Владимир Дворецки, в. „Телеграф”
Ректорът на УНСС проф. Стати Статев обяви намерението си да затвори чал га дискотеката „Ориент 33”, но да запази паметника на Карл Маркс в двора на икономическия ВУЗ (виж стр. 6).
Връзката между тези две решения не е никак случайна. Професорът е прав, че авторът на „Капиталът" е един от най-значимите световни мислители, чието духовно наследство беляза неизличимо целия XX в. Не е необходимо човек да е завършил ВИИ „Карл Маркс" (както се наричаше допреди двадесетина години въпросният университет) или да е марксист, за да признае, че съвременната икономическа наука не може да подмине трудовете на философа революционер от Трир. Друг е въпросът доколко неговите последователи успяха да приложат на дело теоретичните му разработки. Анонимната група „студентски майки", която иска да срине паметника на Маркс, де факто се обявява против приемствеността в науката.
Не е тайна, че българското висше образование е поставено в тежки икономически условия, които донякъде напомнят описаните от автора на „Капиталът".
Причината е ясна - държавата от години реши да абдикира от вузовете, като ги остави в неблаговидното положение хем да са автономни, хем те да си набират по-голямата част от парите. Този дуализъм накара ректорите да се правят на брокери, мениджъри и да измислят какви ли не чудеса, за да набавят необходимите им средства. Така се стигна и до отдаването под наем на терени, включително и за печално известната чалга дискотека „Ориент 33". Приходите от нея покриваха съществена част от разходите на УНСС, но това носеше и доста негативи. След поредицата от фатални инциденти в Студентския град ръководството на икономическия ВУЗ правилно реши да прекрати договора с наемателите. Друг е въпросът, че дори ректорите да закрият всички дискотеки в кампуса, той ще бъде опасан с нещо като нова Берлинска, стена от заведения за радост на студентите.
Варианти
За много от тях чалга дискотеката е идеалният начин за забавление. Може да не ни се нрави вкусът на новото поколение, но всеки има правото сам да изживее своите грешки. Трябва обаче студентите да имат и възможност да избират между различни пътища на духовно развитие, включително и) такива, които не им се струват най-приятните в момента. Не бива да се допуска чалгата да завладее цялата среда, заобикаляща младите хора, макар тя да носи доста големи приходи. Това би означавало да се върнем към дивия капитализъм, който е отречен !не само от Маркс. А за всички; които искат да трупат бързи пари в Студентския град, са валидни пророческите думи на философа, че при 1000 процента печалба капиталът прескача всякакви човешки закони. И тогава всичко за един миг може да се обърне с главата надолу. Уви, така става често на Балканите.