/Поглед.инфо/ Съветът по сигурността към Министерския съвет обсъди днес и одобри проекта на закон за противодействие на тероризма.
Очаква се законопроектът да бъде разгледан на утрешното заседание на правителството. Целта на законопроекта била да създаде ефективен механизъм за взаимодействие между институциите при прилагане на мерките за превенция и отговор на потенциалните терористични заплахи.
„Очаквам професионалната общност да застане зад закона, защото той регулира действия и отношения в ситуации, които застрашават българските граждани. Само с добре координирани действия можем да противостоим на тероризма, който в последните години стана една от най-големите заплахи в световен мащаб, и създаването на модерна и интегрирана система за сигурност е от първостепенно значение”, коментира вицепремиерът и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова, която е вносител на законопроекта. По думите й, подготвеният закон е още една крачка в тази посока. Целта му е именно да регламентира механизма, който ще позволи ефективното взаимодействие и обмен на информация между специализираните органи, местните власти, чуждестранните партньори и неправителствения сектор за превенция и противодействие на тази заплаха. „В основата на всичко е опазването на човешкия живот. Терористичният акт отнема основно право на човека – правото на живот. Обстоятелството, че на някои хора, които планират такива действия, ще бъдат нарушени права, е несъпоставимо”, посочи Бъчварова, цитирана от правителствената информационна служба.
Законопроектът определя три нива на заплаха от терористичен акт и четири нива на готовност на компетентните органи за противодействие.
Предвижда се Министерският съвет да осъществява общо ръководство на дейността по противодействие на тероризма, да приема стратегия и национален план за противодействие на тероризма. Националният контратерористичен център се разполага в ДАНС и предоставя информация на компетентните органи и структури, необходима за предотвратяване и пресичане на заплахи от тероризъм, в непрекъснат денонощен режим. Регламентира се и участието на Въоръжените сили в противодействието на тероризма и в преодоляването на последиците от терористични актове. Определят се функциите на местните органи и структури в този процес.
В отделна глава е регламентирана превантивната дейност. Тя включва анализ и оценка на рисковете, сътрудничеството и обмена на информация с компетентните органи на други държави и организации, изготвяне на планове на различни нива за противодействие на тероризма и т. н. Въвежда се задължение за собствениците и ползвателите на сгради и съоръжения за обществено обслужване от първа-трета категория по ЗУТ, както и училищата и детските градини да разработват и прилагат мерки за противодействие на тероризма.
По отношение на лицата, за които има данни, за да се състави обосновано предположение, че са свързани с подготовка на терористичен акт, се прилагат превантивни мерки, отнасящи се до ограничаване на движението им и отнемане на документи. Подробно е описан редът, по който се прилагат превантивните мерки, както и че подлежат на съдебен контрол.
Законопроектът въвежда основни правила за провеждане на антитерористична операция при наличието на данни за конкретна заплаха от или при извършен терористичен акт. В тези случаи е допустимо частично и временно ограничаване на отделни права на гражданите. Допуска се и обявяването на извънредно положение с решение на Народното събрание или с указ на Президента на Република България. Целта била да се даде предимство на спасяването на човешкия живот и здраве.
Законопроектът предвижда също обезщетяване на физическите и юридическите лица при реално причинени имуществени вреди при или по повод извършване на нормативно установените действия за предотвратяване и пресичане на заплаха от тероризъм или за преодоляване на последствията от тероризъм.
Основните принципи, върху които е изграден законопроектът, са спазване на Конституцията, законите и международните договори, по които България е страна; зачитане и гарантиране правата на човека и основните свободи; приоритет при спасяването на човешкия живот пред останалите дейности; сътрудничество с гражданите и техните организации; откритост и прозрачност при провеждането на политиките за противодействие на тероризма; централизирано управление и контрол на дейностите; своевременен обмен на информация по компетентност; съгласувано провеждане на дейностите за противодействие на тероризма.