/Поглед.инфо/ След европейското съвещание в Хелзинки през 1975 год. много българи бяха обсебени от темата за „правата на човека“. Хората заживяха с големи надежди за свобода на словото и свободно пътуване зад граница. Това беше голям пробив в системата, но чак сега се разбира, че една от причините за този пробив е било мълчаливото съгласие на ръководителите на СССР да приемат измамата за полети на НАСА до Луната.

Само 15 години след Хелзинкското съвещание договореностите между Изтока и Запада бяха забравени. Утвърдените държавни граници започнаха да се променят: първо в Германия, след това в Чехословакия и Югославия. Не закъсняха и кървавите конфликти. Европейските държави станаха 29. Процесът „Хелзинки-75“ беше умъртвен, но комитети, по-точно неправителствени организации (НПО), носещи това име, останаха.

Първата американска НПО, която се заинтересува от дейността на нашето Независимо дружество за защита правата на човека (НДЗПЧ) беше „Хелзинкски наблюдател (Helsinki Watch-New York)“ с председател г-жа Джери Лейбър. По аналогия с тази правозащитна НПО, чийто гост бях през март 1990г., на 15 ноември 1990 г. в Софийския градски съд регистрирахме Сдружение “Хелзинкски наблюдател-България“. Очаквахме да станем член на Международната организация „Хелзинки уоч“ със седалище Виена. Естествено, разчитахме на финансиране, защото в нея членуваха „филантропът“ Джордж Сорос, писателят Артър Милър, както и много други знаменитости.

Не трябваше да мине много време за да проумеем, че концепцията за „правата на човека“ представлява заблуда, ефективно оръжие за дискредитиране на политически противници и дори за промяна на политически режими без пряка военна намеса. Веднага, след като нашето сдружение непредпазливо заяви, че правата на човека могат да принадлежат само на отделната личност и в демократична България няма как да се говори за „права на малцинствата“ (езикови, етнически, религиозни, сексуални), „Хелзинкски наблюдател-България“ (тогава с председател Румен Воденичаров и секретар Георги Лунд) получи от Виена отказ за членство в международната правозащитна организация. Джордж Сорос, информиран от соросоиди като Стефан Тафров, Деян Кюранов и Димитрина Петрова, беше силно възмутен, че нашето сдружение настоява (съгласно разпоредбите на новата демократична Конституция) правата на гражданите винаги да са обвързани със задължения, че сме против етническите партии, против всякакви Рамкови конвенции за защита на национални малцинства и че сме дори за временно въвеждане изпълнението на смъртното наказание. В своята автобиографична книга „Сорос за Сорос“ (Soros on Soros) мегаспекулантът си спомня за грешното решение по отношение на Румен Воденичаров така: „В България бяхме привлекли за каузата на „ОО“ човек, който се оказа яростен ксенофоб и расист.“

По изпитана тоталитарна практика след 2 години (1992 г.) Сдружението “Хелзинкски наблюдател-България“ беше дублирано с „по-правилното“, наречено „целесъобразно“ „Български Хелзинкски комитет“ (БХК) с председател Красимир Кънев. Според буквата на закона, тази организация не би трябвало да получи съдебна регистрация, защото в името си съдържа най-съществената съставка от наименованието на съществуваща вече организация – „Хелзинкски“, което създава предпоставка да заблуждава гражданите и обществото, че е истинският блюстител на договореностите от 1975 г. в Хелзинки. Не и в България, където все още съдебната власт не е в пълно съгласие с разпоредбите на Конституцията.

Правилните СМИ веднага започнаха да популяризират дейността на дублетната организация – БХК, главно с акцент върху правата на малцинствата. Рингът беше освободен единствено за Кънев, съпругата му Петрова и разрасналата се около яслата на Сорос правозащитна компания от юристи. Финансирането на БХК бе повече от обилно: от „ОО“, от 6 чужди фондации и евроинституции, плюс посолствата на САЩ и Холандия. Всяка година БХК се отчиташе с Доклад за състоянието на човешките права в България. Оказа се, че текстовете в докладите на БХК и Държавния департамент на САЩ са доста сходни, почти идентични. Тоест, Красимир Кънев и компания си присвоиха правото да бъдат източникът от последна инстанция, който да снабдява чуждестранни държавни институции с оценки за България. Нещо повече, като член на Изпълнителния комитет на Хелзинкската федерация във Виена (1998-2007 г.) и член на борда на Европейския център за правата на ромите в Будапеща (2007-2010 г.), Кънев представлява успешно български жалбоподатели в Страсбург, шета из ЕС и клевети България за всичко, което е жизнено важно за нашата национална идентичност: положението в затворите, отказа за регистрация на ОМО „Илинден“, казуса с алтернативния синод, правната защита на мигранти и бежанци, свободата на хора с различна сексуална ориентация, Истанбулската конвенция и пр.

Много бързо, лишен от конкурентна автентична правозащитна НПО, Българският Хелзинкски комитет опротивя не само на патриоти и националисти, но и на всички, които виждат физиономията на Кънев по телевизионните канали. Той не пропуска да заблуждава, че БХК е уважавано сдружение, но лично аз не съм срещал човек, който да уважава хора, които ощетяват и клеветят Родината си, защитават нарушителите на закона и дори убийци. И не е случайно, че днес в  България, когато за една организация се каже, че е неправителствена (НПО), веднага замирисва на соросоиди, евроатлантици или ромски барони.

Нашето автентично, но останало камерно, сдружение „Хелзинкски наблюдател-България“, още преди 25 години отваряше очите на сънародниците ни („с клечки“, както казваше Хайтов) за вредната дейност на юдите-правозащитници от БХК. „Когато България си има Красимир Кънев (т.е. БХК), врагове не и трябват“, писахме през 1995 г. по повод на разпространеното платено изследване на положението в българските затвори.

Чашата на прословутото българско търпение преля с номиниране от БХК на убиеца Пол Фрийман (Австралия) за „Човек на годината“ за дейността му в „Българско затворническо дружество за рехабилитация“(?!) Протестите на различни български партии все пак отмениха номинацията. ВМРО-БНД и БНС заявиха на всеослушание „Българският Хелзинкски комитет е подривна терористична организация и инструмент за унищожаване на нацията“. Под петиция за забрана на БХК се подписаха 10 хиляди души.

С протекцията на властта и на чуждестранните му донори, на които е на ясла, БХК обаче продължава по изпитания алгоритъм:

- Семинари за съдии и адвокати (разбирай за зарибяване на същите);

- Номинация за „Съдия на годината“, например на съдия Калпакчиев;

- Раздава мнения по съдебни казуси: когато престъплението е скандално, мнението се дава само от Кр. Кънев в „лично качество“;

- Решение на независимия съд, което не може да бъде обжалвано;

- Предсрочно освобождаване или изплащане обезщетение на осъдения за сметка на българската държава;

- Облагодетелстване на семейството на председателя на БХК Красимир Кънев;

Това е само едно от гражданските НПО, финансирани от Сорос срещу България. Ако не бъдат квалифицирани като „агенти на чуждо влияние“ и прогонени, както направиха Нетаняху в Израел, Орбан в Унгария и Путин в РФ, то в недалечно бъдеще България ще се сдобие с етнически партии, които открито ще заявяват искане за автономия. Циганският терор и убийства, неплащането на ток, вода и обществен транспорт ще бъдат третирани като малцинствени права. Избиването на гражданите по пътищата от необразовани водачи без свидетелство за управление на МПС ще продължи да бъде ежедневие.

Конфликтът на БХК с правовите норми на българската държава не е от вчера. Тези лъже-правозащитници бяха наречени дори и от двата враждуващи синода „юдите от БХК“. За своя голяма победа БХК смята разрешаването на двойното гражданство на нашите изселници в Турция в нарушение на сключените двустранни договори и с явна стратегическа подривна цел. Всичко, което днес може да бъде актуализирано след 30 години псевдодемокрация, е казано и написано до институциите на Република България от Сдружение “Хелзинкски наблюдател-България“. Реакция на нашите предложения за законови промени няма. ДПС остава балансьор, а циганските барони усвояват лесни пари от Запад с помощта на нелегитимния „Български Хелзинкски комитет“. Трябва ли да гръмне бомба в софийското метро за да се стресне българското общество?

Извършва се историческо мародерство.Фарисеите трябва да бъдат изгонени от храма!“, призоваваше нашите законодатели  проф. Николай Генчев преди 25 години по повод проникването на сектите. Юдите от БХК са още по-опасни от фарисеите. Те паразитират върху правата на човека не за 30, а за 330 сребърника (в милиони).

И ако не се намери сила, която да спре разрушителната им дейност, без преувеличение може да се каже, че България изживява последните десетилетия , в които тя е държава на българите.


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели