/Поглед.инфо/"За да се случи обръщане на демографската тенденция в България трябват години и години национален консенсус, разбирането, че това е национален приоритет, който ,за съжаление, не виждам", каза в интервю за БГНЕС по темите от отиващата си година и пред прага на новата 2014 г. социологът Кънчо Стойчев
За този консенсус трябват диалог, разум, онзи минимум разбирателство между всички нас , през който период да не се интересуваме кой е на власт, а да бъдат реализирани националните цели, смята той. И даде пример - могат много да се карат германските партии, но когато стане въпрос за немското производство няма нито една партия, която да застава на различна позиция освен тази - да върви немското производство и немският износ. Без да се обединим в националните си приоритети, а те не са кой знае колко много - три-четири показателя, без да принудим политиците да ги разпишат, няма да имаме успех. Всяка успешна нация има такъв приоритетен портфейл, за който работят всички политически партии, подчерта Стойчев.
Следва пълният текст на разговора ни с Кънчо Стойчев.
БГНЕС: Как ще определите 2013 г.: бурна, разломна, пропусната, наваксваща?
К.С.: 2013-та е различна, необикновена година и бих я наредил в поредицата 1991-1992 г., 1996-1997 г. Това са особени, ярки, драматични години и в трите случаи угрозата е гражданският мир в страната, с висока степен на конфронтация, с рискове пред страната. 2013 г. е и година на шансове и възможности. 1991-1992 г. България реши ключово важен проблем - че трансформацията, преходът ще се извършва по безкръвен начин и ние успяхме. През 1997 г. народът, всички ние излязохме по-мъдри да избегнем сблъсъка, с политически компромис, разбира се. Сблъсъкът през 2013 г. все още не е разрешен, но смея да мисля, че резултатът ще е позитивен и в полза за обществото.
Да си припомним как тръгна този сблъсък - първо с февруарските събития, със социалните протести и със закономерното, но закъсняло сваляне на правителството на Бойко Борисов от власт. Големият залог днес , в началото на новата 2014 г. е дали ние ще успеем да се разделим като общество окончателно с типажа на този властник.
БГНЕС: Имало ли е период в най-новата ни история, в който като днес българите да са били толкова разделени – не само като социални групи, но и на чисто междуличностно ниво?
К.С.: Истината е, че Борисов върна разделението в българското общество и това е най-голямото му политическо престъпление. Но... остротата на разделение беше по-голяма през 1991-1992 г. и 1996-1997 г. , тогава то беше пропило цялото обществено тяло, докато сега не е така. Наблюдавам едни опити в София, в едно известно каре в столицата, знаем кое е то, но в страната като цяло нищо подобно не се случва. Тук е ролята на медиите - как отразяват събитията, с какъв апломб и с какъв акцент. Човек, ако постои няколко часа в центъра на София ще добие едно впечатление какво се случва, особено ако го съчетае с гледане на телевизия и съвсем друго, ако отиде и просто се разходи в Пловдив, Варна, Шумен, Бургас, всъщност, няма значение къде другаде. Там нищо такова не се случва, няма и споменатото разделение между хората.
БГНЕС: Тогава разделението не е ли преди всичко между елитите?
К.С.: Бих казал, не между елитите, по-скоро - истерията на един слой от елита, който е отмиращ, обречен, който не успя да се адаптира в новата ситуация и комуто всички други са виновни, освен самите те.
БГНЕС: И Вие ли смятате, че имаше голяма доза политически или "граждански" инженеринг при лятно - есенните протести? Прави впечатление, че февруарските протести бяха широко отразени от западните медии, докато по-късните бяха по-скоро триумф на ПР-а...
К.С.: Прийомите на театъра бяха използвани максимално. Никога досега това не бе правено в такава степен. Не можем да наречем събитията 1991 г. театър или цирк , не можем да определим така и събитията 1996-1997 г. Докато в момента ,без да обиждам никого, който с открито сърце иска промяна, нещата много напомнят на театър или цирк. И то именно поради факта, че режисьорите бяха изключително некадърни. В киното има следния принцип - добър е онзи оператор, когото не усещаш по време на филма. Почнеш ли да виждаш работата му значи нещо не е наред. Така е и с режисурата - почнеш ли да я виждаш, изпортена е пиесата.
БГНЕС: Целият този протестен цикъл от началото на годината как се отрази на основните партии и на техните перспективи преди евроизборите през 2014 г.?
К.С.: За съжаление, увеличи се омерзението от политическия живот, от всички политически партии. Моето опасение е да не би до евроизборите да бъдем отново свидетели на това, което наричаме "варненския синдром". Помните, само два месеца след събитията, когато Варна бе лидиращия град на февруарските протести, какво се оказа - ако не ме лъже паметта, около 30% едва отидоха до урните да гласуват. Нивата на омерзение от политическото, според мен, са минали критичната граница. Често в такива моменти хората просто резигнират и не отиват да гласуват. Дано не се случи това на евроизборите. Защото картината би била една при ниско гласуване, и друга - при висока избирателна активност.
БГНЕС: Защо вследствие на тези социални бури не се появи нов политически субект и защо на Реформаторски блок нещо не му се получава новото?
К.С.: Колегите от Реформаторския блок, към които имам голяма симпатия, за съжаление, не успяха да минат теста на искреността. Не са искрени нито в посланията си, нито в това, което се опитват да кажат. Нямаше я тази самооценка след участието им на изборите- когато не успееш и си загубил мача трябва да имаш мъжеството да направиш изборите докрай . И втората степен на неискреност, която страшно много им пречи, е отношението им към Бойко Борисов и бойкоборисовщината. Да, под сурдинка нещо говорят, но...не е искрено. Те се присъединиха към един фалшив хор - оставка утре, оставка веднага и какво следва? Цъфтят рози по паважа - това не е сериозно. За да бъдат искрени и откровени би трябвало да кажат, че първият консенсус, който дава на България възможност да се движат напред е един широк и всеобхващащ консенсус - никога вече бойкоборисовщина.
БГНЕС: Те, мисля, си оставиха отворена вратичка и в момента обаче не са го осъзнали...
К.С.: Това ще им изяде главата!
БГНЕС: Андрей Райчев формулира позицията им така - сега Бойко Борисов е лош, но след изборите - ще видим.
К.С.: Ето, това имам пред вид като казвам неискреност, т.е. независимо дали хората са интелигентни или обикновени, народни те имат интуиция и усещат нещата отвъд думите. Това, което провали Реформаторския блок е отсъствието на откритост и искреност. Ами застани пред хората и бъди искрен. Непрекъснато се вижда по лицата им правенето на сложни сметки. Ама, чакайте сега, какво толкова имаме да правим сметки? Ние за демокрация ли сме и за истинска пазарна икономика с правила ли сме? Ами тогава какво мотаете и балтавите за бойкоборисовщината? Там нямаше нито пазарна икономика с правила, нито демократичност. Тогава какво го офлянквате? Да, ама да не би после да се затвори вратата... В такъв случай много малко хора ще гласуват за такава позиция , с това сметкаджийство.
БГНЕС: А БСП, успяха ли да се съхранят в този период и каква е равносметката за тях в края на годината? Кой е теста да си изкарат мандата или поне до септември другата година?
К.С.: БСП е истинска, нормална политическа партия и като такава тя е конгломерат от идейни течения и личностни, водачески интереси. Тя е много пъстра палитра и ми е трудно да говоря обобщено.
БГНЕС: Имат ли верен ход за постигане на добри резултати на евроизборите?
К.С.: Верният ход е намерят верния език, който да стига до хората. А той в момента, политически може да бъде само един и се казва работни места и доходи. За нас като нация ще е крачка напред, ако престанем да се занимаваме с глупости, а с интересите си, на всеки един от нас. А те са работа и доходи. И ако направим това ще стане дума и за бизнес средата, и за върховенството на закона, и за борбата с монополите, за шансовете за реализация, за работа на всеки един от нас. Започнем ли този разговор със сигурност ще напреднем.
БГНЕС: Има една стара изпитана марка, която може да върне в играта малките и средни предприятия- "Произведено в България".
К.С.: Да, разбира се, няма успешна страна по света, която да не се грижи за своето производство и да не защитава своите производители - примерите са Франция, Германия, Испания, САЩ...
БГНЕС: Не се ли предадохме много лесно на чуждите производители, търговски вериги, монополи и т.н.?
К.С.: От глупост и от зле направена оценка къде точно попадаме. Имам огромен респект и уважение към ЕС - това е една сбъдната мечта, че сме в този съюз. Но трябва да разберем, че в ЕС освен ,че има общи неща всеки си гледа много строго своите интереси и се бори за благосъстоянието на всеки свой гражданин. Ние, българите, не си гледаме достатъчно интересите, не се борим за благосъстоянието на всеки един от нас.
БГНЕС: Накрая , за ГЕРБ - те по-скоро загубиха тази година, 2013-та или съхраниха силите си в една по-благоприятна среда да успеят да си върнат загубеното?
К.С.: Бойко Борисов няма да може да се върне на бял кон на евроизборите поради една проста причина. Пътят напред минава през докрай изпиване на горчивата чаша, на равносметката за грешките. Аз лично не виждам тези хора да разбират къде са техните грешки. Всеки има право на промяна и тя е единствено смисления път напред. Ако ГЕРБ отчете грешките и тръгне към промяна биха имали значително присъствие в страната, но , за съжаление, те не правят това. Освен неистовото им желание нещата да си останат такива, каквито са били - Борисов да жъне победи след победи, да е най-големият, най-великият, което най-малкото не отговаря на действителността. По този начин те с всеки изминал ден ще губят потенциал.
БГНЕС: Възможно ли е България да пребори демографския срив? И по някакъв начин да постигнем национално обединение в годината пред нас?
К.С.: За мерки и резултати от демографска политика с хоризонт под 25 г. не е сериозно да се говори – това се счита за стандартните години за едно поколение. За да се случи обръщане на тенденцията трябват години и години национален консенсус, разбирането, че това е национален приоритет, който ,за съжаление, не виждам. За този консенсус трябват диалог, разум, онзи минимум разбирателство между всички нас , през който период да не се интересуваме кой е на власт, а да бъдат реализирани националните цели. Могат много да се карат германските партии, но когато стане въпрос за немското производство няма нито една партия, която да застава на различна позиция освен тази - да върви немското производство и немския износ. Без да се обединим в националните си приоритети, а те не са кой знае колко много - три-четири показателя, без да принудим политиците да ги разпишат, няма да имаме успех. Всяка успешна нация има такъв приоритетен портфейл, за който работят всички политически партии.
БГНЕС: Това означава ли, че тепърва ще си пишем домашното?
К.С.: Максимумът, който можем да постигнем 2014 г. е да си пожелаем да напишем това домашно, на националните приоритети.