/Поглед.инфо/ ГЕРБ претендира да е дясна партия, но не представлява десния избирател.
2013 година беше една от най-трудните за българското общество. Но все пак завърши с парадоксални резултати. Анализът показва, че за българските държава и нация тези резултати като цяло са положителни.
Протестите през февруари предизвикаха изключително полезна за обществото промяна.
Първо гражданите отказаха повече да живеят под непоносимия натиск на монополите, преди всичко в енергетиката, отказаха да живеят по този унизително беден начин и решиха, че тяхната активност е крайно необходима. В това отношение борбата с монополите ще продължи, но тя даде своите положителни резултати. Бяха намалени цените на електричеството, макар и малко, и ще бъдат още намалени чрез по-продуктивно преразпределение на енергийния микс. Това е първият резултат.
Вторият резултат от февруарските протести, също толкова сериозен, беше и - пресметнатото или не, подаване на оставка на едно репресивно, некомпетентно и силно корумпирано правителство на Бойко Борисов.
Последствията от предсрочните избори след това също имат положителен характер. Те мобилизираха много сериозно 4 политически сили , които влязоха в НС. Заедно с това показаха неподготвеност на дясното да приложи политически проект, различен от ГЕРБ. Като резултат от изборите ГЕРБ продължи да води дясното пространство. Извън парламента останаха автентичните десни Синьото единство, СДС и ДСБ, което сериозно извади от равновесие политическата система, защото ГЕРБ само претендира да бъде дясна партия, но фактически не представлява десния избирател. Извън парламента остана и България на гражданите. От това също може да се направи сериозен извод, защото тази формация беше перспективен, но пропилян вече проект. Те предпочетоха да се прилепят към дясното, да предложат дясна политика. А българският политически спектър нямаше нужда от повече дясно, защото няма десни избиратели. Така дясното остана непредставено, а Бойко Борисов остана сам в парламента, но с антипарламентарна идеология и с политически действия на антиконституционна партия.
Създаде се един много разбалансиран парламент с две парламентарни идеологически партии – БСП и ДПС, и с две антипарламентарни - ГЕРБ и Атака. Фактически създаването на правителството на Пламен Орешарски беше успех – с подкрепата на БСП и ДПС и с омразата на Атака към ГЕРБ. Правителството може отделно да бъде оценявано. В началото заедно с управляващото мнозинство то се насочи към изключване на ГЕРБ от контрола на икономиката чрез министерството на вътрешните работи.
Трябва да кажем, че 2013 г. бе годината, в която ние консумирахме резултатите от властта на ГЕРБ - 100-те хиляди фалирали фирми чрез рекет върху бизнеса и връзка между полиция и икономика по времето на ГЕРБ. Консумирахме и безработицата от тези фалити и още по-голямото обедняване. Консумирахме и това, че ГЕРБ беше направил собствен бюджет до септември. Фактически новото правителство увисна без средства и трябваше да актуализира бюджета, а след това и да доизкърпва нещата до края на декември, докато влезе в сила вече новият бюджет.
Трябва да отчетем и това, че в битката за МВР мнозинството направи голяма грешка с назначаването на Делян Пеевски. Но според мен, протестите, които възникнаха след това, бяха изцяло подготвени, дори смятам от първия ден. Би било несериозно да смятаме, че гражданското общество реагира на един антиморален политически акт с толкова много морал три часа след това. Протестите бяха организирани и те щяха да се случат, независимо от това дали Пеевски, или някой друг беше поводът. Бойко Борисов искаше да се върне веднага на власт и смяташе, че има стратегия това да се реализира достатъчно лесно, още повече, че той има подкрепата на ЕНП в момент пред европейски избори. Опитите на ГЕРБ да блокира парламента продължават и в момента, ще продължат и през 2014 г., за да се върнат на власт. Смятам, че тези опити на Бойко Борисов ще продължат в много силен вариант през февруари, с подкрепата отново на ЕНП.
Втората половина на годината трябва да се анализира като две писти – от една страна правителството и неговата воля за подреждане на държавата и оставане на власт. От друга страна – антиправителствените протести, подкрепени силно от цялото дясно, за съжаление оглавени от Бойко Борисов и с много безпринципна подкрепа от страна на европейски и евроатлантически западни фактори, които смятат чисто идеологически, че една социална политика не е приемлива и трябва да се продължава неолибералната политика на Симеон Дянков и Бойко Борисов. Именно на тази почва се произведоха продължаващите и до днес протести, които вървят вече при пълна театралност. В медийното пространство все пак се промотират като продължаващи протести.
В същото това време правителството постигна сериозни резултати и то най-вече с това, че не се поддаде на натиска на улицата и защити парламентарния модел. Българската парламентарна република се оказа най-устойчива като модел на фона на останалите институции – президентът, който на практика се отказа от функциите си на обединител на нацията, доста нестабилната съдебна система. Подкрепено от парламента пък правителството успя да започне стабилизираща политика, която ще продължи чрез новия бюджет. През последните месеци държавата се разплати на бизнеса и му даде глътка въздух. Това се усети във възстановяващия се износ на страната. България има едно професионално правителство в момента. Това се вижда и в битката за възстановяване на законността в европейските разплащания, където по времето на ГЕРБ се е действало направо през просото – и с това ще имаме още проблеми.
Сред министрите трябва да бъде отличен вътрешният Цветлин Йовчев, който доказа, че полицията е държавна институция, а не като по времето на Цветан Цветанов. Това се видя и по време на протестите, когато указанията на Йовчев се следваха безпрекословно.
Управляващите партии се стабилизират около експертното правителство и се забелязва утвърждаване на лидерството на Сергей Станишев. БСП ще отидат монолитни на европейските избори. ДПС също ще бъде стабилен фактор в евроизборите. Остават проблемите вдясно, които изглеждат все по-неразрешими. А това е така заради деструктивната роля на ГЕРБ и деструктивната роля на ЕНП, която успя да разбие и самия Реформаторски блок в началото на декември.
Очаквам Надежда Нейнски да се присъедини към ГЕРБ. Партиите около ДСБ може и да не се сдобият с евродепутат. Очаквам и напъните на Бойко Борисов да унищожи и да захлупи дясното да продължат – подкрепени от ЕНП.
Проблемите на страната ги виждам през 2014 година като предизвикани от европейската предизборна кампания. Европейските избори ще бъдат показател за това кой колко силно влияние има в страната, кой колко е успял да укрепи партията си. Те ще бъдат един централен показател как България ще продължи нататък. Затова битката между двата полюса – БСП и ГЕРБ, ще бъде доста сериозна и ще започне още през февруари с протести. Тези протести обаче ще се опитат по същия начин да не раждат лидерство, няма да могат да родят идеи. Те ще бъдат безпочвени протести под лозунга "оставка". Опасното е да няма автентични социални протести на базата на това, ако хората не могат да си плащат сметките за ток. Затова монополите трябва да бъдат притиснати. Затова очаквам правителството да води още по-социална политика, а към монополите - по-твърд подход и по-твърда политика.
Особено в областта на енергетиката битката е най-трудна. Но смятам, че министър Стойнев е един от най-добрите министри в правителството и ще успее да притисне монополите. Защото само това може да даде възможност на хората да изкарат зимата нормално.
Смятам, че на новите протести на ГЕРБ, на новите напъни за избори две в едно, БСП трябва да противопостави сериозна лява идеология и евентуално леви мерки, които постепенно ще прилага и през 2014 г. и със следващия бюджет за 2015 г. Така че на една безпринципна дясна и неолиберална политика ще се противопоставят лява политика и леви идеи.
В българското противопоставяне, което ще продължи, аз виждам и много властови фактори – освен европейските. Макар, че българските и украинските протести на пръв поглед са различни, те са много еднакви в инженерството на протестите и в пърформанса, което означава, че протестърите в тази част на света, а и изобщо в света, вече се учат и инспектират от едни и същи фирми, от едни и същи учебници, от едни и същи фактори, които целят дестабилизацията на държавата и обществото. Така че външните фактори не са за подценяване и те ще продължат с нов натиск.
2013 година показа, че нацията като цяло се събужда. Събудиха се много млади и интелектуални фактори, които смятат, че трябва да подредим държавата си и да живеем в нея. Българското общество не е толкова аморфно както беше преди 2013 г. На едни избори ще се явят нови хора. Европейските избори ще бъдат със сериозна активност. Гражданското общество е много по-присъстващо и това се отразява добре и на правителството, и на мнозинството. Този граждански контрол ще продължи и влиянието на гражданите ще продължи да расте. Нещо повече очаквам да се появят нови политически лидери от средите на социалният протест, а не от средите на инспирирания.
--------------
Доц. Мария Пиргова е преподавател по политология в СУ "Св. Климент Охридски".