бяха напъните на „реформаторското мнозинство” за „исторически компромис” по конституционни промени, които трябваше да реформират съдебната система. Искам да припомня на управляващите, че основният закон е променян най-много точно в тази част, а правосъдието и след тяхната т.нар. „реформа”, компромисът за която се поразклати, няма да стане по-ефективно, бързо и справедливо... Затова пък ще бъде политически зависимо и кадрово овладяно, което ще му пречи да бъде безпристрастно.
От друга страна, изпълнението на повелите на съвременната ни Конституцията, без редакция, щеше да направи от България – демократична, правова, социална държава. Поне такива бяха надеждите на мнозинството от българските граждани и политици при нейното приемане. Да кажем, че страната ни се демократизира в определена степен – нещо, което в последно време се поставя под съмнение от пълзящия авторитаризъм. Да приемем, че донякъде държавата ни е и правова, макар премиерското вето над закони и обществени поръчки да подкопава и тази презумпция. Но едно е сигурно – съвременна България не се изгради като социална държава.
Често чувам някой да казва – какъв е смисълът от закони, които не се спазват и конституционни повели, които не се сбъдват. Отговорът е в друг въпрос – ако нямаше смисъл от тях, ако нямаха значение, щеше ли да има такова, понякога неистово, желание за тяхната промяна? Приетата преди 25 години Конституция на Република България, която почитаме днес, е фар, хвърлящ светлина в тъмните и бурни води на нашето съвремие, за да ни предпази от корабокрушение, за да показва пътя ни напред... Ето един пример за това от здравната т.нар. „реформа” на десницата. Тя трябваше да раздели хората у нас на „социално значими” и „социално незначими”. Това не се случи благодарение на Конституцията, защото там е записано „черно на бяло”, че „гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ и на безплатно ползване на медицинско обслужване”. Това показва, че от върховенството на законите и от спазването на Конституцията има смисъл, когато не са само на думи.
И още нещо – докато някой не зачеркне социалната държава, която също е записана в основния закон, тя ще стои като цел пред всички нас. Цел, която бе заложена в Конституцията благодарение на левицата преди четвърт век. Българската социалистическа партия никога няма да се откаже от нея, защото е единствената политическа сила, която може да я постигне за българските граждани. На всички тях казвам: „Честит Ден на Конституцията!”
Използвам случая да поздравя и колегите юристи и съдебни служители за професионалния им празник. Те споделят с политиците отговорността за издигане на върховенството на закона.
16.04.2016 г.
гр. София