/Поглед.инфо/ БСП тръгна на борба с „паралелната държава“ чрез „паралелно закодателство“ - консултирано от адвокат на хонорар. Самият той обаче не препоръчва подобен подход.
Най-приоритетният за БСП законопроект – за специална агенция „Антикорупция“, с който левицата обяви началото на похода си срещу „паралелната държава“, се оказа „консултиран“ с адвокатска кантора. Това призна наскоро зам.-председателят на парламентарната група „БСП Лява България“ Крум Зарков на брифинг на „Позитано“ 20 в отговор на настоятелни журналистически питания. Въпросите бяха породени от средите на самата левица, тъй като така и не стана ясно кои точно са авторите на инициативата, представена в средата на август от... зам.-шефа на партията Кирил Добрев.
На последния пленум на БСП проектът беше приет „по принцип“ с единодушие от 85 гласа. Но, според участници в заседанието, това е станало след повторно гласуване и добавяне в решението на формулировката, че ще бъдат взети предвид забележките на членове на Националния съвет. Близо два месеца по-късно законопроектът все още не е внесен в парламента...
По думите на Крум Зарков, той е „написан от депутатите на БСП от правната комисия“ и „след това изпратен и на кантората, с която ние работим, не за да го напише, а като консултация“. „Така, както сме правили с всички законопроекти“, обясни Зарков.
Кантората е „Илиев и партньори” и по думите на зам.-председателя на партията Деница Златева левицата работи с нея още от 42-ото Народно събрание. Основателят и управляващ съдружник адв. Петър Илиев се оказа и „автор на последните ни 5 или 6 конституционни жалби“, разкри още Зарков. По неофициална информация на в. „Капитал“ кантората „Илиев и партньори“, която се занимава основно с търговско право, има с БСП „договор за около 50 000 лв. да помага за законодателството“.
Партньорството е било продължено по решение на първото заседание на парламентарната група в 44-ото Народно събрание. Решение, което не е лишено от основание. 80-членната ПГ разполага с десетина юристи, почти всички без предишен опит в законотворчеството. Доскоро най-авторитетната по правните въпроси политическа сила този път изпрати в ресорната парламентарна комисия и един политолог...
Друг е въпросът, че „Позитано“ разполага с щатни юристи, а трети, че най-опитните правни експерти бяха „пенсионирани“ от парламента с промени в устава, а сетне събрани в Правен съвет начело с Янаки Стоилов. Решение, заради което той отнесе много критики за легитимиране на еднолични действия на висшето ръководство, а Михаил Миков си направи самоотвод от съвета с гневно отворено писмо.
„Тези дни разбрах, че съм бил избран в помощен орган на Националния съвет на БСП, наречен Правен съвет. Нещо, за което не съм изявявал никакво желание. Нещо, което се създава доста късно с оглед упражнени законодателни инициативи, които, меко казано, пораждат учудване и в юридическата общност, и в по-широката публика. И тук нямам предвид само известния антикорупционен закон“, написа Миков и нарече новия орган „смокинов лист, когато житейските, юридическите и политическите аргументи не достигат“. „Като юрист и досега съм изразявал и обосновавал пред Националния съвет позициите си по различни правни въпроси и законодателни инициативи, но те бяха отхвърляни от ръководството априори и с неприязън, защото ги изразявам и мотивирам аз. Опитът ми в политиката не ми позволява да бъда политически наивник на тази възраст“, обясни пределно ясно Миков позицията си.
Най-любопитното в цялата история обаче е друго – че самият адвокат Петър Радославов Илиев не препоръчва подобна практика. Или поне не я е препоръчвал преди да поеме обслужването на БСП. Това е видно от публикувания на сайта на СУ „Св. Климент Охридски“ автореферат на докторската му дисертация „Законодателният процес в Република България“, защитена на 1 октомври 2012 г.
„Обоснован е изводът, че правото на парламентарна законодателна инициатива се използва главно като средство за парламентарен изказ, особено на опозицията“, пише адвокат Илиев. И развива следната теза: „В този контекст е важно да се гарантира на някои от инициативите на малцинството публичността, която търсят. Но тъй като този инструментариум на правото на законодателна инициатива показва също така стремежа към дебатиране по въпроси, различни от дневния ред, наложен от правителството, и следователно депутатският законопроект не е най-подходящата форма, за да се осигури този дебат, все пак трябва да се осигури на опозицията минималното право на изразяване“. Думата „адвокат“ и нейните производни не присъстват нито веднъж в 37-страничния документ. Дисертацията на адв. Илиев е посрещната възторжено от проф. д-р Георги Близнашки. „Дисертационният труд е първото самостоятелно и цялостно изследване в Република България, посветено на законодателния процес“, пише в своята рецензия Близнашки. „Докторантът е обосновал, аргументирал и систематизирал конкретни предложения за подобряване и усъвършенстване на българския законодателен процес с цел повишаване на качеството на законодателството. Всички формулирани изводи биха могли да бъдат една полезна и рационална основа за бъдещо преосмисляне на българския модел на законодателен процес с цел неговото усъвършенстване с оглед на модерните тенденции на рационалния парламентаризъм“, смята Георги Близнашки за тезите на неговия колега преподавател в Юридическия факултет.
След като БСП в недалечното минало в известен смисъл вече е „аутсорсвала“ ключови решения като данъчна политика и даже избор на министър-председател, логично е да бъде изнесена извън партията и законодателната дейност. В този ред на действия би могло да бъде аутсорсната и цялостната политика, а за членската маса да остане само дейността по набиране на гласове...
___________
* Заглавието е на Поглед.инфо