/Поглед.инфо/ Интервю с професор д-р на икономическите науки Димитър Иванов
Професор Димитър Иванов е макроикономист, д-р на икономическите науки, консултант на международни банки и организации, международен съветник по линия на UNIDO на редица правителства, общественик.
Специализирал е международна икономика и стратегическо управление в Института за Политически Науки в Париж, във Вашингтон, в Москва. Преподавал международен бизнес и финанси в школите на университетите в Уоруик и Шефийлд, както и в Института за директори във Великобритания.
Автор на книги и стотици статии, международни доклади. Работи като висш стратегически консултант на ръководствата на някои от големите световни банки, опериращи в Централна и Източна Европа. От януари 2002 г. до март 2007 е икономически съветник на Президента Георги Първанов.
Член е на Академията по международен бизнес в САЩ, на Обществото по стратегическо планиране на Великобритания, на Кралското икономическо дружество и на Европейската икономическа асоциация. “Doctor Honoris Causa” на ВСА “Димитър А. Ценов” в Свищов. Учредител и зам. -председател на БАНИ. Учредител и председател на Гражданско сдружение „Глас”.
Защо българският публичен имидж на Острова продължава все така да се влошава? В началото на годината процесът сякаш излезе окончателно извън контрол.
- Да, въпросът за българите и румънците стана дежурна тема на британските медии и през последните седмици се стигна до едно изкуствено нажежаване на обществения дебат, което по никакъв начин не работи в наша полза. Като човек, който живее във Великобритания от близо 22 години, смея да твърдя, че тази политическа параноя, която наблюдаваме, не отразява реалностите в междудържавните ни отношения.
Но въпросът тук е доста по-обширен и за да му дадем обективен отговор, би следвало да го разгледаме откъм 4 основни, взаимосвързани аспекта: позицията на България в него и нейните национални приоритети, позицията на Великобритания и нейните национални интереси, гледната точка на Европейския съюз и проблемите, в които той е затънал, и не на последно място – ефектът на ситуацията върху интересите на българската общност, живееща на територията на Обединеното Кралство.
Това са четирите страни на проблема, които трябва да вземем под внимание, а не да се отдадем на изкушението да го коментираме единствено откъм нашата страна и интереси в нея.
Да започнем оттам, че един от базисните принципи на европейската интеграция, заложен още по времето на Римския договор, който постави основите на днешния ЕС, бе този за свободното движение на хора. Този принцип въобще не бе съобразен със събитията, които последваха по-късно, след падането на Берлинската стена и срутването на социализма. Принципът за свободно движение на хора бе замислен в рамките на една интеграция между сравнително равностойно развити държави. С разширяването на ЕС, реалността коренно се промени и принципът за свободното движение стана напълно еднопосочен - по посока на по-добре развитите икономики и стандарти на живот в Западна Европа. В което, разбира се, няма нищо ненормално. Но, нито Великобритания, нито самият Европейски съюз бяха подготвени за подобен емиграционен поток и това трябва да е червената нишка, пронизваща целият този настоящ дебат, защото в момента Европа стои на прага на една отдавна назряла и дори закъсняла комплексна имиграционна реформа.
Смятате за важно да се акцентира на това?
- Да, защото вижте какво става. Европа е вече в почти 6 годишна финансова, икономическа и социална криза, която спокойно можем да наречем „конституционна криза на ЕС”.
В целия Североатлантически регион правителствата и централните банки са в невъзможност да възвърнат нормалната трудова заетост в техните икономики.
Виждаме, че Европа се плъзга отново по спиралата на рецесията, преди още да се е оправила от тази през 2008 – 2009 г. Да не споменаваме и за дългосрочно тежащите проблеми, свързани с кризата на държавните дългове. За 2013 година средният икономически растеж на държавите от ЕС няма да надхвърли 1.3%, а за една икономика като германската, растежът ще бъде замръзнал на границата на нулата.
На фона на тези изключително сложни години за цяла Европа, нека да се върнем към първоизточника на нашия проблем. Да се върнем към България.
Безработицата в България вече четвърта година е замръзнала на едно драматично високо равнище от 12.4%, както гласи официалната статистика, а на много места в провинцията и най-вече сред младите, тя достига до нива от 25-26%, ако не и повече. Искам специално да подчертая този момент, защото този факт е на фона и въпреки най-голямата емиграция, позната в по-новата история на България. След последното преброяване по времето на социализма, когато цифрата на населението беше около 7.9 млн. души, през последните 23 години над 1.3 милиона души официално са напуснали България. Това означава, че
тези милион и триста хиляди не са натоварили трудовия пазар на страната,
а са го улеснили със своето напускане. Нобеловият лауреат по икономика, Джоузеф Стиглец, беше в България през 2003 и директно запита президента ни: „Ами ако тези хора не бяха напуснали България, докъде щеше да стигне вашата безработица?”
Серия от български правителства не успяха да се справят с безработицата у нас. Нашата икономика продължава да расте с един крайно анемичен годишен темп от 1.4 – 1.5% и този растеж допълнително се забавя от любимата на сегашното правителство политика на фискално затягане. Политика, която е на път да загаси окончателно двигателите на българската икономика. Така че първият момент в този дебат е „да върнем топката в българската мрежа”.
Наскоро българският социален министър Тотю Младенов заяви, че щял да попита британското правителство: „Какъв ви е проблемът да приемате българите?”
Не знам как ви звучи на вас този въпрос. На мен ми звучи така, сякаш политическата класа в България иска да продължи да гони българската младеж, работна ръка, специалисти и интелигенция от страната.
Аз бих обърнал въпросите към него, като попитам - А какъв ви е на вас проблемът да намалите безработицата в България, като въведете работеща система за издигане и развитие на най-кадърните хора във всяка професия, създадете условия и ясни правила за привличането на успешно завършващите български младежи и девойки на позиции, където няма да бъдат управлявани от политически дембели, да свържете по-тясно българските университети с практическите нужди на икономиката? И така нататък.
Но да погледнем и откъм британската страна
Една от лекциите ми по международен бизнес е на тема: „Къде може да се прави най-добре бизнес и да се живее най-добре?”. Посетил съм почти всички развити икономики в света и имам поглед върху тяхното бизнес и трудово законодателство.
Великобритания си остава едно от най-добрите места в сегашния вид на ЕС за учене, живеене и за правене на бизнес. И считам, че тук не съществува целенасочена дискриминация, с изключение на някои инциденти по отношение на българските граждани и студенти.
Да – конкуренция има. В една банка, например, ще погледнат по различен начин на двама специалисти с равностойно образование, когато единият от тях идва от съвършено малък пазар, а другият – примерно от огромна Русия.
Но нямаме основание да роптаем, че държава като Великобритания, която има едно от най-либералните трудови и имиграционни законодателства, търси начини да защити собствените си национални, трудови и социални интереси.
За мен, като икономист, няма съмнение, че навлизащата студенстка и трудова емиграция е полезна за икономиката на страната. Но темповете на прираста на тази емиграция са такива, че полезният й ефект върху британската икономика се неутрализира от изключително силното натоварване на остарелия и намиращ се в немалък бюджетен дефицит публичен сектор на страната, което започва да се усеща и по отношение на публичните услуги и общото качество на живота. Така че, нека да дадем на британците правото да си задават въпроси какво ги чака в собствената им държава.
След приемането в ЕС на основната група източноевропейски страни през 2004, на британския трудов пазар дойдоха над 600 000 емигранти, главно от Полша, Латвия, Литва и Естония. Територията на Великобритания е само 3.5 пъти по-голяма от тази на България, но на Острова живеят близо 9 пъти повече хора, отколкото у нас. Сегашното правителство в своята предизборна платформа обеща да затегне масовата емиграция и да свали нетното й ниво от 250 000 души годишно, до под 100 000 през 2015 година. Тези мерки, както знаем, нанесоха немалко материални и психологически щети със затягането на визовия режим, въвеждането на материални граници за искащите да упражняват бизнес, усложняването на административните процедури за издаването на работни сертификати, но за целия този период никой не може да твърди, че е била проявявана дискриминация спрямо българите, защото за всеки икономист е ясно, че имиграцията работи в полза на развитието на брутния вътрешен продукт на страната. Ясно е и за самите британци.
Възражението е, че имената на България и Румъния непрекъснато се свързват със злоупотребите със социални помощи, а проблемът не е от вчера и държави като Полша и Литва имат далече по-големи „заслуги” за него.
- Темата за бенефитите не е свързана единствено с емиграцията на една или друга държава, тя бе зададена още навремето от Маргарет Тачър, но и до ден днешен не е намерила нормално решение, защото действащата социалната система в страната е била планирана в съвсем различни от днешните времена. Ако минете през район като Кройдън, например, ще видите, че улиците там са пълни с хора (досещате се как изглеждат) с по 3-4 деца, които живеят на социални помощи и не искат и да си помислят за друг живот.
Няма система в света, която да може да издържи подобна тежест. А тук става въпрос за една от най-либерално устроените социални системи. Защо не насочим нашият патос на недоволство примерно към държави като Германия, Холандия, Франция, Австрия ? Да не говорим за Швейцария. Знаете ли какво значи да бъдеш допуснат да влезеш, да се устроиш, учиш, живееш и работиш в Швейцария?
Нека не забравяме, че официалната британска позиция,
която има реално значение в случая, не е в заглавията на британските медии, а в думите, които каза наскоро зам.-посланикът на Великобритания в България, Катрин Барбър. Тя заяви, че грижата на британското правителство е да се защити социалната система на страната от злоупотребите от страна на някои емигранти, като гарантира, че и занапред ще има еднакви права за всички. Цитирам дословно думите й: „Ние искаме да привлечем такива хора, които имат намерението да работят, а не да живеят на помощи”.
Както казах в началото на разговора, в момента ЕС се намира в конституционна криза и в него ще има сериозни реформи през следващите 3-4 години. Знаем че предстои референдум за бъдещите отношения на Великобритания и ЕС, който трябва да се проведе в рамките на 2 години след изборите през 2015. Дотогава законодателните отношения на трудовия и социален пазар на страната също ще претърпят промени. Така че нормално е от началото на тази година британското правителство да подеме дискусия за предимствата и недостатъците на бъдещия живот и работа на Острова, като България и Румъния бъдат едни от основните адресати на кампанията, за да не се стигне до подобна вълна, каквато имаше от страна на Полша и Прибалтийските републики.
А какъв ще бъде конкретният механизъм за затягането на условията по отпускането на социални помощи, не се наемам да кажа, тъй като е още в кухнята на Даунинг Стрийт.
Дебатът в България обаче придоби доста некомпетентен характер
Политиците ни отказват да разберат, че тяхната задача е преди всичко в създаването на нормален стандарт на живот на гражданите в собствената им държава, а не в изнасянето на проблема извън рамките на страната, под егидата на ЕС. Те продължават да произвеждат некомпетентни аргументи, с което затрудняват допълнително живота, работата и образованието на българите във Великобритания. Липсата на диалог с британските институции създава изкуствено нагнетена атмосфера, която избуява в опасни посоки в британските медии – че българите едва ли не идват единствено с целта да експлоатират социалната система на Великобритания.
Българското правителство, външното ни министерство и посолството ни в Лондон са длъжни да започнат един незабавен и конструктивен диалог с британските им колеги. Пред очите ми минаха серия български посланици в Лондон, но България така и не се научи да експлоатира (в позитивния смисъл на думата) Великобритания като една от най-важните държави за създаване на икономически, научно-технически и културни партньорства. Това е една изключително важна столица на световната дипломатическа карта, но все още не виждам бърз прогрес в нито един аспект на българо-британските отношения, за съжаление.
Но официалната позиция на българското посолство е, че дипломатически натиск ще бъде оказан едва след като има официални решения от страна на британското правителство, така че ...
- Аз считам, че правителство, което мисли за съдбата на своите граждани, би следвало час по-скоро да иницира консултации между българския външен министър и колегата му Уилиям Хейг, на която да се дискутират проблемите и да се излезе с общо комюнике. Забавянето на тази среща, с всеки следващ ден прави обстановката все по-вредна и непредсказуема. Вчера четох изказвания на българския депутат Волен Сидеров, където той нападаше неговия партньор и колега от подобната на „Атака” британска партия UKIP – Найджъл Фаридж. Чудя се, тези хора дават ли си сметка за сигналите, които пращат към своята аудитория? Ами ако утре България си свали всичките визови и трудови бариери за нова вълна виетнамски или турски емигранти, какви речи ще държи същия Волен Сидеров?
Британската икономика наистина ли би се развивала по-успешно извън Европейския съюз, както твърди една немалка част от британската преса?
- Нека да уточним най-напред две неща. Дейвид Камерън никъде не заплаши в своята реч с излизане на Великобритания от ЕС, а постави акцента на създаването на друг тип взаимоотношения вътре в съюза. Както знаем, в живота няма само един тип брак, а различни видове бракове, които функционират според конкретните обстоятелства. И второ, да направим уговорката - излизане на Великобритания, но от кой Европейски съюз? С Европейския съюз в сегашния му вид тя със сигурност няма да се съгласи.
Ако все пак се стигне до такъв вариант, общата ситуация е следната. Към настоящия момент ЕС е най-големият единичен експортен пазар на Великобритания, като 53% от продуктите и стоките, произвеждани на Острова, се изнасят за страните-членки на Съюза. Тези 53% поддържат според официалната британска статистика около 3.2 милиона работни места. Кралството има негативен търговски баланс със страните-членки на Съюза. Експортирало е за 2011 г. продукти за 159 милиарда британски лири и е внесло стоки на стойност 202 милиарда лири, т.е. – има 42 милиарда търговски дефицит. Така че при тези параметри, ако Великобритания излезе от ЕС, цената на излизането ще й коства намаляване с около 1.5% на сегашния й темп на икономически растеж. Но заради кризата в еврозоната и възможността, при подобна ситуация, за нарастване на чуждите инвестиции от страна на Трансатлантическата зона и най-вече – САЩ, заради премахването на редица законодателни бариери, които налага членството в Евросъюза, всичко това може донякъде да се балансира. Известна компенсация ще дойде и по линия на това, че понастоящем Великобритания внася годишно в бюджета на ЕС около 15 милиарда лири и получава т.нар. „рибейт” (връщане) от порядъка на 6 милиарда лири под формата на субсидии, предназначени главно за британското земеделие. Нетната годишна вноска на Великобритания към бюджета на Съюза е около 9 милиарда лири. Следователно и оттук ще дойде някаква полза при евентуално напускане.
Но държа да подчертая още веднъж, че стратегията на коалиционното правителство, водено от консерваторите, е насочена не към изолационизъм или конфронтация, а към промяната на ЕС към посока противоположна на тенденцията на федерализъм, която наблюдаваме в момента. Ако това не стане, тогава което и британско правителство дойде на власт след изборите през 2015, ще трябва да преговаря за нова специфична рамка на взаимоотношения с ЕС. Но при всички положения, излизането от ЕС няма да донесе такива катастрофални последици за британската икономика, за каквито се спекулира в момента.
Реални ли са тези цифри за румънската и българската емиграция след януари 2014, които се сочат от тукашните медии?
- Едно от големите предизборни обещания на консерваторите бе, че ще сведат чистата годишна емиграция към Острова до 100 000 души. Следващите парламентарни избори ще са през 2015 г. Първата година, за която спечелилите предишните избори ще трябва да докладват е 2013 г. Това докладване трябва да стане през 2014 г., една година преди следващите избори. Налагайки тези два факта, става видно защо антиимигрантската кампания получи такова ускорение в началото на тази година. Аз смятам, че те ще успеят да изпълнят това обещание за свеждането на нетната имиграция през 2013 и главно 2014 до заложените нива. В понятието „нетна имиграция” в случая влизат хора от всички страни – в или извън Евросъюза. Тази имиграция се калкулира на базата на разликата между излизащите от страната (емигрантите) и влизащите (имигрантите).
Не се наемам да прогнозирам доколко цифрите в британската преса, за идващата вълна българи и румънци, ще бъдет оправдани. Тукашните експерти дават за българите средни прогнози от порядъка на 70 000 до 100 000 кандидат-имигранти. Въпреки, че не мога да ги коментирам, това не ми пречи да констатирам, че българското правителство не прави нищо в момента, което да разсее тези опасения във Великобритания.
В България продължават да бъдат широко отворени вратите за обедняването на населението. Боя се, че тази криза у нас вече започва да придобива хуманитарен характер, защото достига до граници, които са непознати в българската история. Срутва се целият сектор на малкия и среден частен бизнес, който беше създаден с толкова трудности и противоречия от периода на 1989 г. досега. Фирмите фалират, биват замразявани една след друга и огромна част от тях са потънали в дългове. Основният стремеж на всеки българин в момента е не да отиде в частния, а в държавния сектор, защото цялата ни вътрешна икономика е замряла и всичко, което циркулира в страната се движи единствено от евроинжекции. Няма втора такава икономика в света. Не виждам какво ще задържи хората и най-вече младежите в България, въпреки цялата тази розова статистика, с която официалната пропаганда ги храни всеки ден.
БГ БЕН