/Поглед.инфо/ Позиция на проф. д. ик.н. Димитър М. Иванов по предложените шест стъпки на Реформаторския блок за излизане от кризата.
Опитвам се да чета внимателно и да вникна в предложените от Реформаторския Блок шест стъпки за излизане от кризата и, ей Бога ми, без никаква шега, не виждам нито една реална стъпка, която води към това. Оставка, Изборен Кодекс, Избори, Реформаторско Правителство с Ограничен Мандат, дебати и т.н. и т.н.
ОК! Всичко това са политически действия, но лично аз не виждам в тях гаранцията, стъпките, програмата, идеите и амбициите за излизане на България от кризата.
Къде са реалните стъпки за излизане на България от дълбоката системна политическа, конституционна, икономическа, социална, морална и хуманна криза?
Къде са стъпките за излизане на България от кризата на държавността, от тоталната криза на политическата система и нулевото доверие в нея?
Къде са стъпките за възраждане на българската икономика, индустрия, земеделие, социална и пенсионна система, образование, здравеопазване, вътрешен ред и сигурност, отбрана?
Това са реалните стъпки, по чието качество, обхват и мащаби би могло да се измери дали България чрез тези стъпки ще тръгне да излиза от кризата или не, и дали Реформаторският Блок е наистина реформаторски или не.
Не можете да намерите отговор в тези предложени шест стъпки. С цялото ми огромно желание за дълбоки промени в България и тръгване на страната по пътя на нейното ново възраждане, така предложените шест стъпки не представляват нищо друго освен един празен лозунг от типа на "Стани, за да седна"!
"Стани, за да седна", разбира се, като лозунг в тази криза и липса на вътрешна икономика и бизнес изглежда твърде привлекателно като възможност. Но, пак питам, има ли мислещи потенциални държавници между така наречените "реформатори" в Реформаторския Блок?
Или те са само политици?
Защото, разликата, която се опитвам не случайно да вкарам в размишление, хич не е малка. Държавникът е този, който наистина мисли за бъдещето на своята страна; това е човека, който иска да посее идеи и да подготви следващото поколение. А, политикът се интересува само от това, кога са следващите избори. Хората следват държавника, докато политиците следват хората. И затова са главно популисти, "клатещи се платноходки", според най-пазарно продаваемите политически идеи, котирани на електоралната борса. А не хора с мащабни, качествени идеи, способни сами да поведат народа си напред.
И затова искам да видя реална програма от идеи и стъпки за извеждане на България от кризата, за възраждане на нашата страна; да видя извисени хора с такива смели и радикални идеи и чак тогава може да се говори за ново правителство.
Да, казвал съм го стотици пъти и пак ще го кажа, България няма да може да се спаси без едно истинско правителство на голямото национално съгласие; правителство, създадено не от "академици (според израза и претенцията на Пламен Орешарски), а от най-доброто, което страната ни е създала в своя национален експертен и кадрови потенциал.
Но, преди да стигнем до ТАКОВА ПРАВИТЕЛСТВО, и след като, разкъсвайки народа си, преминаваме през какви ли не псевдоправителства, най-добре е да напомня и да завърша с думите на Екзюпери:
"Ако искаш да построиш кораб, не започвай да караш хората да събират дъски, да разпределяш работата и да даваш заповеди.
Вместо това, научи ги да копнеят за огромното и безкрайно море. "
Антоан дьо Сент-Екзюпери
Искам да ги видя и да ги чуя тези българи "копнеещи за огромното и безкрайно море", в което би плавал един нов кораб на България; да чуя идеите им и да видя мащаба на амбициите им. И тогава, заедно с тях, бихме предложили истински необходимите стъпки за възраждането на нашата страна.
Ако искаме да построим Нова България!