София /Поглед.инфо/ България има своя избор относно участието във финансовия пакт на Европа. Страната трябва да участва в общия процес на икономическа координация, за което нашите политици като че ли малко преувеличават за негативното му значение. България максимално трябва да се възползва от европейските средства, „ за да не се окаже, че накрая овчаря е изяден ”. С тези думи започна разговорът между президентът на КНСБ Пламен Димитров и Илиана Беновска в ефира на „Радио К2 ”.

От мнението на Пламен Димитров стана ясно, че правителството има своите ангажименти и към социалната сфера на държавата. Той напомни на слушателите, да не забравят, че пакта „ Евро плюс”, към който също ни причисляват управляващите, предполага освен фискална консолидация и „ затягане на колани”, което цяла Европа прави, но и допълнително орязване на възможностите за едно движение напред.

„Искам да коригирам новия президент Росен Плевнелиев, който обърна числата в своето изказване пред парламента. Точните числа са 44 % - е средната производителност на българския работник, спрямо средната за Европа, а заплащането за индустриалната сфера и услугите е малко над 20%”.

Президентът на КНСБ обясни, че не говорим за това колко лева трябва да получава общо един работник, а колко би трябвало да получава от икономическа гледна точка. Измерването показва още, че доходите на българите вървят напред. Ангажиментите, които се поемат и в пакта „Евро плюс” и в пакта за европейска стабилност от България не чертаят добро развитие в социалната сфера – изрази своите опасения Димитров.

„Затова дебата трябваше да бъде доста по- широк, за да се чуят и други гледни точки, а не да бъдат концентрирани само върху парламентарния дебат в Народното събрание”.

Очевидно е, че пакта за финансова стабилност ще налага строга дисциплина, но от друга страна по думите на Пламен Димитров тя идва и по линия на икономическото управление на Европа т. нар европейски семестър, който вече е в сила. Неговата връзка с неизпълнението на финансовите ангажименти и неспазването на бюджетната дисциплина, и допускане на бюджетен дефицит, ще се наказва с орязване на средствата, които Европейския съюз отпуска на България.

„Едва ли трябва да се радваме толкова много, когато се санкционират държави членки на ЕС. Нашият интерес не е да размахваме пръст на останалите, а по- скоро да се възползваме от възможностите, които има България – изключително нисък дефицит и един от най- ниските дългове, но пък в същото време сме с най- бедното население.”

По думите на президента на КНСБ, това е огромният конфликт на политиката, който сега се води. Той увери в ефира на „Радио К2”, че синдикатите ще се опитват да поддържат едно здраво правителство – здрав бюджет и фискална позиция. Но в същото време той не скри, че бизнесът е болен и задлъжнял, а домакинствата не могат да си плащат сметките, потреблението пада надолу -„ вървим в една спирала, в която всичко е болно с изключение на бюджета ни.” Това не може да бъде устойчива позиция за развитие и растеж.

„Алтернативите са в това – България да усвоява по- добре европейските средства и да стимулира растежа и потреблението. Едни граници, които са далеч, далеч от пакта за стабилност и растеж – прословутите 3%, които ние забравихме”, заяви Димитров.

В началото на март двата синдиката КНСБ и КТ „Подкрепа” заедно с международната конфедерация на синдикатите организират специална конференция с участието на видни учени, които ще предложат алтернативи за европейското и българското развитие. Специално участие в събитието ще вземе професор Джефри Сакс, които ще изненада много хора в България, с това което ще каже. Пламен Димитров е убеден, че появата на именития професор ще изненада включително и премиера Бойко Борисов. Той припомни в ефира на „Радио К2”, че Джефри Сакс е бащата на българския валутен борд, и затова не може да бъде обявен в пристрастия към синдикатите – позиции, които не се определят като либерални и консервативни.

„Няма безалтернативност в мисленето и развитието. Убеден съм, че с участието на Джефри Сакс, ще намерим българския път, който е солидарен с европейските политики.”

Относно деформациите на пазара за електроенергия, една тема в развитие, президентът на КНСБ заяви, че пазара на електроенергия е малък и свит. На него се търгува само 15% от произведената електроенергия в страната - там участват големите консуматори на енергийни мощности, а това са големите предприятия на българския бизнес. Те си купуват електроенергия и успяват да я договорят на прилични цени, които не оскъпяват продукцията и ги правят конкурентни на пазара. Но в последствие бяха допуснати нови търговци, които не отговарят на изискванията да имат договори със съответния потребител. Това е спекулативно според останалите производители на електроенергия ( двадесет на брой), защото новите търговци успяха да вдигнат цената с няколко лева за кв./ ч. и на практика предприятията не могат да закупуват електроенергия на същата доставна цена.

Синдикатите от КНСБ са направили сериозна заявка да се възобнови тристранният диалог, ако министър- председателя Борисов седне с тях на масата за преговори. Това, което са предложили те на 16.01.2012 година заедно с работодателските организации, е предложение за истинска пенсионна реформа „а не тази, която Симеон Дянков си мисли, че прави с увеличението на пенсионната възраст”, разкритикува сегашното решение Пламен Димитров. Той е категоричен, че сегашното предложение е синтезирано в десет точки, които са подплатени с експертни разработки и готови законодателни текстове. Целта е да си постигне такова ниво, че критериите да бъдат балансирани за всички групи в пенсионна възраст.

В мини „Марица – Изток”, миньорите показаха, че могат да се борят за справедливост на заплащането – когато си работил и произвел повече, нормалният пазарен принцип е да получиш повече, при подписано такова споразумение.

В БДЖ се върви към приватизация на товарни превози, но позицията на КНСБ е, че това не е най- доброто и печелившо за самата компания. Според Пламен Димитров все още има възможност за друго решение. За него остава неясно и това дали ще се намери купувач, който да даде една справедлива цена, но това е въпрос, който ще се следи в следващите седмици и месеци.