/Поглед.инфо/ В Литературен клуб "Перото" в НДК се състоя представянето на сборника с правни изследвания "Антиеврейското законодателство в Европа и България". Изданието е на Центъра за еврейски изследвания при СУ "Св. Климент Охридски" и Института за модерна политика.
"Отбелязването на Деня в памет на жертвите от Холокоста е предупредителен знак към цялата международна общност. Само едно цялостно изследване на процеса може да ни помогне да запазим паметта за това събитие. Живеем в свят, пълен със социални предизвикателства. Расизмът и ксенофобията са някои от предизвикателствата, пред които се изправяме всекидневно. Антисемитизмът също е включен в тази група. Много е лесно една държава да стане расистка и тогава се поставят ограничения къмнашето собствено съществуване. Затова оценявам усилията на авторите на тези студии, както и на присъстващите днес, които се опитват да съхранят паметта за случилото се”. С тези думи посланикът на Израел, Н.Пр. г-жа Ирит Лилиан, поздрави авторите по време на премиерата на сборника ”Антиеврейското законодателство в Европа и България – правни изследвания” в Литературен клуб ”Перото”.
Сборникът е под научната редакция на доц. д-р Албена Танева от Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и включва научни трудове и публикации на юристите: Борислав Цеков, докторант по конституционно право в Института за държавата и правото на БАН, гл.ас. д-р Здравка Кръстева от ЮФ на СУ "Св. Климент Охридски",гл.ас. Мирослава Манолова от ЮФ на СУ "Св.Климент Охридски", доц. д-р Петя Неделева от Пловдивския университет, Емил Георгиев от ФФ на СУ и д-р Алесандро Салупо от Университет "Фордъм" в Ню Йорк.
Представянето беше уважено от посланика на Израел г-жа Ирит Лилиан, която в словото си изрази висока оценка за изследователския принос и усилия на авторския колектив. На събитието присъстваха представители на академичната общност, които имат отношение към темата, известни интелектуалци, сред които Анжел Вагенщайн, както и директорът на ДА "Архиви" доц. д-р Михаил Груев, Николай Поппетров от Института за исторически изследвания на БАН, председателят на Централния израилтянски съвет Роберт Джераси,представители на еврейски организации, зам.министър на образованието, народни представители и студенти.
Доц. д-р Албена Танева, научен редактор на изданието, сподели за гостите: ”В навечерието на 27 януари, Международният ден в памет на жертвите от Холокоста, ни напомня нещо много мащабно – паметта ще съществува, тогава когато я съхраняваме отново и отново, тогава когато приемаме предизвикателството да си задаваме въпроса ”Защо се е случило така?”. Според нея не е достатъчно да сме информирани, защото човек познава една тема, ”когато има отношение и чувство към нея”. Доц. Танева изтъкна, че ”това, което отличава сборника е погледът през парадигмата на юридическата наука”.
”Българската правна наука трябва да даде отговори за същината на антиеврейското законодателство, както това е сторила западноевропейската и американската правна наука. Опитали сме се да пишем не просто юридически прецизно, но и четивно за по-широката аудитория”, разкри Борислав Цеков, президент на България на Световната асоциация на юристите, който в своето изследване прави прецизен сравнителноправен преглед на моделите и типологиите на антисемитската политика в различни епохи и държави. Той наблегна на значимостта на прочутите правнофилософските дебати между професорите Фулър и Харт, както и на т.нар. "формула на Ратбрух", която става основа за практиката на германския Конституционен съд и обикновените съдилища при съденето на нацистките военнопрестъпници и се използва и до днес в делата за жертвите, убити при берлинската стена по време на комунистическия период. ”Правото не е просто закон, лишен от морална субстанция, както твърдят позитивистите. То трябва да съдържа и определена ценностна характеристика, за да се превърне една норма, приета от компетентен държавен орган и по установения в право. Това не означава някакъв морален релативизъм, някакви разбирания за морал на дадено конюнктурно политическо мнозинство или статукво, а базисни, универсални ценности и морални стойности, като правото на живот и равенство. Именно те са напълно ампутирани от нацисткото законодателство и затова то не може да бъде разглеждано като валидно право и не може да обосновава защитната теза - "ние просто изпълнявахме действащия закон, такова беше времето”, завърши своето изказване Борислав Цеков.
Гл. ас. д-р Здравка Кръстева от Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски",представи своя труд, който е посветен на българското антиеврейско законодателство в периода 1940–1944 г. Тя сподели, че търсейки отговори на въпроса какво е направило възможно приемането на това дискриминационно законодателство в Царство България при действаща конституция и съхранени конституционни органи, е открила стряскащи паралели с днешната действителност. В нейния труд е направен задълбочен анализ не само на българското антиеврейско законодателство, но и на практиката по неговото прилагане. ”Стремяла съм се да удържа изследването на антиеврейското законодателство в неговата епоха, защото би било грешка юристът днес да съди от позицията на сегашното време”, подчерта Кръстева. Приносът на д-р Кръстева е свързан и с първия за българската правна литература цялостен анализ от гледище на международното хуманитарно право и законите и обичаите на действията от страна на българските власти спрямо еврейското население в Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. Тя подчерта необходимостта от честно представяне на фактите за депортацията на 11 343 евреи от "новите земи" и на тяхната правна квалификация, което позволява с още по-голяма морална сила да се открои и спасението на българските евреи от старите предели на държавата. Д-р Кръстева цитира думите на президента на Американския еврейски комитет Дейвид Харис при тяхна среща преди няколко години: "Аз познавам всички факти (б.ред. за съдбата на евреите в България и новоприсъединените земи), но със сърцето си избрах да бъда благодарен на България".
Гл. ас. д-р Мирослава Манолова от ЮФ на СУ "Св. Климент Охридски" представи своите две статии, включени в сборника, които разглеждат през концептуалния поглед на правото имуществените и стопански ограничения спрямо лицата от еврейски произход в България и подхода на държавата на да прилага принудителният труд като репресивна мярка спрямо тях. "Установих с каква лекота една първоначално неутрална мярка, каквато е бил принудителния труд във военновременната икономика на Царството, се е превърнала в наказание, прилагано изцяло на дискриминационна основа спрямо евреите. Надявам се завинаги да сме извлекли поука колко злонамерено може да бъде прилаган законът", заключи д-р Манолова.